2 Р Е Ш Е Н И Е № 59 София, 06.03.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4617 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1268 от 13.11.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № 199 от 15.04.2013 година по гр.д. № 1577/2012 година на Пловдивски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата 20000 евро, предявен от П. К. Ц. от [населено място] против А. А. Х. от [населено място]. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос за доказателствените средства, с които се установява сключването на договор за мандат. В обжалваното въззивно решение е прието, че наличието на договор за мандат не може да бъде установено с писмен документ, съдържащ изявление на възложителя, че предоставя определена сума на изпълнителя, за да извърши определени действия и изявление на изпълнителя, че е получил сумата. Прието е, че за установяване на мандатното правоотношение подписаният между страните документ трябва да съдържа точно детайлно описание на възложените действия и ясно изразено съгласие на изпълнителя за предприемането им, които обстоятелства не могат да бъдат установени с други доказателствени средства. В решение № 207 от 29.03.1985 г. по гр.д. № 1037/2004 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е прието, че волеизявленията за сключване на договор могат да се правят по всички възможни начини, в т.ч. с конклудентни действия; че когато писмената форма не е изискване за действителност на договора и не се претендират последици на договор на стойност над тази по чл. 133, ал.1, б. „в” ГПК (отм.), наличието на договорното правоотношение може да бъде установявано с всички доказателствена средства. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, възприето в решение № 207 от 29.03.1985 г. по гр.д. № 1037/2004 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. Договорът за поръчка няма изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства. Когато претенцията е за последиците от договор за поръчка, свидетелски показания са недопустими само когато цената на договора надвишава ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК (чл. 133, ал.1, б. „в” ГПК (отм.) – когато договорът е възмезден при уговорено възнаграждение на довереника над 5000 лева. В обжалваното въззивно решение на Пловдивски апелативен съд е прието за установено, че ищецът е предоставил на ответника чрез трето лице сумата 20000 евро с цел закупуване на имоти. На 13.03.2013 г. ищецът е поканил ответника да даде отчет за направените разходи, което не е било сторено. Между ответника и брата на ищеца Д. Ц. е съществувала договореност за закупуване на имоти с цел бъдещото им застрояване, във връзка с което на 19.02.2007 г. ответникът е закупил недвижими имоти – три броя ниви в собственост на дъщерята на Д. Ц., племенница на ищеца. При така установените факти, в решението е прието, че предявеният иск за отчет по договор за мандат е неоснователен. Прието е, че не е доказано валидно възникнало правоотношение по договор за поръчка; че такова не може да бъде установено от представения по делото разходен касов ордер за предаване на сумата 20000 евро на ответника, тъй като не е доказано поето ли е задължение от страна на ответника за извършване на конкретни правни действия по отношение на конкретни имоти, а твърдението, че възложител на поръчката е ищеца не е установено по безсъмнен начин предвид проведеното насрещно доказване за съществуващи търговски отношения между ответника и брата на ищеца. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от П. К. Ц. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод, че мандатното правоотношение не е доказано; че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е определил в доклада по делото правната квалификация на иска и е приложил неправилно последиците на доказателствената тежест. Ответникът по касационната жалба А. А. Х. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира за неоснователни касационните оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на правната квалификация на иска в доклада по делото. В доклада на първоинстанционния съд по чл. 146, ал.1 ГПК и във въззивното решение е посочена правна квалификация на иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, определена правилно съобразно въведените от ищеца твърдения – твърдения, че на ответника е била предоставена сума за изпълнение на възложени му правни действия и предявена претенция за отчет по договора за поръчка. Основателно е касационното оплакване за неправилност на извода, че съществуването на мандатното правоотношение не е доказано. По делото е установено по несъмнен начин, че на 11.04.2007 г. ответникът А. А. Х. е получил от ищеца сумата 20000 евро за закупуване на имоти, които обстоятелства е удостоверил с подписа си върху съставения на същата дата документ, приложен към исковата молба. Между страните е безспорно, че сумата е предоставена на ответника, за да закупи имоти в района на [населено място] или на [населено място] – въведените с исковата молба обстоятелства относно причините за предаване на исковата сума се признават от ответника с отговора на исковата молба от 15.06.2012 г. (обстоятелството, че сумата му е предоставена за закупуване на земи в землището на [населено място], Г. област). Така установените факти сочат за мандатно правоотношение, по което ответникът е приел да извърши правни действия – покупка на недвижими имоти до определена стойност в териториално определен район. Основателно е и оплакването за неправилно прилагане на последиците на доказателствената тежест. Ищецът е доказал, че е предоставил сумата на ответника на основанието, посочено в разписката за получаването и (касов ордер от 11.04.2007 г.). В тежест на ответника е било да докаже възражението си, че сумата не му е предоставена от ищеца, а от неговия брат Д. Ц., чиято поръчка твърди, че е изпълнявал. По делото обаче не е представено нито едно доказателство в подкрепа на това възражение; липсват доказателства, че сумата е предоставена от трето лице, различно от посоченото в подписания от ответника документ. Съдът е формирал извод за съществували трайни търговски отношения между брата на ищеца и ответника само въз основа на твърдения на последния, което обстоятелство обаче, дори и да е доказано по безсъмнен начин не опровергава съдържанието на подписания от ответника документ, че е получил процесната сума от ищеца. Наличието на договор за поръчка между ответника и третото за делото лице Д. Ц. не се установява и от представения нотариален акт № 12, том І-ви, дело № 11 от 19.01.2007 г. на нотариус рег. № 095 по регистъра на Нотариалната камара, удостоверяващ извършена между представлявано от ответника търговско дружество и лицето Е. Ц. (племенница на ищеца) покупко-продажба на три ниви в района на [община] на обща стойност 521,90 лева. Извършената сделка е в изпълнение на възложената от ищеца поръчка (имотите да бъдат закупени на името на ищеца, на брат му Д. Ц. или на трето, посочено от тях лице), без обаче да обуславя извод, че възложител по договора за поръчка е лице различно от ищеца. Предвид изложеното, изводите на въззивния съд за неоснователност на предявената от ищеца претенция за отчет по договора за поръчка е неправилен. Въззивното решение, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД се уважи до размер на 19733 евро – сумата, за която довереникът дължи сметка на доверителя след приспадане на разходваните в изпълнение на поръчката 521,90 лева, съставляващи 267 евро в равностойност към момента на извършване на сделката. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 4356 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 199 от 15.04.2013 година по гр.д. № 1577/2012 година на Пловдивски апелативен съд. ОСЪЖДА А. А. Х. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на П. К. Ц. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 284, ал.2 ЗЗД сумата 19733 (деветнадесет хиляди седемстотин тридесет и три) евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2012 година до окончателното и изплащане, както и сумата 4356 (четири хиляди триста петдесет и шест) лева съдебни разноски, като отхвърля иска до предявения му размер от 20000 евро. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: