Р Е Ш Е Н И Е № 36 [населено място], 24.03.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1846/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл. 386, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] /БТК/ срещу решение № 471 /15.03.2015 г., постановено по т. д. № 4960/2013г. на Софийския апелативен съд, с което, след отмяна на решение от 7.08.2015 г. по гр. д. №1754/2013 г. на Софийски градски съд, е признато по колективния иск на Комисията за защита на потребителите за установяване, че е нелоялна агресивна търговската практика практиката на БТК АД да не закрива ползвани услуги, ползвани едновременно с услугата стационарен /фиксиран/ телефонен пост, с едно заявление предизвестие и продължаване действието на договора за стационарен / фиксиран/ телефонен пост с един месец и необходимостта да се подаде ново заявление за прекратяване на предоставената услуга стационарен/фиксиран/ телефонен пост. Постановено е БТК АД да преустанови действието на нелоялната агресивна политика да не закрива ползвани услуги, ползвани едновременно с услугата стационарен /фиксиран/ телефонен пост, с едно заявление предизвестие и продължаване действието на договора за стационарен / фиксиран/ телефонен пост с един месец и необходимостта да се подаде ново заявление за прекратяване на предоставената услуга стационарен/фиксиран/ телефонен пост. Забранява БТК АД да използва нелоялна агресивна търговска практика да не закрива ползвани услуги, ползвани едновременно с услугата стационарен /фиксиран/ телефонен пост, с едно заявление предизвестие и продължаване действието на договора за стационарен / фиксиран/ телефонен пост с един месец и необходимостта да се подаде ново заявление за прекратяване на предоставената услуга стационарен/фиксиран/ телефонен пост. БТК АД с решението е задължена да обяви на интернет сайта си решението на САС. Касаторът „Българска телекомуникационна компания” /БТК/ АД поддържа, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, разширително тълкуване на императивни материални норми, и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е за отмяната му и постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Ответникът Комисия за защита на потребителите изразява становище, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание, за оставяне без уважение на касационната жалба, по съображенията поддържани в предходните две инстанции. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и същата подлежи на разглеждане по същество без преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Софийският апелативен съд е приел за доказани твърдените от Комисия за защита на потребителите действия, извършвани от БТК АД, свързани с упражняване на правото на потребителя да прекрати договора, тогава когато ползва пакет от услуги / вкл. интернет услуга/ или услуги по отделно сключени договори. Действията се изразяват в създаване на извъндоговорни пречки за потребителите за прекратяване на договорите с едно заявление - предизвестие, в желан от тях момент и при наличие на основание да се направи това, и принуждаването на потребителя да посети офиса на търговеца още веднъж, и то месец след изявяване на волята му да прекрати договорните си отношения, което допълнително се използва като основание и за изискване от търговеца за заплащане на още една месечна такса. Тези действия са квалифицирани от Комисията за защита на потребителите като нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68з и чл. 68и, т. 4 З., която принудително ограничава свободата на избор на потребителя чрез налагане на прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да използва правото си да прекрати договора. Счетено е, че наличието на технически пречки, на каквито се позовава ответникът, но които не са доказани от него, не може да са в ущърб на клиента и да го принуждава да ползва още един месец услуга, която желае да прекрати. Целта на Закона за защита на потребителите е защита на потребителите и тяхната възможност да ползват стоките и услугите съобразно техните потребности. Волята на търговеца и изобретяването и прилагането на практика, независимо от какво естество, техническо или правно, която да препятства възможността потребителят да определя ползването си, е в нарушение на правата на потребителите. Прието е, че наличието на общи условия към договорите, в която е описана практиката, не означава лоялна търговска практика. Използването на един кабела, за предоставяне на услугата, не означава, че потребителят следва да ползва услуга, която не желае да ползва. Изводът е, че невъзможността потребителят свободно да се прекрати договора на част или на всички услуги, чрез изискването да се остави услугата за стационарен телефон за още един месец, след прекратяване на договора за част от услугите, представлява агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68 з от ТЗ. Случаят с потребителката В. С., която е оттеглила заявлението си за прекратяване на договора, поради невъзможност да прекрати договора си за стационарен телефон, според съда, е индиция, че средният потребител съобразява поведението си с неправомерното изискване на търговеца да остане договорът за още един месец в сила, въпреки първоначалното желание на потребителя да прекрати договора. Поддържаната от ответника зависимост между интернет услугата и стационарен телефон и включването й в ОУ на договора, чрез клауза за едностранно, без предизвестие, прекратяване на интернет - услугата след закриване или преместване на телефонния пост, за която потребителят е уведомен, според съда не променя квалифицирането й като нелоялна агресивна търговска практика, доколкото се създават пречки за потребителя, несъответстващи на целта на договорното правоотношение и средният потребител да съобразява поведението си с неправомерното изискване да остане в сила договора, въпреки предварителното му желание да прекрати договора. Също така фактът, че общите условия са одобрени от компетентния държавен орган, със съдържание на посочената клауза, не създава задължение за потребителите да търпят тази практика. В този случай, счита САС, след като се установи нейната незаконосъобразност, трябва да се забрани продължаване на тази практика при сезиране на съда. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на обжалваното решение, изразяващо се в немотивиране от САС на изводите си за релевираните от касатора извъндоговорни пречки, за едновременното прекратяване по заявление на потребителя на услугата интернет и фиксиран/ стационарен / телефон. Софийският апелативен съд е обсъдил този довод на ответника, като е изложил съображения, че на първо място, твърдяната от ответника техническа обвързаност на двете услуги с кабел, не доказва невъзможността услугите да бъдат прекратени едновременно, и на второ място е направен извод, че причина от техническо естество не може да бъде противопоставена на потребителите като лоялна практика, тогава когато иска едновременното прекратяване на две или повече услуги, или услуги в пакет, чрез упражняване на правото си по договора да го прекрати. Обсъден и доводът за включена в ОУ клауза, с която потребителят е уведомен за правото на едностранно прекратяване на договора за интернет услуга, при закриване или преместване на телефонен пост. Извършена е преценка на събраните по делото доказателства за установяване на твърдените от ищеца действия на ответника в исковата молба и в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, съдът е отговорил на доводите на въззивника относно наличието на елементите на фактическия състав на нарушението по чл. 68 във връзка с чл.68з и чл.68и, т.4 от З.. Неоснователно е оплакването, че решението на САС противоречи на материалния закон - чл.64и, т.4 З.. Разпоредбата на чл. 68з във връзка с чл. 68и, т.4 от З. определя като самостоятелна форма на проявление на търговската практика като агресивна, когато налага несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато протребителят желае да упражни правата си по договора, с което се променя или е възможно да се промени съществено свободата на избор или поведение на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. След обстойно обсъждане на доказателствата по делото, законосъобразни са извода на САС, че наложените от търговеца изисквания към потребителя за поредност на прекратяване на отделните услуги, невъзможност с едно заявление - предизвестие да закрие две или повече услуги, едната от която е стационарен / фиксиран/ телефонен пост, представлява упражнена от ответника нелоялна агресивна търговска практика. Създадените от ответника практики за невъзможност потребителят да упражни правото си да прекрати договорът за една от договорените услуги, или да го прекрати с едно предизвестие, правилно са квалифицирани като нелоялна търговска практика по чл.68з и чл.68и, т.4 З.. В съответствие със закона е определена като нелоялна агресивна търговска практика, практиката на ответника, която принуждава потребителя да ползва услугата над времето, което е пожелал, случай на оставянето за ползване на услуга още един месец и заплащане на такса за още един месец, независимо, че са настъпили уговорените условия за прекратяване на договора. Събраните по делото доказателства сочат на нелоялна агресивна търговската практика чрез използването на извъндоговорни, фактически пречки за потребителите, в поставяне на допълнителни условия, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, вкл. на правото да прекрати договора. С оглед на изложеното , обжалваното решение на САС не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода от касационното обжалване на ответника ще следва да се присади юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от горното, съставът на Върховният касационен съд, ТК, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 471/15.03.2016 г., постановено по т. д. № 4960/2015 г. на Софийския апелативен съд, търговска колегия, пети състав. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Комисията за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: