Р Е Ш Е Н И Е № 412/2012 г. София., 11. 01. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА. ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№15 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Д. М. Е., И. И. Е. и третото лице помагач М. К. П. срещу решение от 01.07.11г. по гр.д.№14828/10г. на Софийски градски съд. Жалбоподателите поддържат, че предявеният срещу първите двама от тях иск по чл.108 ЗС неправилно е уважен, въпреки че ищецът не е доказал собствеността си върху спорния апартамент, както и че съдът е постановил осъдителен диспозитив за целия имот, въпреки приетото от него, че ищецът е собственик само на 1/8 ид.част. Ответникът в производството Г. И. Ч. не взема становище по жалбата. С определение №569 от 13.07.2012г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали доказателственото значение на делбения протокол може да се приравни на доказателственото значение на нотариалния акт. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Една от възможностите за извършване на делба на съсобствени вещи е чрез постигане на съдебна спогодба. Тя се оформя в съдебния протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните. Делбеният протокол материализира както договора на страните за делба на общите вещи, така и определението на съда за одобряване на този договор. Преди да одобри спогодбата, съдът е длъжен да провери дали тя не противоречи на закона и на добрите нрави. Това задължение произтича пряко от чл.234, ал.1 ГПК, преди чл.125, ал.1 ГПК/отм./. В закона не е изрично посочено, но в съдебната практика неотклонно се следва правилото, че съдът предварително проверява и съсобствеността върху вещите. Той може да откаже одобряването на спогодбата и да отхвърли иска за делба, ако приеме, че вещите не са съсобствени. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение – чл.234, ал.3 ГПК, преди чл.125, ал.3 ГПК /отм./. Ето защо в последващ съдебен процес между същите страни или между техни правоприемници делбеният протокол ще се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността, подобно на съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо по този въпрос. Между посочените лица делбеният протокол ще представлява доказателство за правото на собственост. Това важи и в случаите, когато съсобствеността е била установена пред съда само с удостоверението по чл.341, т.1 ГПК, преди чл.278, ал.1, б.”б” ГПК /отм./. В съдебната практика се приема, че това удостоверение е годно писмено доказателство за съсобственост, когато по този въпрос не е имало спор между страните. По отношение на трети лица делбеният протокол не се ползва с доказателствена сила за правото на собственост. Само нотариалният акт има такава сила спрямо всички /еrga omnes/. Ето защо доказателственото значение на делбения протокол е различно от това на нотариалния акт. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е отменил решението от 22.07.10г. по гр.д.№18223/07г. на Софийския районен съд и е уважил предявения от Г. И. Ч. срещу Д. М. Е. и И. И. Е. иск по чл.108 от ЗС – признато е за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/8 ид.част от апартамент №12, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, над магазините във вх.В, заедно с избено помещение №12 и таванско помещение №12, както и 42/100 ид.части от общите части на сградата и дворното място, съставляващо имот пл.№14 от кв.420 по плана на [населено място] и ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението на апартамента при условие, че той им заплати сумата от 30 887лв., представляваща увеличената стойност на имота вследствие извършени в него подобрения през периода юли 2004г. - март 2005г. Решението е постановено при участие на третото лице помагач на страната на ответниците М. К. П.. Въззивният съд е приел, че със съдебна спогодба от 23.11.1971г. по гр.д.№2806/71г. на С. народен съд спорният апартамент е бил възложен в общ дял на И. Ц. Ч. и Г. Б. Ч.. Г. Б. Ч. е починал на 22.09.2003г. и е оставил за свои наследници сестра си К. Б. С.; племенника си Г. И. Ч. и племенницата си Х. И. Ч.-Л.. По силата на наследственото правоприемство, ищецът Г. И. Ч. е станал собственик на 1/8 ид.част от процесния апартамент. С последваща съдебна спогодба - протокол от 16.04.1972г. по гр.д.№3304/1972г. на Софийския районен съд, Б. район, 4-ти състав, същият апартамент е бил възложен в дял на Г. В. Д. и Н. В. Д., а другите двама съделители И. Ц. Ч. и Г. Б. Ч. са запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. Въззивният съд не е зачел този документ като годно доказателство по делото, доколкото от справката на Стара архива при СРС е установено, че гр.д.№3304/1972г. на Софийския районен съд, Б. район, 4 състав, е образувано по дело за издръжка със страни Г. И. Н. и Н. П. Н., а не по дело за делба със страните по делбения протокол от 1972г. По тази причина не са зачетени и правата на М. К. П. върху спорния апартамент, закупен от него от Г. Д. и Н. Д. с нот.акт №99/2003г., както и правата на последващите приобретатели – ответниците в производството Д. М. Е. и И. И. Е.. Освен това съдът е приел, че няма данни праводателят на ответниците М. П. да е владял спорния апартамент и да го е придобил по давност. По тази причина искът по чл.108 от ЗС е уважен, като е уважено частично и насрещното възражение на ответниците за извършените от тях подобрения в имота. Решението е неправилно. Макар и не по изложените в двете жалби съображения, основателно е оплакването в тях, че ищецът не е доказал по категоричен начин правото си на собственост върху процесния имот. По делото не са представени всички доказателства за движението на собствеността върху спорния имот след първия делбен протокол от 1971г. Има обаче косвени данни, че както ищецът, така и ответниците черпят права от него. Следователно от значение за постановяването на правилно решение по делото е не доказването на собствеността на праводателя на страните по делбата от 1971г., както поддържат жалбоподателите, а доказване на техните противопоставими права, произтичащи от последващата делба от 1972г., които ще изключат правото на собственост на ищеца. Делбеният протокол от 1971г. е бил представен пред нотариус и е изброен сред документите, послужили като основание за издаване на нотариален акт №99, т.VІ, рег.№36429, дело №1102/2003г. на нотариус №310, с който спорният апартаментът е бил прехвърлен от приобретателите по втората съдебна спогодба Г. Д. и Н. Д. на третото лице-помагач М. П.. В приложенията на този нотариален акт са описани и стари документи за собственост на апартамента от 1937г.; първият делбен протокол от 1971г.; както и нотариален акт №71/1971г., с който по всяка вероятност Г. Д. и Н. Д. са придобили идеална част от процесния апартамент преди извършване на втората делба от 1972г. Липсата на тези документи по делото е попречила на съда да изясни релевантните за спора факти. Не може само от справката на Стара архива да се прави категоричен извод, че делбеният протокол от 1972г. е неистински. Възможно е в самия протокол да е сгрешен номерът на делото, по което е постигната спогодбата. Настоящият състав приема, че спорът за истинността на делбения протокол от 1972г. е останал неизяснен. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се укаже на страните да ангажират доказателства по въпроса за истинността на делбения протокол от 1972г., включително като бъде издирен чрез азбучния указател номерът на делото, по което през 1972г. е извършена делба на процесния апартамент между Г. В. Д., Н. В. Д., И. Ц. Ч. и Г. Б. Ч., както и да се представят документите, описани като приложение в нот.акт №99, т.VІ, рег.№36429, дело №1102/2003г. на нотариус №310 по списъка на нотариалната камара. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 01.07.11г. по гр.д.№14828/10г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: