Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 461   София, 06 ноември  2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на двадесет и седми октомври 2009 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Я. ГЕБОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 484/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба повереника на гражданските ищци и частни обвинители Х. И. П., Д. Р. П. и Л. Р. Ш. срещу въззивно решение № 85 от 13.05.2009 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 74/2009 г., с което е била изменена в гражданската й част първоинстанционната присъда, постановена от Кърджалийския окръжен съд по НОХД № 275/2008г., като присъденото в полза на гражданските ищци обезщетение е било увеличено с по десет хиляди лева за всяка от тях. С първоинстанционната присъда С. А. Г. e бил признат за виновен за това, че на 05.10.2008 г. на пътя гр. К. гр. Хасково при управлението на лек автомобил „Форд Транзит” с ДК № Р* нарушил правилата за движение по чл. 42 ал.1 т.2 и чл. 43 т.4 от ЗДвП и знак В-24 и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Г. П. – престъпление по 343 ал.1 б. В от НК, за което на осн. чл. 54 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и осем месеца, изпълнението на което било отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК за срок четири години, както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години. С присъдата подс. Г. е бил осъден да заплати на Х. И. П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, на Д. Р. П. – 30 000 лева и на Л. Р. Ш. – 20 000 лева, като до първоначално предявените им размери исковете били отхвърлени. Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК - явна несправедливост на наказанието, предвид налагането му в сравнително нисък размер и приложението на чл. 66 от НК, което не отговаряло на високата степен на обществена опасност на деянието. Твърди се и несправедливост на решението в гражданската му част с опреденото от въззивния съд обезщетение за претърпени от всеки от гражданските ищци неимуществени вреди. В обхвата на касационното основание се прави искане касационният съд да упражни правомощието си по чл. 354 ал.2 т.5 от НПК и увеличи размера на обезщетенията и да отмени решението и да върне делото за налагане по-високо наказание, което да бъде изтърпяно ефективно. Пред касационната инстанция повереникът на жалбоподателите поддържа жалбата и в двете й части и направените с нея искания. Защитата на подс. Г. моли решението да бъде оставено в сила в наказателната му част, тъй като наказанието отговаря на целите на чл. 36 от НК при отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. По отношение на гражданската част – предоставя на съда да прецени дали правилно са отчетени претърпените от пострадалите болки и страдания от смъртта на техния наследодател. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата срещу наложеното наказание и начина на изтърпяването му. Счита, че определеното от въззивния съд обезщетение не е справедливо отмерено по отношение на гражданските ищци Х. и Д. П. , поради което предлага на съда да го увеличи. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на гражданските ищци е частично основателна.   ВКС не констатира да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, тъй като не се отчита наложеният размер на наказанието лишаване от свобода и отлагането му по реда на чл. 66 от НК да правят същото явно несправедливо. Решението на въззивния съд в тази част е напълно мотивирано и липсват основания да се счита, че наказанието в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на целите на чл. 36 от НК. Прилагането на разпоредбата на чл. 66 от НК и отлагането на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” не е неправилно с оглед конкретните обстоятелства, свързани с фактологията на деянието и характеристиките на дееца. Въззивният съд е изложил изключително мотивирани съображения за своята преценка за отмерения размер на наказанието лишаване от свобода и липсват основания да се счита, че е игнорирал което и да от обстоятелствата по чл. 54 от НК, задължаващи го да прецени точния размер на наказателна репресия спрямо подсъдимия. При липсата на каквото и да е отегчаващо отговорността на Г. обстоятелство правилно въззивната инстанция е преценила, че за поправянето му не е наложително да му бъде наложена санкция в по-висок размер от отмерената от първоинстанционния съд. В касационната жалба не се сочи каквото и да обстоятелство от категорията на отегчаващите, което да е следвало да бъде отчетено, а да не е било взето предвид. Грубите нарушения на правилата за движение, които е допуснал подсъдимия, са елемент от състава на престъплението и съгласно чл. 56 от НК не могат да бъдат взети предвид повторно при определяне на наказанието. Не е явна несправедливо наказанието и с оглед приложението на чл. 66 от НК. Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на предпоставките, визирани в чл. 66 ал.1 от НК, позволили му да направи извода, че за поправянето и превъзпитанието на подс. Г. не е необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода”. Тези изводи са напълно съобразени с изискването на нормата на закона и с предпоставките, съдържащи се в нея – наложеното наказание „лишаване от свобода” да е до три години, подсъдимият да не е осъждан до момента на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, както и за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца да не се налага изтърпяването на наказанието. Докато първите две предпоставки са обективни такива, то третата е свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Затова и законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение. Това от своя с. предполага констатиране на съответни индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. По отношение на конкретния подсъдим Г. съдилищата са направили обоснована преценка, че и третата предпоставка е налице, за да се приложи чл. 66 ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода”. Подсъдимият е с много добри характеристични данни, за него не са събрани данни да е допускал други нарушения на правилата за движения, той е направил самопризнания, демонстрирал е искрено разкаяние. Правилната оценка на значението и на тежестта на всички тези обстоятелства определя, че за постигане на целта на индивидуалната превенция спрямо подс. Г. и преимуществено за неговото поправяне, изведена като основна в разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, на която следва да се отдаде приоритет, не е наложително наказанието „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно. Изолирането му от обществото и поставянето му в затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото персоналната характеристика на конкретния деец сочи на възможност за постигане на тези цели и докато той е на свобода. Ефектът на наказателното въздействие може, както е преценил и въззивният съд, да бъде обезпечен с отлагането на изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода”. Именно изпитателният срок ще постави на проверка волята на подсъдимия да коригира поведението си и да насочи същото към спазване на нарушения закон и да се въздържа от престъпна дейност, доколкото в случай на осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и наложеното наказание. Въздържанието от престъпно поведение, както и коригиране на поведението към стриктно спазване на правилата за движение са конкретните проявления, чрез които подсъдимият би демонстрирал своето поправяне и превъзпитание. Поради това ВКС не намери да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, което да налага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Недоволството на жалбоподателите от определените размери на присъдените им обезщетения от въззивния съд намира опора в материалите по делото. В същото безспорно е установено, че в резултат на действията на подсъдимия – водач на МПС, е била причинена по непредпазливост смъртта на съпруга и бащата на жалбоподателките. По делото не се спори пред инстанциите по фактите, че за настъпването на съставомерния резултат не е бил налице принос на самия пострадал, който правомерно е управлявал своя автомобил. При така установените факти обосновано Кърджалийският окръжен съд и Пловдивският апелативен съд са приели, че са налице условията за ангажиране на гражданската отговорност на подс. Г. на осн. чл. 45 от ЗЗД. Определените обаче размери на обезщетенията от двете съдебни инстанции, независимо от увеличението от по 10 000 лева за всяка от ищците от въззивния съд, не отговаря на критерия за справедливост. Починалият Р. П. е бил 50-годишен мъж в активна трудова възраст, осигуряващ материално семейството си, негова морална и финансова опора. Ненавременната му и нелепа смърт е причинила неизлечими болки и страдания на съпругата и двете му дъщери, които са били в изключително близки отношения с него и преживяват тежко загубата му. Размерът на присъдените им обезщетения за вредите от морален характер не е бил напълно съобразен с тези обстоятелства и с действително претърпените болки и страдания. И двете съдебни инстанции не са отчели в пълна степен стандарта на живот в страната, като критерий за справедливостта на размера, който би могъл да овъзмезди наследниците от преживяната от тях загуба на техния съпруг и родител. ВКС не се съгласява с аргумента, че обстоятелството, че гражданската ищца Л. Ш. не е живяла в едно домакинство с баща си, следва да доведе до определяне на по-нисък размер на обезщетението за нея. Няма доказателства връзката между нея и баща й да е била прекъсната и нейните болки и страдания да са в по-малък размер от тези, които изпитва нейната сестра. Поради това съдът намери, че на двете дъщери на починалия следва да бъдат определени равни по размер обезщетения, като за справедливо счете, че те следва да бъдат отмерени на по петдесет хиляди лева за всяка от тях. За съпругата на починалия – гражданската ищца Х. П. , ВКС счете, че нейните морални вреди могат да бъдат обезщетени с уважаване на гражданския й иск в размер на шестдесет хиляди лева. По изложените съображения ВКС прие жалбата на гражданските ищци с искане за увеличаване на размерите на присъдените им обезщетения за неимуществени вреди за основателна. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на правомощията на касационната инстанция и с оглед предоставените й процесуални възможности се налага ВКС да упражни правомощията си за изменение на постановения въззивен съдебен акт. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.2 т.5 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯ въззивно решение № 85/13.05.2009 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 74/2009 г., като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото в полза на гражданските ищци обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието на подсъдимия С. А. Г., както следва: на Х. И. П. – на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, на Д. Р. П. и на Л. Р. Ш. - на по 50 000 /петдесет хиляди/ лева за всяка от тях и ОСЪЖДА подс. С. А. Г. да заплати допълнителна държавна такса в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.