Р Е Ш Е Н И Е № 448
гр.София, 15.02.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ГАЛИНА ТОНЕВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1157/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Н. Й. срещу решение № 181/01.06.2015 год. по въззивно н.о.х.д.№ 181/2015 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІІ въззивен състав. Поддържа се, че е постановено в нарушение на закона, като е осъден подсъдимия вместо да се приложи разпоредбата на чл.15 НК и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Обосновано е с вътрешно противоречие на мотивите по въпроса за наличието на причинна връзка между произшествието и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия Ж. и поради това, като е приел за законосъобразно осъждането му, е наложил явно несправедливо наказание. Искането е за отмяна и оправдаване.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и излага съображения за неоснователност на доводите за допуснати нарушения при постановяване на потвърдителното решение.
Частните обвинители В. Ж. Ж., М. Ж. Д. и А. Д. С. – чрез поверениците си, поддържат, че решението е постановено в съответствие със закона и с процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира:
Софийският апелативен съд с посоченото решение по въззивно н.о.х.д.№ 181/2015 год. потвърдил присъдата от 03.12.2014 год. по н.о.х.д.№ 88/2014 год. на Благоевградския окръжен съд, наказателно отделение, шести състав, с която признал подсъдимия Й. за виновен в това, че на 21.09.2011 год. в района на гр.Кр. при управление на товарна композиция с влекач в нарушение на правилата за движение – чл.21 ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на Ж. Ж. и средна телесна повреда на А. С.. На основание чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.”б” вр.ал.1, б.”в” вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Признал го за невиновен и го оправдал по обвинението да е нарушил разпоредбите на чл.8, ал.1, чл.15, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП.
На основание чл.343г лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 години от влизане на присъдата в сила и го осъдил да заплати направените по делото разноски.
Доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона са развити по идентичен начин във въззивната жалба. Обсъдени са подробно и задълбочено и въззивният съд е изложил подробни съображения за решението си да ги приеме за неоснователни, които съставът изцяло споделя.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът е направил верен извод, че подсъдимият Й. е допуснал нарушение на чл.21 ЗДвП, защото е управлявал със скорост около 87 км/ч при ограничение от 70 км/ч, с която е навлязъл в десен завой, а предприел спиране след като е забелязал автомобила на св.С. в лентата за насрещно движение. Ремаркето е загубило напречната устойчивост и е започнало да се плъзга странично, навлязло и е заело почти изцяло лентата за насрещно движение. Свидетелят С. е управлявал правомерно автомобила със скорост около 42 км/ч и е предприел спиране почти едновременно с действията на подсъдимия. При установеното отстояние между двата автомобила, разположението на ремаркето, конкретните условия – поредица от завои, нощ, дъжд, мокро асфалтово покритие в резултат от създадената от подсъдимия критична ситуация поради неизпълнение на предписаното от закона задължение, е настъпил силен удар. В резултат на удара между двете превозни средства – автомобилните двигатели, разположени в автомобила на св.С., са се придвижили с ударна сила напред и са притиснали кабината, в резултат на което е настъпила смъртта на Ж. и телесните увреждания на шофьора С..
Установените обстоятелства са указвали на опасна за движението пътна обстановка, с която подсъдимият не се е съобразил и не е предприел своевременно мерки за предотвратяване на произшествието. При тези условия въззивният съд законосъобразно е приел, че не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, защото подсъдимият е действал виновно при настъпване на общественоопасните последици – той е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, поради което следва да носи наказателна отговорност. Управлението със скорост над допустимата за конкретния участък е в нарушение на правнорегламентираната дейност, която е осъществявал при управлението на МПС. Невъзможността за предотвратяване на съставомерните последици е предшествана от нарушението, което е създало предпоставките за тяхното настъпване – допуснатото нарушение на режима на скоростта се намира в причинна връзка с резултата. Отклонението от правилата за движение, което е извършил, следва да се приеме като негодно основание за оневиняването му при настъпилите вредни последици. Без значение са обстоятелства като поддържаните за оправдаване - незнанието за наличие на пътници в другия автомобил, наличието на товар или за липса на обезопасяване. Както правилно е приел съда въз основа на събрания и вярно оценен доказателствен материал, включително заключенията на вещите лица, ако не е имало удар между двете превозни средства, то двигателите не биха се преместили дори при аварийно спиране и че това е било възможно само при установените условия.
Съдът според данните по делото е могъл да направи извод, че за настъпване на смъртта на Ж. е допринесъл свидетеля С., като законосъобразно се е позовал с нарушение на чл.127, ал.1, т.2 ЗДвП, но той не е в противоречие с извода за виновното поведение на подсъдимия и наличието на причинна връзка. Укрепването и правилното разположение на товара е важно условие за безопасното движение, за да няма опасност за изместване по време на движението и като гаранция, че няма да се наруши равновесието и устойчивостта на превозното средство. Само при технически правилно укрепване на товара с подходящо затягане двигателите не биха се изместили напред и не биха настъпили смъртоносните наранявания. За степента на приноса обаче може да се направи обоснован и законосъобразен извод само ако се изследват всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този въпрос, без това да указва на основание за наказателна отговорност.
Въз основа на правилно установените фактически положения въззивният съд е направил законосъобразен извод, че няма основание за оневиняване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и че следва да бъде наказан, като е приел за правилен подходът на първоинстанционния съд да определи вида и размера при спазване на правилата за индивидуализация и за съответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК.
С оглед на изложеното за неоснователност на доводите за допуснати нарушения от въззивната инстанция потвърдителното решение следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 181/01.06.2015 год. по въззивно н.о.х.д.№ 181/2015 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІІ въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|