1 Р Е Ш Е Н И Е № 447 гр.София, 09 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и с участието на прокурор от ВКП - МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 2008/11 г. Касационното производство е образувано по жалба от адвокат П. С. от САК – повереник на частните обвинители И. Н. К., И. П. В., Б. Ц. П., действаща лично за себе си и като настойник на малолетните П. В. К. и Т. В. К., срещу въззивно решение №95/25.03.2011 г., постановено по ВНОХД№130/2011г. на Софийския апелативен съд, н.о.5-ти състав, с което е потвърдена присъда №287/15.09.2010г. по нохд№224/2010 г. на Софийски градски съд, н.о.,12-ти състав. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА срещу въззивното решение се изтъкват допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на закона с развити доводи за обстоятелствата , които ги подкрепят. Поддържа се, че не е изяснена обективната истина, а вътрешното убеждение на предходните съдебни инстанции е формирано при отсъствие на цялостна проверка и оценка на доказателствените източници - нарушения по чл.13 и чл.14 НПК, както и при превратно тълкуване на съдържанието им.Неправилно е прието, че подемникът (хаспелът) е трябвало да спира само на първия и последен етаж на сградата и никъде другаде, въпреки безпротиворечивия доказателствен материал, който илюстрира , че от деня в който подемникът е бил монтиран, същият е спирал на всички етажи, без изключение и така е извършвана работата на обекта . От графологическата експертиза е установено, че подписът на К. в книгата за ежедневен инструктаж не е положен лично от нея - следователно не е инструктирана за безопасна работа на инкриминираната дата. Формалната липса на подпис върху книгата за ежедневен инструктаж не може да се санира, както са приели съдилищата, от фактическото присъствие на пострадалата в деня на инструктажа. Игнориран е фактът, установен от свидетелите Б. Ц. и В. А. относно нарежданията на подс. Витев към тях и към пострадалата К. да свалят боклуците от всички етажи и да ги товарят в хаспела. Безкритично са кредитирани показанията на свидетелите М. М., А. Т., С. Я. и З. С., както и показанията на свид.А. А., че сутринта на 31.10.2007 г. К. е била на инструктаж. Неправилно от доказателствената съвкупност е изключен протокола за оглед, като изготвен в нарушение на НПК . Неправилно САС не е допуснал повторен разпит на свидетелите: М. М., З. С., Г. Г., Й. Й., Б. Ц., В. А. и А. А., поискан от повереника на частните обвинители. Неправилно е приложен закона с изводите, че подсъдимите не са осъществили състава на чл.123, ал.1 НК. Изводите на инстанциите по същество, в частност на въззивния съд, за липсата на причинна връзка между поведението на двамата подсъдими и увреждането на пострадалата на инкриминираната дата противоречат на доказателствата. Подсъдимите са били длъжни, но не са провели ежедневен инструктаж на пострадалата, не са осигурили безопасно експлоатиране на товаро-пътническия подемник, в нарушения на предписанията, според които, разстоянието между прага на кабината на подемника и прага на товарната площадка трябва да е не по-голямо от 5 см. Въз основа на тези доводи се иска отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане и постановяване на осъдителна присъда по повдигнатото срещу всеки от подсъдимите В. В. В. И И. Д. П. обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 НК. Частните обвинители И. Н. К., И. П. В., Б. Ц. П., действаща лично за себе си и като настойник на малолетните П. В. К. и Т. В. К., както и адвокат С., не се явяват в съдебното заседание пред ВКС, редовно призовани. За тях се явява упълномощеният от всички частни обвинители адвокат В. Т. от САК. Подсъдимият И. Д. П. се явява лично и с адвокат Д.. Оспорват жалбата като неоснователна. Подсъдимият В. В. В. се явява лично и с адвокат С. Д.. Оспорват жалбата като неоснователна и искат оставянето й без уважение, а решението на САС да се остави в сила като законосъобразно. ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА ВКП намира жалбата за неоснователна, тъй като не е налице причинна връзка между поведението на подсъдимите по осигуряване безопасността на обекта и настъпилия резултат- смъртта на пострадалата . В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА и двамата подсъдими заявяват, че са невинни и искат оставяне в сила въззивното решение като правилно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА СВОЯТА КОМПЕТЕНТНОСТ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: При касационната проверка на въззивното решение ВКС не констатира наличие на процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което жалбата е неоснователна. По съществото си в жалбата се изразява недоволство от оценката на доказателствените източници, което е оплакване за необоснованост на решението, а не е касационно основание. С присъда № 287/15.09.2010 г. по НОХД № 224/2010 г. на Софийския градски съд подсъдимите И. Д. П. и В. В. В. са признати за невиновни в това, на 31.10.2007г. в гр.София, на строителен обект, находящ се в гр.София, бул. „Илиенско шосе" № 8, изпълняван от фирма „Стар сити" АД - София, всеки от тях на длъжност - “технически ръководител на обекта” и “техник строителство и архитектура", съгласно трудов договор № 899/06г. за подс.П. и съгласно трудов договор № 1190/08.10.2007г. на подс. В., както и съгласно длъжностна характеристика и споразумение за кординиране на съвместно осигуряване безопасни условия на труд, при едновременна работа на строежа на „Стар сити" ЕООД и „Теоком Груп" АД, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, всеки от тях поотделно да не е извършил следното: да е бил длъжен и да не е провел ежедневен инструктаж на пострадалата В. К. - „машинист на подемник" ; да не е упражнил технически контрол ; да не е осигурил безопасно експлоатиране на товаро-пътнически подемник ; да не е предвидил хоризонтално отстояние между прага на кабината на подемника и прага на товарната площадка, не по-голямо от 5 см, с което да е нарушил чл.5 ал.1 и ал.2 от Наредба за устройството, безопасността и експлоатацията и техническия надзор на строителни товаро-пътнически подемници и товарни платформени асансьори ; да е нарушил чл.20 ал.1 и ал.2 от Наредба № 3 за инструктаж на работниците и служителите по БХТПО ; да е нарушил чл.7 ал.1 ЗЗБУТ - работните места следва да отговарят на минимални изисквания на безопасни условия на труд; да е напрушил чл.7 ал.З от ЗЗБУТ за създаване условия за опазване на здравето на работещите лица и поддържане на работното оборудване технически изправно; да е нарушил чл.57 от Наредба № 7/99г. – на товаро-разтоварните рампи да се предприемат мерки за предпазване на работещите и на използваната механизация от падане, като по непредпазливост, всеки от тях поотделно, да е причинил смъртта на В. А. К., която при опит за преминаване от кабината на товаро-пътническия подемник към отвора на прозорец на петия етаж, по поставена там неукрепена дъска, е изгубила равновесие и е паднала от височина около 13 м , като при падането са й причинени фрактура на ключица в дясно, мозъчна контузия, и въпреки проведеното лечение, на 04.01.2008год. е починала в болнично заведение в резултат на развила се бронхопневмония на базата на тежката съчетана травма, довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, поради което и на основание чл. 304 от НПК, всеки от тях е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. По въззивен протест от прокурор от СГП, неподдържан в съдебно заседание и по въззивна жалба от повереника на частните обвинители, е образувано ВНОХД№130/2011г. на Софийския апелативен съд. С решение № 95 от 25.03.2011 г. е потвърдена горепосочената присъда . И двете предходни инстанции са спазили основните принципи на правото, свързани със задължението на съда да извърши обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Не е допуснато превратно тълкуване на съдържанието на доказателствата. Изводите и на двете инстанционни съдилища за липсата на виновно поведение у подсъдимите, с което да са причинили по непредпазливост смъртта на пострадалата, са изградени въз основа на приетия за установен механизъм на произшествието и обстоятелствата, при които то е настъпило. Упражняването на процесната строителна дейност е безспорно установен източник на повишена опасност. Установен е и нейният правнорегламентиран характер, чрез изясняване нормативната база, предвиждаща безопасни условия на труд на обекта. Изследвани са описаните от обвинението действия на двамата подсъдими като технически ръководители на строителния обект, находящ се в гр.София, на бул. „Илиянско шосе" № 8. Изпълнението на задълженията на подсъдимите за спазване правилата за безопасност на строителния обект, съгласно очертаните от обвинението нормативни актове (Закон за здравословни и безопасни условия на труд, Закон за устройство на територията, Наредба № 2 / 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи , Наредба № 7 / 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване), е изследвано от съдилищата ведно със задълженията на пострадалата К. по спазване на трудовата дисциплина и правилата за безопасността на труда като машинист, обслужващ товароподемното устройство – хаспел. ВКС не приема за основателни оплакванията в жалбата на частните обвинители, че съдилищата са кредитирали избирателно и в услуга на обвинителната теза доказателствените източници. Вярно е съждението , че са спазени правилата по чл.107 НПК за проверка и оценка на доказателствените източници. Изводът че с поведението си подсъдимите не са нарушили чл.7 ал.1 от ЗЗБУТ и чл.5 ал.1 и ал.2 от Наредба за устройството, безопасността и експлоатацията и техническия надзор на строителни товаро-пътнически подемници и товарни платформени асансьори е съответен на установеното за обективните мерки, предприети от тях за обезопасяване на подемника, управляван от пострадалата. Установеното се крепи на показанията на редица незаинтересовани от изхода на делото свидетели : М. А., С., М. и др., поради което са напълно произволни оплакванията за ценене на източници в полза на оневиняването на подсъдимите и игнориране обвинителните доказателства. Свидетелите са изяснили, че пострадалата К. не е имала право да извършва товаро-разтоварни работи с хаспела по междинните етажи на строящата се сграда- забрана, въведена от подсъдимите в качеството им на отговорници за техническата безопасност на обекта. Основателно съдилищата са приели в тази връзка, че подсъдимите не са имали задължение да осигуряват безопасни условия на труд на местата, на които е било абсолютно забранено на работещите, вкл. и на пострадалата и на останалите работници, спирането и слизането от подемника. Установената изрична забрана от подсъдимите П. и В. да не се слиза от подемника на междинните етажи на строящата се сграда, освен на първия и на последния етаж, е съобразена нормативно с изискването на чл.5 ал.1 и ал.2 от Наредба за устройството, безопасността и експлоатацията и техническия надзор на строителни товаро-пътнически подемници и товарни платформени асансьори и се основава на фактите, установени по делото, че технически не е било допустимо слизане от подемника на местата, където разстоянието от подемника до сградата е било по-голямо от 5 см. , както в случая се е отнасяло за обстановката на междинните етажи на сградата. Ето защо, съдилищата не са извели „непредприемане на мерки от подсъдимите за предпазване от падане на работещите на товаро-разтоварни рампи и на използваната механизация” . Невярно се твърди в жалбата, че подсъдимите не са провеждали ежедневно инструктаж на работещите, които, както и пострадалата, не са били запознати със задълженията си да не ползват подемника за слизане на междинните етажи. В тази връзка правилно установените факти сочат на обратното и констатациите, че такъв инструктаж ежедневно е провеждан от подсъдимите и не е нарушен чл.20 ал.1 и ал.2 от Наредба № 3 за провеждането на инструктаж на работниците и служителите по БХТПО, почиват на логичния анализ на доказателствените източници. Не е спорен обективният факт на неполагането на личния подпис на пострадалата в книгата за инструктаж на датата на инцидента. Съдилищата са обосновали констатациите си защо приемат, че К. е инструктирана фактически и на процесната дата, поради потвърждаването на този факт от редица незаинтересовани от изхода на делото гласни доказателствени източници. Работата й на строежа е била продължителна до този момент. Според обсъдените гласни доказателствени средства, тя е била уведомена от подсъдимите за задължението й да не спира товароподемната машина и да не предприема слизане от нея на останалите етажи, тъй като там нямало изградени рампи за безопасно преминаване от кабината на подемника до сградата, вкл. и на инкриминираната дата. Предходните инстанции не могат да бъдат упрекнати в липса на анализ и оценка на всички останали доказателствени източници, че релевантно за наказателноправната оценка на поведението на подсъдимите по спазването на правилата за безопасност на труда от страна на пострадалата е фактическото извършване на инструктаж , а не формата за установяване на този факт. Съдилищата не са имали основание да не кредитират показанията на свид.А.- очевидец на инцидента, относно интерпретираните от него факти за самоволното , напълно субективно решение у пострадалата за нарушаване на правилата за безопасност при движението с хаспела. Въпреки знанието й, че на междинния пети етаж не е била изградена рампа за спиране и то е било абсолютно забранено, както и да се слиза от платформата на етажа, пострадалата саморъчно е спряла подемника чрез бутона за аварийно спиране и самоволно е нарушила посочената забрана, като е направила опит да премине от подемника на територията на петия етаж. В резултат на което действие е последвало падането й от 13 метра и настъпването на леталния изход. Неоснователно се твърди в жалбата, че съдилищата са се отнесли безкритично към показанията на свидетелите Ц., М., Т., Я., А., С.. Неоснователно се твърди, че показанията на свидетелите Б. Ц. и В. А. са игнорирани. Съдилищата са анализирали посоченото от Ц. и А. , според които подемникът, управляван от пострадалата е спирал и на междините етажи, че работниците , включително и пострадалата са действали в нарушение правилата за безопасност, като са приспособявали рампи за преминаването на междинните етажи и често се е случвало подемникът да се спира от нея на междинните етажи. Тези данни не са игнорирани и съдилищата са отговорили аргументирано защо не намират логическа връзка между това неправомерно поведение на инструктираните работници и поведението на подсъдимите. Недаването на вяра на тези свидетели в частта относно показанията им, че подс. Витев е отправил нареждане към К. и свидетелите да свалят боклуците от всички етажи и да ги товарят в хаспела, е в резултат на внимателното им анализиране с всички останали доказателствени източници. От проверката им за достоверност с показанията на свидетелите Д., В., М. А., С., М., Р., М. и М. - работници на обекта е установено, че работата на междинните етажи , според инструктажа на подсъдимите, е следвало да бъде осъществена едва след изграждането на рампи, което е предстояло да бъде прието поетапно. Обсъдена е съгласно правилата на чл.107 НПК и достоверността на показанията на свидетелите М. М., А. Т., С. Я. и З. С., които са посочили фактите за доброволното нарушение на инструктажа от някои от тях, както и от пострадалата, относно спазването на правилата за безопасност с работата с хаспела, който и друг път е бил спиран от пострадалата на всички етажи, а не само на първия и последния етаж. ВКС напълно споделя мотивите в решението на САС, че заявените от свидетелите нарушения на правилата за безопасност от самите работещи на обекта ,както и от пострадалата, не биха могли да ангажират отговорността на подсъдимите. Това поведение основателно е анализирано в рамките на личната трудова, дисциплинарна и административна отговорност на всеки от инструктираните за безопасна работа на обекта, включително и относно движението с хаспела. Неоснователно е оплакването за незаконосъобразното изключване от доказателствената съвкупност на протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум. Правилно е отчетено и от двете инстанционни съдилища, че при изготвянето на посочените доказателствени източници са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до процесуалната им негодност. Фактите, подлежащи на установяване от изключените доказателствени източници, са изяснени от от свидетеля –очевидец, от останалите кредитирани гласни доказателствени средства и от първоначалната и допълнителна СТЕ-зи. Отказът на САС за допускане на повторен разпит на поисканите от повереника на частните обвинители свидетели М. М., З. С., Г. Г., Й. Й., Б. Ц., В. А. и А. А. е мотивиран. Не е нарушено правилото по чл.13 НПК. Преценката за относимостта, доказателствената изчерпателност и достатъчност при изясняване фактите от предмета на доказване, е суверенно право на решаващия съд. С мотивирано определение от 18.02.2011г. по нохд№130/11г. на САС са посочени причините и съображенията поради които съдът е приел, че делото е изяснено от фактическа страна и не се налага повторно събиране на вече събраните от първостепенния съд доказателства. Не е нарушен материалния закон. Законосъобразни са изводите, че поведението на подсъдимите В. и П. не обективира престъпно бездействие в нарушение на задълженията им съгласно посочените от обвинението нормативни актове, поради което липсва причинна връзка между поведението им и вредоносния резултат - смъртта на пострадалата. При установените факти за механизма на настъпилата смърт на пострадалата подсъдимите не са осъществили състава по чл. 123, ал. 1 от НК. ВКС споделя изводите на въззивната инстанция, че за да е налице от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, се изисква с изпълнителното деяние – действие или бездействие, деецът да е нарушил конкретна норма от нормативен или ненормативен акт - напр. технологични правила, невключени в нормативни актове, или на безспорни положения от общопризнати правила от научната теория и строителна практика, уреждащи безопасното упражняване на правнорегламентираното занятие или дейност, представляващо източник на повишена опасност, и с това да е причинено настъпването на предвидения в състава общественоопасен резултат. Изводите на инстанциите по същество, че подсъдимите не са нарушили нормативните си задължения за провеждане на ежедневен инструктаж, вкл. и на пострадалата , упражнили са технически контрол на обекта, като на съответния строителен етап са осигурили безопасно експлоатиране на товаро-пътническия подемник със забраната за напускането му на междинните етажи, където разстоянието до тях е било по-голямо от 5 см., са съответни на установените от доказателствата фактически данни за изпълнение на инкриминираните от обвинението правила за безопасност на труда с товаро-подебни машини. Релевантно за отговорността на подсъдимите е установеното от обективна страна по делото, че в деня на злополуката, нито проектът за СМР, нито оперативните задачи са изисквали от тях изграждането на платформи на междинните етажи. В конкретния случай е установено по делото, че товарни площадки са били изградени единствено на първата и последната спирка на подемната машина , както и задължението на всички инструктирани работещи, включително и на пострадалата, да спазват правилата за безопасност, ограничаващи дейността им по слизането и товаренето на товароподемната платформа само на указаните два етажа. Предвид тези мотиви, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, III-то наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №95/25.03.2011 г., постановено по ВНОХД№130/2011г. на Софийския апелативен съд, н.о., 5-ти състав, с което е потвърдена присъда №287/15.09.2010 г. по нохд№224/2010 г. на Софийски градски съд, н.о.,12-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :