О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 53 София 20.01.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари, две хиляди и петнадесета година в състав: Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №7297/2014 г. Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. В. Ц., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат А. К., срещу определение №20402 от 09.10.2014 г. по ч. гр. дело №11523/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 10.06.2014 г. по гр. д. 1121/2012 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е спряно производството по същото дело до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр. д. №19959/2011 г. на Софийския районен съд. Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси за това дали искът за преобразуване на лично имущество с правно основание чл.23, ал.1 СК относно процесния недвижим имот е обуславящ по отношение на иска с правно основание чл.108 ЗС за същия имот, след като последният съдържа установителна част за правото на собственост и за обема на това право. Тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения. Ответникът по частната жалба Н. Р. К., [населено място], оспорва жалбата. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Софийският градски съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, обективираща обективно съединени искове, както следва: 1) иск за установяване преобразуване на изцяло лично имущество на съпругата - ищца при придобиване от нея на спорните имоти (поземлен имот и изградена впоследствие в него сграда) през време на брака по реда на чл. 23, ал. 1 СК (2009 г.) вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, 2) иск с правна квалификация чл. 108 ЗС против ответника – бивш съпруг на ищцата, по отношение на същите имоти (поземлен имот и находяща се в него сграда), 3) иск по чл. 59 ЗЗД – за осъждане за възстановяване на стойността на неоснователно обогатяване на ответника за сметка на неоснователно обедняване на ищцата, произтичащи от лишаването и от възможността да ползва имотите за периода от 20.05.2011 г. до завеждане на исковата молба и 4) претенция по чл. 57 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати равностойността на плодовете, извличани от имотите, от подаване на исковата молба до предаването на имота. Делото по тази искова молба, образувано под № 19959/2011 г., е било първоначално разпределено на 81 граждански състав на СРС, който с разпореждане от 03.01.2012 г. е разделил производството, като е постановил да се образува отделно дело по исковете по чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД и 57 ЗЗД, а при себе си е задържал производството по гр дело № 19959/2011 г. по иска за трансформация по чл. 23, ал.1 СК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. По исковете за ревандикация и за неоснователно обогатяване е било образувано ново дело под № 1121/2012 г., разпределено на 38 граждански състав на СРС. На 10.06.2014 г. съставът на СРС, разглеждащ делото по обективно съединените искове по чл. 108 ЗС, чл. 59 и 57 ЗЗД, като е констатирал, че производството по иска за преобразуване на личното имущество – предмет на висящите пред него искове, все още не е приключило с влязъл в сила акт, е постановил обжалваното определение за спиране производството по гр. д. № 1121/2012 г. до решаване със сила на пресъдено нещо на спора за трансформация. Според Софийския градски съд ищцата извежда активната си легитимация по исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД за процесните недвижими имоти като техен изключителен и единствен собственик от твърдение за осъществила се пълна трансформация на нейни лични средства за придобиване на това имущество през време на брака, по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК (2009 г.). Щом според твърденията на ищцата по осъдителния иск по чл. 108 ЗС правото и на собственост е обусловено и произтича от това, че спорните имоти са придобити в резултат от неин изключителен принос, изключващ приноса на другия съпруг, то следва, че от произнасянето по този въпрос на съда, разглеждащ делото за трансформация, зависи дали ищцата ще успее да се легитимира като единствен и пълен собственик на спорните недвижими вещи в отношенията си с ответника по двете искови дела, откъдето следва, че е налице връзка на преюдициалност между изхода на гр. д. №19959/2011 г. и гр. д. 1121/2012 г. на СРС. Уважаването на първия иск би било основание да се зачете силата на пресъдено нещо на решението по него в отношенията между страните по двете дела (чл. 298, ал. 1 ГПК) поради преюдициалното му значение за евентуалното опровергаване на презумпцията за съвместен принос, което налага производството по гр. д. №1121/2012 г. на СРС да бъде спряно до приключване на другото дело с влязъл в сила акт. Повдигнатите въпроси обуславят изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По описаните по-горе дела има връзка, която е на такава обусловеност, която да е основание за спиране само между делото относно иска за собственост и делото по иска с правно основание чл.59 ЗЗД. Решението по първото ще има значение за правилното решаване на спора по второто. Искането за установяване преобразуване на лично имущество по чл.23, ал.1 СК в случая представлява установителната част на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС. Това е така, защото предмет на ревандикационния иск е правото на собственост на ищеца. Този иск съдържа едновременно установителен петитум и осъдителен такъв - да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот в определен обем и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Ето защо производството по тези две части на иска по чл.108 ЗС нито може да бъде разделено по реда на чл.210, ал.2 ГПК, нито впоследствие да бъде спирано производството по едно от делата на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Освен това прибавянето на събрани добиви от имота след предявяването на иска за ревандикация не се смята за увеличение на иска /чл.229, ал.2 ГПК/. Тази връзка между делата обуславя съединяването им в едно производство и издаване общо решение по тях относно установителната част и осъдителната част на иска с правно основание чл.108 ЗС и искането за осъждане на ответника да заплати равностойността на плодовете, извличани от имотите, от подаване на исковата молба. Обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени в частта, с която е спряно производството по делото относно иска с правно основание чл. 108 ЗС и претенцията по чл. 57 ЗЗД и делото да се върне на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част. В останалата обжалвана част определението трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №20402 от 09.10.2014 г. по ч. гр. дело №11523/2014 г. на Софийския градски съд. ОТМЕНЯ определение №20402 от 09.10.2014 г. по ч. гр. дело №11523/2014 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него определение от 10.06.2014 г. по гр. д. 1121/2012 год. на Софийския районен съд в частта, с която е спряно производството по делото относно иска с правно основание чл. 108 ЗС и претенцията по чл. 57 ЗЗД. ОСТАВЯ В СИЛА определение №20402 от 09.10.2014 г. по ч. гр. дело №11523/2014 г. на Софийския градски съд в останалата обжалвана част. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.