Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр. София, 06.04.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1852 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Габрово против присъда № 109 от 15.10.2014 г. на Габровския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 120/2014 г. В протеста е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че деянието, извършено от подсъдимия, съставлява престъпление по чл. 235, ал. 1 НК, но поради неправилна оценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, правните изводи на съда са опорочени. Направено е искане за отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимият И. е оправдан по това обвинение и връщане на делото в тази част за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Застъпва тезата, че от една страна, протестът съдържа единствено оплакване за необоснованост, а от друга страна, обвинението не е било доказано по несъмнен начин в съответствие с изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 160 от 26.03.2014 г. по н. о. х. д. № 401/2013 г. Габровският районен съд е признал подсъдимия И. П. И. за виновен в това, на 27.07.2012 г. от землището на [населено място], [община], без редовно писмено позволително да е извозил от горския фонд пет пространствени куб.м. дърва за огрев на стойност 275 лева, поради което и на основание чл. 235, ал. 1 НК е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години, на основание чл.66, ал. 1 НК, както и наказание глоба в размер на хиляда лева. С присъдата е признал подсъдимия за виновен и в това, на 28/29.07.2012 г. в землището на [населено място], Община – Г. да е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 вр. чл.194, ал.1 НК, за което му е наложил условно наказание от една година лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години. Приложил е разпоредбата на чл. 23 НК, осъдил е подсъдимия да заплати на И. С. Т. сумата от 311, 50 лева за причинени имуществени вреди. В тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С нова присъда № 109 от 15.10.2014 г. по в. н. о. х. д. № 120/2014 г. Габровският окръжен съд е отменил присъдата на първоинстанционния съд в частта, с която подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 235, ал. 1 НК и го е оправдал по това обвинение. Изменил е присъдата в частта, с която подсъдимият е бил осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 НК, като го е оправдал за кражба на 1,7 куб.м. дърва на стойност 91,50 лева, намалил е наказанието лишаване от свобода на шест месеца и изпитателния срок по чл.66, ал. 1 НК на три години, отменил е приложението на чл.23, ал. 1 НК. Въззивният съд е изменил присъдата и в гражданско-осъдителната част, като е намалил размера на присъденото обезщетение на И. С. Т. за имуществени вреди на сумата от 220 лева. В останалата част е потвърдил присъдата на Габровския районен съд. Касационният протест срещу оправдаването на подсъдимия за престъпление по чл. 235, ал. 1 НК е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Протестът съдържа разбирането на прокурора за фактологията на деянието и собствената му оценка за достоверност на свидетелските показания. Тези доводи обаче покриват оплакване за необоснованост, която не е касационно основание. Върховният касационен съд многократно е имал повод да подчертае, че не разполага с правомощия да приема различни фактически положения и да пререшава въпросите за достоверността или недостоверността на доказателствените източници. Съдът, разглеждащ делото по същество, притежава суверенното правомощие да преценява по свое вътрешно убеждение доказателствените материали, а от гледна точка на процесуалните правила, които уреждат и гарантират неговото правилно формиране по релевантните факти от предмета на доказване, в протеста не са изложени конкретни доводи и съображения, за да бъдат подложени по касационен път на обсъждане. По делото не се установяват и съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, за които всеки съд следи служебно независимо от основанията, изтъкнати от страните и независимо от етапа, на който се намира делото. При положение, че въззивният съд не е приел за доказателствено установено подсъдимият без редовно писмено позволително да е извозвал съответното количество дърва за огрев и следователно, инкриминираното деяние да е било извършено от подсъдимия, законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 235, ал.1 НК. Ето защо атакуваната присъда на Габровския окръжен съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ ВСИЛА присъда № 109 от 15.10.2014 г. на Габровския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 120/2014 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: