Р Е Ш Е Н И Е № 73 [населено място], 11.04.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми март през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1181 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 676 от 27.05.2010г. постановено по гр.д. № 2091/2009г. на В. окръжен съд, ГК, с което е оставено в сила решение № 2543 от 27.07.2009г. на В. районен съд по гр.д. № 9656/2007г. С последното е отхвърлен предявения от Е. Й. Г., П. Й. Н., Д. А. П., Х. А. Х., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г., К. Х. Д., Ж. Т. А., Д. А. С. и И. А. П. иск за признаване за установено, че М. Н. Р. не е собственик на имот № 1138 по КП “Б. ч., Д. и м. р.” с площ 1235 кв.м. в землището на кв. В.,[населено място], при граници: от две страни път, имот № 1137, имот № 1139 и дере. Жалбоподателите - ищци в процеса поддържат, че обжалваното решение е неправилно. Според тях съдът е приложил неточно относимата правна норма и не е подложил на задълбочена преценка всички доказателства, поради което е достигнал до необосновани изводи относно трансформирането на правото на ползване в право на собственост. Ответниците по жалбата М. Н. Р. и Т. И. Р. в писмения си отговор поддържат, че решението не страда от визираните пороци. С определение №1170 от 08.12.2010г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението само в частта, с която е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск досежно реална част от 635 кв.м., съставляваща разликата над 600 кв.м. до 1235 кв.м. от площта на имот № 1138 по КП “Б. ч., Д. и м. р.” , целия от 1235 кв.м. в землището на кв. В.,[населено място]. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване в практиката на съдилищата на въпроса за началото на давностния срок по смисъла на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ за придобиване на имот в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, за който няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти и не е издадена заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по отрицателен установителен иск за собственост, предявен от наследниците на Х. Й. Х. против М. Н. Р. относно имот № 1138 от КП на местн. “Б. ч., д., м. р.”. На ищците като наследници на Х. Й. Х., починал 1976г., е признато правото на възстановяване на собствеността върху нива от 8,19 дка в землището на кв. В.,[населено място], местн.”Б. ч.” с решение на ПК-Варна от 26.01.2000г. Ответницата се явява частен правоприемник на Н. И. Т. и съпругата му К. Х. Х.. През 1967г. на Н. И. Т. е предоставено право на ползване по ПМС № 21/63г. върху 1 дка земя в землището на[населено място], местн.“Б. ч.”; издадено е разрешение за строеж на тухлена сезонна постройка през 1979г. Според констативен акт, заповед и наказателно постановление от 1983г. е видно, че в лозето на Н. И. Т. е построена масивна сграда с площ 46 кв.м. През 1993г. земята е оценена и е осъществено плащане на 600 кв.м. земя от Н. Т.; издаден е констативен нотариален акт на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ за 600/1000 ид.ч. от имот в м. “Б. ч.”. С приетата тройна техническа експертиза е установена частична идентичност между имот № 2138 по П. /с площ 600 кв.м./ с имота, признат за възстановяване на ищците, както и идентичност между имота, владян от ответниците, представляващ имот № 1138 по КП от 1989г. и имота, за който е предоставено право на ползване и е извършена оценката. Събрани са свидетелски показания както относно характеристиките на изградената сграда, така и досежно осъществяваното първоначално от Н. Т., а впоследствие от дъщеря му М. Р. несмущавано владение върху целия имот /с площ 1235 кв.м./ от момента на предоставянето му за ползване до завеждане на иска. Установено е, че планът на новообразуваните имоти /П./ не е влязъл в сила, поради което имотът се индивидуализира по КП от 1989г. Във въззивното производство е конституиран като ответник по иска съпругът на ответницата Р. – Т. И. Р. с оглед течението на давностния срок по време на брака им. При горната фактическа обстановка въззивният съд е приел, че е доказана надлежна трансформация на правото на ползване в право на собственост върху 600 кв.м. от имота съгласно § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Относно останалите 635 кв.м. до пълната площ на имот № 1138 е счел, че ответницата се легитимира като собственик по давност, посредством давностно владение от 21.11.1997г., когато отпада действието на забранителната норма на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, до 22.04.2008г. когато е заведен иска. Именно за тези останали 635 кв.м. е допуснато касационно обжалване на решението. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречиво разрешаване на въпроса за началото на давностния срок за придобиване на имот, намиращ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ в обжалваното решение и в Решение № 496 от 21.05.2009г. по гр.д. № 905/2008г. на І г.о. на ВКС. В последното се приема, че право на собственост върху имот, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ, не може да се придобива по давност до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността, тъй като едва от този момент се индивидуализира обекта на собственост. Докато в обжалваното решение съдът е приел, че считано от 22.11.1997г. е започнал да тече давностен срок в полза на ответницата М. Р. за придобиване на площта от 635 кв.м., явяваща се разликата над придобитите по §4а ПЗР ЗСПЗЗ 600 кв.м. до реално държаните 1235 кв.м. и към момента на предявяване на иска против тази ответница - 22.04.2008г. този срок е изтекъл, независимо, че за имота няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти и издадени заповеди по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Междувременно са постановени решения на състави на Върховния касационен съд в производство по чл. 290 ГПК, които третират същия въпрос и имат задължителен характер. Така Решение № 584 от 25.09.2009г. по гр.д.№ 2949/2008г. на ВКС, І г.о. дава отрицателен отговор на въпроса, а именно, че не може да бъде придобит по давност имот, подлежащ на земеделска реституция, за който не е приключила предвидената от закона процедура по възстановяване на собствеността. В същия смисъл са и Решение № 112 от 05.03.2101г. по гр.д. № 981/2009г. на ІІ г.о., Решение № 373 от 21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на І г.о., Решение № 547 от 12.01.2011г. по гр.д. № 660/2010г. на ІІг.о. Застъпеното в решенията разбиране изхожда от заложения в чл.5, ал.2 ЗВСОНИ принцип, че не тече давност срещу този, който не може да се защити чрез иск. Именно поради това докато не бъде индивидуализиран възстановения имот лицата, които го владеят, не могат да се ползват от давностно владение спрямо бившите собственици. Настоящият състав напълно споделя горепосочената задължителна практика на Върховния касационен съд. Когато се възстановява собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, след измененията на закона в ДВ бр. 68/99г., окончателното приключване на административната процедура настъпва с издаването на заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, в която се определят, местоположението, границите и съседите на имотите по плана на новообразуваните имоти. Едва след издаването на такава заповед би могло да започне течението на давностния срок за придобиване на имота от лицето, което го владее. По основателността на касационната жалба предвид изложените касационни оплаквания и с оглед приетото по-горе съдът намира следното: Обжалваното решение в допуснатата до обжалване част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно влязлата в сила част от решението са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по §4а ПЗР ЗСПЗЗ върху частта от имот пл.№ 1138, с площ 600 кв.м., съответстваща на имот № 2138 по невлезлия в сила П., в която част се намира и построената от ползувателите сграда. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че ответницата е придобила по давност останалата част от имот пл. № 1138, която е с площ 635кв.м. Съгласно § 4з ПЗР ЗСПЗЗ лицата, притежаващи право на ползване, могат да придобият собствеността върху земята до 600 кв.м. в случаите по §4а. Разликата над 600 кв.м. до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м. В случая разликата е от 635 кв.м. и от нея може да бъде образуван нов имот, който следва да се предостави на бившите собственици./Видно е, че такъв е предвиден по проекта за П. – ПИ № 4338/. Възражението за изтекла придобивна давност относно тази част от имота е неоснователно предвид даденото по-горе разрешение на въпроса за възможността да бъдат придобивани по давност земи с неприключила процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ. Относно процесния имот несъмнено процедурата не е приключила, тъй като е установено, че планът на новообразуваните имоти не е влязъл в сила /отменен е от съда по подадена от ответницата жалба/ и няма издадена заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, с която окончателно се придобива собствеността върху имоти в терени по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Поради това в случая давностният срок изобщо не е започнал да тече. Съобразно изложеното предявеният отрицателен установителен иск относно частта от имот пл. № 1138 по кадастралния план с площ 635 кв.м., която част е извън ПИ № 2138 по невлезлия в сила П., се явява основателен. В съответствие с горните изводи на основание чл. 293 ГПК следва да бъде отменено въззивното решение в допуснатата до обжалване част и да бъде постановено друго за установяване, че ответницата не е собственик на тази част от имота. По разноските. Тъй като искът се уважава за половината от имота и се отхвърля за другата половина, съдът счита, че разноски не следва да се присъждат, а те следва да останат в тежест на страните, както са направени. Затова следва да бъде отменено въззивното решение в частта му, с която в полза на ответницата са присъдени разноски. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 676 от 27.05.2010г. постановено по гр.д. № 2091/2009г. на В. окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 2543 от 27.07.2009г. на В. районен съд по гр.д. № 9656/2007г. за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск досежно реална част от 635 кв.м., съставляваща разликата над 600 кв.м. до 1235 кв.м. от площта на имот № 1138 по КП “Б. ч., Д. и м. р.”, целия от 1235 кв.м. в землището на кв. В.,[населено място], както и в частта му за разноските и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Й. Г. от[населено място], кв. В., ул.”Ц. Б. ІІІ” № 63, П. Й. Н. от[населено място], кв. В., ул.”Ц. Б. ІІІ” № 28, Д. А. П. от[населено място], кв. В., ул. „Св.Св. К. и Е.” № 28, Х. А. Х. от [населено място], кв. В., ул.П.П.” № 8, Д. С. А. от[населено място], кв. В., [улица], Ф. Х. Т. от[населено място], ул. „Св. Г.” № 3, И. Х. Г. от[населено място], кв.В., [улица], К. Х. Д. от[населено място], ул.”К.” № 9, Ж. Т. А. от[населено място], [улица], Д. А. С. от[населено място], жк.М., бл.127А, вх.4, ет.8 и И. А. П. от[населено място], [улица], че М. Н. Р. и Т. И. Р., двамата от[населено място], бул.”Х. Б.” № 4, ет.2, ап.6 не са собственици на реална част от 635 кв.м., съставляваща разликата над 600 кв.м. до 1235 кв.м. от имот № 1138 по КП “Б. ч., Д. и м. р.” с площ 1235 кв.м. в землището на кв. В.,[населено място], при граници на реалната част: останалата част от имот № 1138, съответстваща на ПИ № 2138 по невлезлия в сила П., имот № 1137, имот № 1139 и път. В останалата част решението на В. окръжен съд е влязло в сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: