5 Р Е Ш Е Н И Е №60135 София, 15.11. 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1821/2020 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. С., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 4031 от 08.07.2020 г. по гр.д. № 10754/2019 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 03.01.2019 г. по гр.д. № 18991/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 58 състав, в обжалваната от ищеца част – за отхвърляне на предявения срещу ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД иск по чл.405 КЗ, за разликата над 10 689.30 лв. до 13 367.30 лева. С определение № 60329 от 03.06.2021 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Как следва да се определи размерът на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, с оглед разпоредбата на чл.400, ал.1, вр. с чл.386, ал.2 КЗ, за извършване на проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в цитирани и приложени към жалбата решения. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочи се, че при определяне на действителната стойност на увреденото имущество съдът не е приложил правилно нормите на чл.386, ал.2 КЗ и чл.400, ал.1 КЗ. Изложените в жалбата съображения се поддържат и в съдебно заседание на 13.10.2021 г., с искане за касиране на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение по същество, с което исковата претенция бъде уважена за разликата до 13 367.30 лв., ведно със законната лихва от 28.03.2017 г. Претендират се разноски по делото. В постъпил по делото писмен отговор от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, не са обективирани доводи по съществото на материалноправния спор. По възраженията, касаещи допустимостта на касационното производство, настоящият състав е заявил становище в определението по чл.288 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Софийски градски съд е възприел фактическите изводи на първата инстанция, като на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. За безспорно е прието, че на 17/18.10.2016 г. е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие – кражба на лек автомобил „Алфа Р.“ модел 159, с рег. [рег.номер на МПС] , за което застрахователят и органите на полицията са били своевременно уведомени. По образуваната щета 0020-400-0119/2016 г. ответникът е отказал плащане, позовавайки се на раздел втори, чл.5, ал.1, т.11 ОУ, а образуваното срещу неизвестен извършител наказателно производство е било спряно. Възражението на застрахователното дружество за недобросъвестно изпълнение на задължения на застрахования, са отхвърлени като неоснователни с влязлото в сила първоинстанционно решение. Във въззивното производство спорен е бил само въпроса относно действителната застрахователна стойност на откраднатия лек автомобил. При определянето й, решаващият състав е приел, че в случая се касае за МПС на 9 години и 131 дни, считано от датата на първата регистрация, като съобразно модификацията на л.а. и с оглед липсата на аналози в сайтовете за продажби в РБългария, действителната му стойност следва да се определи съобразно каталог „Шваке“, като се вземе предвид и периода на експлоатация. Възприемайки един от вариантите на автотехническата експертиза, е изведен извод за действителната стойност на застрахованото МПС – 11 322 лв., редуцирана с неизплатените застрахователни премии в размер на 632.70 лв. Съдебният състав на СГС се е позовал на разпоредбите на чл.386, ал.2 и чл.400, ал.1 КЗ, както и на чл.12, ал.11 от ОУ. Изведен е и извод, че присъждането на по-висок размер на застрахователно обезщетение би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване - относно размера на застрахователното обезщетение при застраховка „Каско“ на МПС при настъпило застрахователно събитие кражба на застраховано МПС, следва да се съобрази непротиворечивата практика, изразена в постановени по реда на чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г./, решения на ВКС по: т.д. № 156/2009 г., I т.о., т.д. № 1586/2013 г., II т.о., т.д. № 1869/2014 г., II т.о., т.д. № 2140/2014 г., I т.о., т.д. № 2367/2015 г., I т.о. и мн.др. Даденият в тези съдебни актове отговор е, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност – стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. В първото от цитираните решения изрично е акцентирано, че при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, т.к. последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Даденият принципен отговор на поставения правен въпрос, макар и обоснован с норми от отменения Кодекс за застраховането – чл.208, ал.3, вр. чл.203, ал.2 и ал.4, е важим и при сега действащия КЗ, с оглед аналогичните разпоредби – чл.386, ал.2, чл.400, ал.1, касаещи действителната застрахователна стойност и дължимото застрахователно обезщетение при застраховане срещу вреди. Даденото тълкуване в цитираната по-горе практика на ВКС се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. С оглед отговора на обуславящия за изхода на настоящия спор правен въпрос, въззивното решение е материално незаконосъобразно и необосновано. При постановяването му неправилно е възприет вариант втори от допълнителната автотехническа експертиза, според който, средната пазарна цена на откраднатия лек автомобил, след приспадане на овехтяването, е определена в размер на 11 322 лв. Така определената действителна застрахователна стойност не намира законова опора в нормата на чл.405, ал.1, вр. чл.400, ал.1 и чл.386 ал.2 КЗ. В случая, действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие, след отчитане на уточнената от вещото лице инж.Р. С. модификация на автомобила - „TI“ , възлиза на 16 482 лв./вариант първи от допълнителната САТЕ/. Тъй като посочената в полица № 0020400201600152 от 08.08.2016 год. обща застрахователна сума е 14 000 лева, обезщетението по процесната имуществена застраховка следва да се определи в рамките на така договорената сума, след приспадане на общия размер на разсрочените вноски от застрахователната премия /с ненастъпил падеж към датата на събитието/ - 632.70 лева, за който ответникът надлежно е въвел евентуално възражение за прихващане. Предвид горните съображения, въззивното решение, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, за разликата над 10 689.30 лв. до 13 367.30 лв., е неправилно и подлежи на отмяна. В случая не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което следва да се постанови решение по същество, с което искът се уважи и за тази разлика, възлизаща на 2 678 лева, ведно със законната лихва от 28.03.2017 г. до окончателното й издължаване. При този изход на делото, в полза на касатора следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 403. 80 лева / 683.60 лв. – за касационното производство, за въззивното – 353.60 лв. а за първоинстанционното – допълнително сумата от 366.60 лв./, като се отмени въззивното решение в частта, с която в полза на застрахователното дружество е присъдено юрисконсултско възнаграждение 50 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 4031 от 08.07.2020 г. по гр.д. № 10754/2019 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 03.01.2019 г. по гр.д. № 18991/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 58 състав, в частта, за отхвърляне на предявения от Р. П. С. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД иск по чл.405, ал.1 КЗ, за разликата над 10 689.30 лв. до 13 367.30 лева, както и в частта, с която в полза на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на Р. П. С. допълнително сумата 2 678 /две хиляди шестстотин седемдесет и осем/ лева, съставляваща застрахователно обезщетение за настъпила на 18.10.2016 г. кражба на лек автомобил „ Алфа Р.“, с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от 28.03.2017 г. до окончателното издължаване. ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на Р. П. С. разноски по делото в размер на 1 403.80 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: