Р Е Ш Е Н И Е № 20 гр. София, 31.05.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1238 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. И. Б. против присъда от 24.01.2017 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4505/2016 г. В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и несправедлива. Подкрепя се с доводи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като при установената фактическа обстановка липсва задължителен признак на престъплението по чл.144, ал. 3 НК - умисълът на дееца, който с отправените закани не е искал и целял настъпването на какъвто и да било резултат, а изцяло е действал под влиянието на афект, предизвикан от поведението на пострадалата. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия Б.. В съдебно заседание защитникът (адв. И.) поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда № 40 от 24.01.2017 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 4505/2016 г. е отменена оправдателната присъда № 40 от 3.11.2014 г. на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 19772/2012 г. и подсъдимият М. И. Б. е признат за виновен в това, за времето от 16.11.2010 г. до 19.02.2011 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, да се е заканил с убийство на К. Е. Л. и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В съответствие с чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено общо наказание по съвкупност, най-тежкото от определените по присъдата, по н. о. х. д. № 1886/2012 г. и по н. о. х. д. № 822/2012 г., а именно: шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за изпитателен срок от три години. Приспаднато е времето на изтърпяно наказание пробация по н. о. х. д. № 822/2012 г. и в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Жалбата е неоснователна. Тя не съдържа развити доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Не се установяват и такива съществени нарушения на процесуалните правила, за които всеки съд е длъжен да следи, в т. ч. и Върховният касационен съд, независимо от основанията, които са били изтъкнати от страните. Аргументите на жалбоподателя са насочени изцяло да опровергаят разрешението на един от основните въпроси измежду посочените в чл. 301, ал. 1 НПК по същество на делото, в частност за умисъла на дееца и покриват оплакване за необоснованост, която не е основание за отмяна на присъдата. В настоящото производство Върховният касационен съд се произнася в рамките на приетите за установени фактически положения, които не обуславят заключение по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и поисканото от защитника оправдаване на подсъдимия. Фактическата си констатация за наличието на умисъл Софийският градски съд е направил след собствен анализ на съвкупността от факти и обстоятелства, изведени въз основа на целия обем от събрани и проверени по делото доказателства. Предходните взаимоотношения със св. Л., съпътствани от трагичното събитие в семейството на подсъдимия (смъртта на неговата майка) и повлияли в значителна степен върху емоционалното му състояние, поначало не са от естество да доведат до несъставомерност на всяко от деянията, включени в продължаваното престъпление. Тези обстоятелства, на които е изградена тезата на защитника за липсата на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, в случая могат да имат значение само за наказанието на подсъдимия Б.. При обсъждане на този въпрос Софийският градски съд не е отчел посочените обстоятелства, които обаче не са в състояние да окажат решаващо влияние и да доведат до извод за явна несправедливост на наложеното наказание. Признал е като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на престъплението и продължителността на процеса, но не е могъл да пренебрегне относителната сила и на отегчаващите, които разкриват специфични особености на извършеното престъпление и личността на дееца - множеството деяния от продължаваната престъпна дейност, осъществявани систематично, настойчиво, последователно през не малък период от време, наред с данните за прояви на физическа агресия спрямо св. Л., които допълнително характеризират в неблагоприятна светлина подсъдимия и показват пълното му пренебрежение към свободния й избор на лични взаимоотношения. Ето защо наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода с подходящия изпитателен срок от три години е съответно на тежестта на извършеното престъпление, личността на подсъдимия и необходимостта от ефективно постигане на целите по чл. 36 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 24.01.2017 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 4505/2016 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: