Р Е Ш Е Н И Е № 202 София 24.06.2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6375/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. Я. срещу решение № 421 от 08.07.2014 г. по гр.д. № 577/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 395/26.02.2014 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. дело № 2456/12 г. в частта, с която Е. П. е осъден да заплати на касатора сумата над 7 000 лв. до 19 000 лв. и искът е отхвърлен за сумата 12 000 лв. Въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда/споразумение/ по н.о.х.д.№ 1699/2008 г. на Пловдивския районен съд ответникът по иска Е. П. е признат за виновен в това, че на 07.08.2008 г. в [населено място], област Пловдив, е причинил на ищеца Е. П. средна телесна повреда, изразяваща се в наличието на посечни наранявания в тилната област на главата и посечно счупване на външната костна пластина на черепните кости в същата област, създало възможност за комуникация на черепната кухина с външната среда и представляващо проникващо нараняване в черепната кухина - престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 НК. Наложено му е наказание пробация. При спазване критериите за справедливост, установената съдебна практика и икономическото състояние в страната, обезщетяването на пострадалия за понесените от него болки и страдания в резултат на извършеното спрямо него престъпление - нанасяне на средна телесна повреда е достатъчна и справедлива сумата от общо 7 000 лв. Първоинстанционното решение е отменено частично и искът е отхвърлен за разликата над 7 000 лв. до 19 000 лв. Според въззивния съд при определяне на обезщетението за претърпените физически болки следва да се има предвид голямата поносимост към болка на пострадалия, краткият период на силна болка и краткият оздравителен процес. От събраните доказателства по делото се установява причиняване на силна уплаха, притеснения, страх и фобии, в резултат на които ищецът е изпаднал в емоционален шок и е развил постравматично стресово разстройство. Не са доказани твърденията за влошени отношения в семейната среда, изпитването на страхове относно възстановяването, както и това, че деликтът е станал причина за появата на заболяванията диабет и псориазис, тъй като същите са били налични и преди него. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него присъденото обезщетение от 7 000 лв. не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Ответникът по жалбата Е. П., [населено място], оспорва жалбата. С определение №287 от 24.02.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 421 от 08.07.2014 г. по гр.д. № 577/2014 г. на Пловдивския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими обстоятелства за критерия справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. В този смисъл са представените с касационната жалба решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че на 07.08.2008 год. в [населено място], област Пловдив, ответникът е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в наличието на посечни наранявания в тилната област на главата и посечно счупване на външната костна пластина на черепните кости в същата област, създало възможност за комуникация на черепната кухина с външната среда и представляващо проникващо нараняване в черепната кухина - престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 НК. Ищецът е лекуван в специализирана хирургична клиника от 7 до 11 август 2008 г. или 5 дни, като е проведено медикаментозно лечение. В епикризата са отразени:контузия на главата,сътресение на мозъка, счупване на черепа, две порезни рани на главата и охлузвания по кожата на главата, порезни рани в областта на носа,в подключичната област в дясно и на дясната ръка-на първи пръст две рани и на трети пръст една рана, охлузвания на кожата в устния ъгъл. Тези увреждания са в състояние да причинят силни физически болки поради анатомичното разположение на раните, дълбочината на раневия канал и засегнатите структури в дълбочина, които са по-мощни в първите часове и дни и допълнително се усилват от хирургичната обработка. Раните заздравяват за около 12-15 дни при обичайно развитие на оздравителния процес, като функциите се възстановяват напълно. При тази безспорно установена фактическа обстановка правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по касационната жалба. Съобразно изложеното по-горе обаче неправилно е определен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Естеството на причинените множество тежки телесни увреждания вследствие контузията на главата, сътресението на мозъка, счупването на черепа, двете порезни рани на главата и охлузванията по кожата на главата, порезните рани в областта на носа, в подключичната област в дясно и на дясната ръка - на първи пръст две рани и на трети пръст една рана, охлузвания на кожата в устния ъгъл, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, понесените от ищеца неудобства не обосноват извод за обезщетение в размер на 7 000 лв. За обезщетяването на ищеца са необходими 12 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания и е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частите, с които е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът на касатора за разликата над 7 000 лв. до 12 000 лв., както и в частта относно присъдените на Е. П. и Е. П. деловодни разноски. Искът трябва да се уважи за разликата над 7 000 лв. до 12 000 лв. като на ищеца се присъдят още 5 000 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1303 лв. деловодни разноски. Ответникът по касационнат жалба трябва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС 99.98 лв. държавна такса. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 421 от 08.07.2014 г. по гр.д. № 577/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в частите, с които е отменено решение № 395/26.02.2014 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. дело № 2456/12 г. за осъждането на Е. П. да заплати на Е. П. сумата над 7 000 лв. до 12 000 лв. и искът е отхвърлен за сумата 5 000 лв., както и в частта относно присъдените на Е. П. и Е. П. деловодни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Е. П., [населено място], да заплати на Е. П., [населено място], още 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, установено с влязла в сила присъда/споразумение/ по н.о.х.д.№ 1699/2008 г. на Пловдивския районен съд, заедно със законната лихва от 07.08.2008 год. до окончателното изплащане на сумата, както и 1303 лв. деловодни разноски. ОСЪЖДА Е. П., [населено място], да заплати по сметка на Върховния касационен съд 99.98 лв. държавна такса. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 421 от 08.07.2014 г. по гр.д. № 577/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.