Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 355

гр. София, 02.08.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 923/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3060/22.12.2021 г. на Ц. С. Х. - Л., подадена чрез адвокат И.-М. М., срещу въззивно решение № 160/15.11.2021 г. по гр. д. № 306/2021 г. на Окръжен съд - Габрово.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, като ги изрази писмено в мотивите си към решението. Следва ли въззивният съд да изложи ясни, убедителни и безпротиворечиви мотиви, които отразяват решаваща, а не проверяваща дейност; 2. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, както и за изискването съдът да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки правилата на формалната логика, опита и научното знание; 3. Следва ли да се изключи съвместният принос на двамата съпрузи в придобиване на недвижим имот по време на брака и презумпцията по чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), сега чл. 23, ал. 1 СК, да се счита оборена, когато се установи, че част от стойността на имота е била покрита със средства на съпругата, които нямат брачен произход, а съставляват спестявания от трудово възнаграждение отпреди брака; 4. В случай че, като страна - купувач по договор за покупко-продажба на недвижим имот, е записана само съпругата и тя единствено е страна по договор за дарение с родителите й на сума, съставляваща част от продажната цена за имота, то тези средства имат ли личен произход и съответно, вещта или вещните права, придобити с тях, имат ли личен произход; 5. Закупуването на ведомствено жилище с договор по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен с оглед личността, с оглед особените качества на страната и по който единствено страната – купувач, се е задължила с пари и личен труд, налага ли извод за изцяло личен принос на купувача по договора в закупуването на имота; 6. Когато единствено съпругата е страна по договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ и по съпътстващите го документи, единствено съпругата се е задължила лично за себе си да заплати стойността на имот, единствено тя се е задължила лично да работи десет години, считано от датата на извършване на продажбата и сключване на договора, единствено съпругата се е задължила лично, че ако напусне завода ще дължи обезщетение в размер на 5000 лева, следва ли да се приеме за оборена презумпцията на чл. 32, ал. 2 СК; 7. В случай, че купувач по договора за покупко-продажба е само съпругата, следва ли да се приеме, че единствено тя се явява и страна по договора за дарение, по силата на който родителите й са заплатили на продавача цената на имота, както и че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи; 8. Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Трябва ли да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се и трябва ли да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото; 9. Какви са задълженията на въззивната инстанция при констатиран пропуск в изготвения доклад по делото. При необходимост, повтаря ли въззивният съд опороченото действие.
Ответникът по касационната жалба Т. С. Л. е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основанията за допускане на решението до касация, като оспорва жалбата и по същество. Претендира сторените в настоящото производство съдебни разноски.
Касационнaтa жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 260153/29.04.2021 г. по гр. д. № 1435/2020 г. на Районен съд – Габрово, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ц. С. Х. - Л. против Т. С. Л. иск по чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е индивидуален собственик на целия или на част от следния недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-64/26.10.2007 г., с последно изменение от 28.08.2020 г., с адрес: [населено място], [улица], ет. 7, ап. 20, на етаж 7 в сграда с идентификатор ****, разположена в ПИ с идентификатор ***, като придобит чрез покупко-продажба по време на брака на ищцата с бащата на ответника С. Т. Л., с договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 28.11.1990 г., със средства - лична собственост на ищцата Ц. С. Х. - Л..
Въззивният съд е приел, че ищцата Ц. Х. - Л. и С. Т. Л., са били в брак към 1990 г. Ответникът Т. С. Л. е наследник /син/ на С. Т. Л. - починал на 18.12.2019 г. Съгласно договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ и протоколно решение от 15.10.1990 г., по време на брака със С. Л., ищцата е закупила процесния недвижим имот, като същата се е задължила да работи 10 г. в завода (Д. Карталов - Габрово). От договора е видно, че сумата 3130 лв. е заплатена по квитанция със собствени средства и 6000 лв. са заплатени със заем от ДСК. Съпругът на ищцата в периода от 08.10.1982 г. - 27.08.1992 г. е осигуряван за длъжността хладилен техник от СД „Риба и рибни продукти“, след което за м. 08-09.1992 г. е получил обезщетение по чл. 222 КТ. От 01.10.1993 г. до 31.08.1995 г. е осигуряван на длъжност хладилен техник от "Узана 99" ЕАД. Съпругът на ищцата е имал вземане към "Узана" ЕООД за сумата 4735,28 лв. - обезщетение за забава изплащането на трудово възнаграждение, за периода 07.1994 г. до 02.1995 г. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищцата, че първоначално внесената сума за закупуване на жилището, в размер на 3 130 лв., са нейни лични средства, спестени преди брака. Записаното в представената квитанция, че средствата са собствени, не доказват, че са внесени от нейни влогови сметки и имат несемеен характер, като използваната терминология в записа съответства на употребяваната в НДИ / в смисъл, че не са заемни средства/. По оношение на остатъка от продажната цена, е установено, че е заплатена със заемни средства чрез теглен кредит от ДСК от ищцата в размер на 6 000 лв. при сключването на договора през 1990 г., т.е. по време на брака със С. Л.. Ако продажната цена е платена със средства, получени въз основа на договор за заем, заемател по който е само единият съпруг, влагането на тези средства не обуславя извод за наличие на трансформация по смисъла на чл. 21 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 23 СК, тъй като тези средства не са лични, а общи. Последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите, с негови лични средства, не се отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака. Не се доказва, че дадената на ищцата сума от родителите й като дарение, за което свидетелства само дъщеря й /родена през 1979г./, е лично за нея, а не за задоволяване на семейните нужди, т.е. общо на двамата съпрузи. Условието за работа в завода е била предпоставка за сключването на договора, но не оборва презумпцията по чл. 19 СК 1985 г. (отм.), респ.чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г., за съвместен принос на средствата, с които е изплатен апартаментът.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Първият, вторият и осмият въпрос относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съдът е обсъдил приетите по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Следователно по тези въпроси не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация.
Третият въпрос относно изключването на съвместния принос при придобиване на недвижим имот по време на брака, когато част от стойността на имота е заплатена с лични средства на единия съпруг /спестявания от трудово възнаграждение отпреди брака/, е поставен при фактическа обстановка, каквато въззивният съд не е приел за установена по делото. Съдът е приел, че в случая не се доказва твърдението на ищцата, че първоначално внесената сума за закупуване на жилището от 3 130 лева, представлява собствени средства, спестени преди брака, а сумата от 6000 лева ищцата е взела като заем от ДСК. Ето защо така поставеният въпрос е неотносим, поради което същият не може да обуслови допускане на въззивното решение до касация.
Четвъртият въпрос също се поставя от касатора при фактическа обстановка, каквато не е приета за установена по делото от въззивния съд. Липсват изводи за установена сума, получена от ищцата по дарение от страна на ищцата от родителите й, която да е вложена при закупуване на апартамента при сключване на договора за покупко-продажба. Съдът след обсъждане на гласните и писмени доказателства, е приел за недоказано твърдението за влагане на лични /несемейни/ средства при плащане на цената, в т.ч. за дарени на ищцата суми от страна на нейните родители.
Пети и шести въпрос са изцяло неотносими към изхода на делото. Доводите, че договорът за покупко-продажба по реда на НДИ е сключен с оглед личността на ищцата, са приети от въззивния съд за неотносим към твърденията, че апартаментът е придобит с лични средства на ищцата или за изцяло личен нейн принос в качеството и на купувач по договора, предвид предявения иск за пълна, респ. частична трансформация по чл.23,ал.1 СК. Следва да се посочи, че редът за придобиване на имот по НДИ и конкретните изисквания при определяне на купувачите на държавните имоти, не рефлектират върху вещноправните последици на договора, сключен от единия от съпрузите, т.е. не изключват режима на СИО. Седмият въпрос също се поставя при фактическа обстановка, каквато не е установена по делото. Въззивният съд не е приел, че ищцата е страна по договор за дарение, по силата на който родителите й са заплатили на продавача по договора за покупко-продажба цената на имота. Така поставен, въпросът е ирелевантен и не осъществява изискването за обща предпоставка за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по деветия въпрос относно задълженията на въззивния съд при констатиран пропуск в доклада по делото. Съгласно разясненията по т. 2 от ТР № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респ. извършването на непълен доклад, представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Когато страната се позове във въззивната жалба на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд, ако ги прецени за основателни, дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В конкретния случай касаторът не сочи конкретни оплаквания във въззивната жалба, а в последната липсват такива за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада по делото /за първи път се сочат в касационната жалба/, поради което за въззивния съд не е имало задължение да дава указания за възможността на страните да ангажират доказателства, които са пропуснали да поискат пред първата инстанция поради непълен доклад на делото.
Освен това твърдяното във връзка с поставените от касатора въпроси основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано, тъй като в изложението не са изложени съображения относно значението на въпросите за развитието на правото и точното прилагане на закона.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на делото, Ц. С. Х. - Л. следва да заплати в полза на Т. С. Л. 600 лева – сторени пред настоящата касационна инстанция съдебни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 160/15.11.2021 г. по в. гр. д. № 306/2021 г. на Окръжен съд - Габрово.
ОСЪЖДА Ц. С. Х. - Л. да заплати в полза на Т. С. Л. 600 лева – съдебни разноски.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: