6 Р Е Ш Е Н И Е N 323/11 г. гр. София, 02.05.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 1377 / 2010 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Л. П. Л. , П. Е. Б., И. Д. Д., Е. Г. Г. и П. Г. Г. са обжалвали въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 248 от 26.05.2009г. по гр.д.№ 392/2008г. в частта, в която са отхвърлени исковете против ответницата Н. С. Д.. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с ТР 1/2001г. на ВКС, ОСГК по въпроса длъжен ли е въззивният съд по свой почин да назначи вещо лице при необходимост от специални знания за разрешаване на въпрос от значение за решаването на спора. Ответницата Н. С. Д. изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е отменил частично решението на Пазарджишкия районен съд от 18.01.2008 г. по гр.д. № 295/2006 г. и е решил делото по същество при условията на чл.208 ал.1 ГПК /отм./ като е отхвърлил като неоснователен иска на Л. П. Л., П. Е. Б., И. Д. Д., Е. Г. Г. и П. Г. Г. за установяване по отношение на Н. С. Д. в качеството й на [фирма], че ищците са собственици на 13 кв.м., представляващи част от УПИ V-търговия и услуги кв. 257Б по плана на [населено място], целият от 41 кв.м. и да бъде осъдена да предаде на ищците владението на имота. Отхвърлени са и исковете по чл.109 ЗС за осъждане на Н. С. Д. в качеството й на ЕТ „Е.-Н. Д.”да демонтира разположения в имота метален павилион и с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на имота в размер 2080лв. за периода от 10.02.2005г. до 30.05.2007г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане на сумата. Въззивният съд е приел, че ищците не могат да се легитимират като собственици на 21 кв.м. от дворно място, цялото с площ от 41 кв.м., представляващо УПИ - търговия и услуги в кв.257Б по плана на [населено място] на твърдяното в исковата молба правно основание – реституция по ЗОСОИ. По възражение на ответницата, въззивният съд е извършил косвен контрол за законосъобразност на заповедта на Областния управител по ЗОСОИ като административен акт с вещноправни последици и е приел, че противоречи на чл.2 ал.5 ЗОСОИ, защото е възстановена част от имот, който не отговаря на изискванията за самостоятелен парцел. По безспорен начин е приета от съда за доказана само собствеността на закупените на 10.02.2005 г. 20 кв.м. от УПИ -търговия и услуги в кв.257Б Тази част обаче с оглед на границите, описани договора за продажба, е ситуирана в западната част на УПИ, в която не попада павилиона, построен от ответницата и поради това исковете не могат да бъдат уважени – съществуването на павилиона не нарушава собствеността на ищците. В касационната жалба се прави довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с обсъждането на възражението на ответницата Н. Д. за материална незаконосъобразност на административния акт с конститутивно вещно правно действие, защото тя не претендира да притежава вещни права върху имота, няма и облигационни права - била е наемател на общината преди реституцията , но договорът за наем е прекратен. Д. е неоснователен. Съгласно разясненията в т.4 на ТР 6/2006г. на ВКС, ОСГК , макар да се отнася до реституцията по ЗВСНОИ по З. и др. е изразено принципно становище, че щом като собствеността се възстановява по административен ред и това производство се развива само между административния орган и правоимащите лица, третите лица, на които се противопоставя решението, при спор за собственост, могат да направят възражения, че не са били налице благоустройствените изисквания за допустимост на реституцията, защото административният акт не ги обвързва. Това разрешение следва да намери приложение и по отношение на реституцията по ЗОСОИ , която също се извършва с решение на административен орган по чл. 6 ал.1 т.1 и 2 ЗОСОИ - министъра или ръководителя на съответното ведомство или областният управител. Допустимостта на възражението не е обвързано от вида на защитата на ответника срещу иска за собственост – отричане на правата на ищеца или противопоставяне на насрещни вещни права. С ТР 4/2009г. на ВКС, ОСГК, е прието, че упражняващото фактическа власт върху имота без правно основание лице, дължи предаване на вещта само на действителния й собственик, т.е. на този, който по категоричен начин е установил, че притежава правото на собственост. В разглеждания случай в рамките на възражението на ответницата за недопустимост на реституцията въззивният съд е приел , че от наследодателя на ищците е одържавен по реда на ЗОЕГПНС магазин с площ от 46 кв.м. на [улица]в [населено място], който впоследствие е разрушен . Със заповед 2020/20.11.2000г. Областният управител е признал правото за реално възстановяване на собствеността на основание чл.3 ал.1 във връзка с чл.2 ал.5 ЗОСОИ върху частта от имот пл.№ 2а по обезсиления план на [населено място] от 1910г., попадаща в новообразуваните парцели V и VІ кв.257Б на [улица], а за останалата част от имота е признато право на обезщетяване с жилищни компенсаторни записи. С последваща заповед № 262/08.05.2001 г. на Областния управител е утвърдена експертиза за оценка на претенциите и установяване на квотите в съсобствеността за 23 кв.м. от отчужденото дворно място с обща площ 46 кв.м. , а с договор от 10.02.2005г. [община] е продала общински имот с площ от 20 кв.м., участващ в УПИ V-търговия и услуги кв.267 Б по частичното изменение на З. в кв.257а от 20.09.2000г. на [населено място], в който попада и павилиона, поставен от ответницата Н. Д. с площ от 13 кв.м., както частично и другият павилион , поставен от Г. М., който е демонтиран. Съдът е приел, че договорът за наем с ответницата Н. С. Д. е прекратен едностранно с едномесечно предизвестие от наемодателя през 2005г. Ревандикационният иск обаче е отхвърлен защото ищците не са доказали придобиването на собствеността на твърдяното основание – реституция по ЗОСОИ, което е обусловило и отхвърлянето на другите обективно съединени искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД. Принципно основателен е доводът на касаторите, че след като въззивният съд е счел, че от значение за решаването на делото е изясняване на възможността да се обособи самостоятелен парцел от възстановената част, съгласно разясненията в ТР 1/2001г. на ВКС, ОСГК /делото е разгледано от инстанциите по същество по отменения ГПК/ е бил длъжен по свой почин да назначи вещо лице. В случая обаче въпросът за законосъобразността на заповедта за обезщетяване във връзка с наличието на предпоставката на чл.2 ал.5 ЗОСОИ е могла да бъде проверена и само въз основа на констатациите на изслушаната техническа експертиза и представените писмени доказателства към административната преписка по издаване на заповеди 1130/04.10.1999г. и № 2020 /20.11.2000г. на Областен управител - П.. Разпоредбата на чл.2 ал.5 ЗОСОИ действително предвижда, че бившите собственици, чиито имоти не съществуват реално до размерите, до които са отчуждени и те не са могли да си възстановят собствеността по силата на закона с влизане в сила на ЗВСОНИ, имат право да искат отделяне и реално връщане на земята им или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания. Условието на закона имотът да може да се обособи в самостоятелен парцел не означава, че той трябва да е предварително обособен, за да може административния орган да постанови възстановяване на собствеността. Достатъчно е да е възможно да бъде обособен, а неговият градоустройствен статут е последващ въпрос, който ще бъде разрешен след попълване на кадастралната основа и изменение на регулацията според изискванията на действащите нормативни актове. В разглеждания случай имотът, от който се възстановява собствеността според заключението на вещото лице е попадал в УПИ V- 257 Б, който се намира в центъра на града, в близост до търговската част и е предназначен за търговия и услуги. На скицата на вещото лице по реституционната преписка /л.141 от гр.д.№ 295/06 на Пазарджишкия районен съд/ е показано, че е част от бивши парцел І-2 кв.1 по плана от 1910г. и обозначаването му с тази сигнатура е достатъчно, за да се индивидуализира имота при съпоставянето на двата плана. Следователно необосновано въззивният съд е приел, че волята на административния орган в реституционната заповед № 2020 от 20.11.2000г. е неясно изразена и не може да се установи коя е реално възстановената част от имота по действащия план. Частичното изменение на плана е одобрено със заповед № 223 от 20.09.2000г. съгласно чл.6 т.7 З. на А. , с което за сметка на част от парцел І за жилищно строителство и услуги и площадно пространство се обособява нов квартал 257 б с осем парцела, в които се предвижда застрояване на три етажа и на калкан помежду им, като всеки един от парцелите е с площ от 38 до 48 кв.м. При тези данни следва да намери приложение чл. 54 ал.8 ППЗТСУ /отм./ , съгласно който размерите на парцелите в квартали за предимно средноетажно и многоетажно застрояване или друго специфично по характер застрояване се определят със самия застроителен и регулационен план, без да се спазват нормите в предходните алинеи на разпоредбата. Поради липса на определен минимален размер на парцелите, създадени с отреждането им по плана на основание чл. 54 ал.8 ППЗТСУ /отм./ следва да се приеме , че са били налице предпоставките на чл. 2 ал.5 ЗОСОИ. Подаването на молба от част от наследниците, за промяна на начина на обезщетяване във връзка с възникналите нови обстоятелства – изменение на застроителния и регулационен план е достатъчно , за произнасянето на административния орган, щом като първоначалното искане за възстановяване на собствеността е направено от всички правоимащи – наследници на П. и Е. Г.. С оглед на изложеното ищците са доказали правото на собственост на целия урегулиран поземлен имот УПИ V- кв.257Б по плана на [населено място] - едната част е реституирана, а другата е закупена от общината и изводът на съда, че те не се легитимират като собственици на 21 кв.м. от спорния имот е незаконосъобразен. Писменото уведомление на Н. С. Д. от кмета на [община], че е определил за продажба чрез явен търг общински имот и тя следва да демонтира собственото й преместваемо съоръжение и да освободи имота, няма вещноправни последици , защото правото на собственост се придобива и изгубва само въз основа на предвидените в чл.77 ЗС способи. Намерението на трето лице за бъдещо разпореждане с имота, който вече не е в неговия патримониум, не е такъв способ и не води до отпадане на придобити права, нито поражда несигурност за съществуването им , ето защо незаконосъобразно въззивният съд е приел, че е налице основателно съмнение относно претендираното от ищците право на собственост. От друга страна дори и да се приеме, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността, с продажбата на останалата част от имота е възникнала съсобственост /съдът е приел за безспорно доказано правото на собственост на ищците за 20 кв.м. от имота/ , а съсобствениците могат да водят искове за предаване на владението на целия имот срещу трети лица, които го владеят без основание. Допустимо е също така да предявят негаторен иск за премахване на незаконни постройки, които смущават упражняването на правото им на собственост в пълен обем. С оглед на изложеното на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК решението следва да се отмени и делото да се реши по същество от настоящата инстанция. Установено е по делото и не се оспорва от ответницата Н. С. Д., че владее имота. Тя е сключила договор за наем като физическо лице и в това й качество е предявен иска срещу нея с уточнението на исковата молба от 04.05.2006г. Наемното правоотношение е прекратено към 21.07.2005г. и от тази дата е отпаднало основанието за ползването на имота. Следователно налице са и трите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск – ищците са собственици, а фактическата им власт е отнета като се упражнява без основание от ответницата Н. С. Д.. Основателен е и негаторния иск по чл.109 ЗС. Разрешението за монтиране на павилион за административни услуги препраща към условията на наемния договор, който предвижда отдаване на земя под наем за временно строителство като общината е запазила правото си при възникване на градоустройствени нужди да нареди на наемателя да измести павилиона. Следователно касае се за преместваем обект, който създава пречки на собствениците да упражняват правомощията си в пълен обем и те не са длъжни да го търпят в имота. Ето защо на основание чл.109 ЗС ответницата следва да бъде осъдена да го премахне. Налице е и фактическият състав на чл.59 ЗЗД . Ответницата е ползвала имота без основание за времето от 21.07.2005г., когато е прекратен договора за наем до 30.05.2007г. и се е обогатила за сметка на ищците , а те са се обеднили, защото са били лишени от ползите на имота. Според заключението на вещото лице за ползваната площ от 13 кв.м. месечният наем е 78лв. или за периода от 21.07.2005г. до 30.05.2007г. дължимата сума е 1660 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска. При този изход на спора на основание чл.78 ал.3 ГПК следва на ищците да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 1150 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 248 от 26.05.2009г. по гр.д.№ 392/2008г. в частта, в която са отхвърлени исковете на Л. П. Л. , П. Е. Б., И. Д. Д., Е. Г. Г. и П. Г. Г. по чл.108 и 109 ЗС изцяло, както и иска по чл.59 ЗЗД за сумата 1660 лв. обезщетение за ползването на имота за времето от 21.07.2005г. до 30.05.2007г. против ответницата Н. С. Д. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. С. Д. от [населено място] , [улица] вх.А ет.6 че Л. П. Л. , П. Е. Б., И. Д. Д., Е. Г. Г. и П. Г. Г. са собственици на 13 кв.м. от имот пл.№ , представляващи част от УПИ V-търговия и услуги в кв. 257Б по плана на [населено място], целият от 41 кв.м., оцветени в оранжево на скицата на вещото лице на лист 112 от гр.д.№ 295/2006 г. на Пазарджишкия районен съд, която приподписана от настоящия състав е неразделна част от решението и ОСЪЖДА Н. С. Д. да предаде владението на тази реална част на Л. П. Л. , П. Е. Б., И. Д. Д., Е. Г. Г. и П. Г. Г.. ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС Н. С. Д. да демонтира и премахне разположения в УПИ V-търговия и услуги пл. № 257Б по плана на [населено място] метален павилион на бетонна основа с площ от 13 кв.м. ОСЪЖДА Н. С. Д. да заплати на основание чл.59 ЗЗД на Л. П. Л. , П. Е. Б., И. Д. Д., Е. Г. Г. и П. Г. Г. обезщетение за ползването на имота за времето от 21.07.2005г. до 30.05.2007г. в размер на 1660 лв. /хиляда шесттотин и шестдесет лева/ , ведно със законната лихва от предявяването на иска – 21.03.2006г. до окончателното издължаване на сумата. ОСЪЖДА Н. С. Д. да заплати на Л. П. Л. , П. Е. Б., И. Д. Д., Е. Г. Г. и П. Г. Г. разноски по делото за всички инстанции в размер на 1150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, в която е отхвърлен иска по чл.59 ЗЗД за разликата от 1660 до 2080лв., представляваща обезщетение за ползването на имота за времето от 10.02.2005г. до 21.05.2005г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: