Р Е Ш Е Н И Е № 90 Гр.София, 18.06.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора К.ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 357/2021 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. Й. Б., подадена чрез защитника му адв. Р. Г. срещу въззивно решение № 10323 от 11.11.2020г., постановено по ВНОХД № 419/2019г. по описа на Софийски апелативен съд. В депозираната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се мотивират с пропуски в аналитичната дейност на въззивния съд по проверка и оценка на доказателствата. Твърди се, че не са изпълнени указанията дадени от касационната инстанция при предходното разглеждане на делото, че не са интерпретирани гласни доказателства съобразно действителното им съдържание, че са налице противоречия в мотивите към атакуваното решение, които правят неясна волята на въззивната инстанция, както и че в резултат на превратно тълкуване на доказателствата се е достигнало до погрешни фактически и правни изводи. Като нарушение на материалния закон се посочва, че въззивният съд неправилно е оправдал отново подсъдимия за допуснати нарушения на чл.8, 20 и 44 ЗДвП, след като решението, в същия смисъл на предходната въззивна инстанция, е влязло в сила. Иска се от настоящия съд да отмени въззивния акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия Б.-адв.Г. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея оплаквания и искания. Акцентира на развитите в нея доводи за допуснати съществените процесуални нарушения, рефлектирали върху коректното изясняване на фактите, както е на обстоятелства, обуславящи неправомерно поведение на водача на л.а. „Митцубиши“. Подсъдимият Б. не се явява и не взима отношение по касационната жалба. Повереникът на частния обвинител- адв.М., е на становище, че жалбата е неоснователна. Не съзира допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, за които твърди защитата. Не споделя твърдението, че частният обвинител е нарушил правила за движение, които да са довели или съпричинили съставомерния резултат. Намира решението на апелативния съд за правилно, законосъобразно и справедливо и моли същото да се остави в сила. Частните обвинители Д. се присъединява към становището на повереника си. Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становището, че жалбата е неоснователна. Не счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Не споделя тезата за съпричиняване на резултата, а подчертава, че вината за пътния инцидент е изцяло на подсъдимия . Смята, че решението на апелативния съд следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 14.05.2018г., постановена по НОХД № 272/2016г., Кюстендилският окръжен съд е признал подс. Й. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, изр.1, вр. ал.1, вр. чл.342 НК, а именно, че на 10.05.2014г. на главен път Е-79, км.352-400, при управлението на лек автомобил „Деу Сиело“ с рег.№ ***., е нарушил правилата за движене по пътищата- чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, чл.20, ал.1, чл.44, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. В. и телесни повреди на две лице- тежка телесна повреда на Х. Д. и средна телесна повреда на К. К.. Определено му е наказание от 4 години и 2 месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим и на основание чл.343г, вр. чл.343 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение за нарушаване правилата за движение по пътищата визирани в чл.15 ЗДвП. Първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото. В резултат на депозирана жалба от страна на подсъдимия е инициирана въззивна проверка на присъдата. С решение от 29.07.2019г. по ВНОХД № 312/2019г. по описа на Софийския апелативен съд, присъдата е била изменена, като подсъдимият е бил признат за невиновен за нарушаване правилата за движение по чл.8, 20 и 44 ЗДвП. В останалата й част присъдата е потвърдена. Недоволен от решението на апелативния съд е останал подсъдимият, който чрез защитника си го е обжалвал пред Върховния касационен съд. С решение № 274/10.04.2020г. по НД 1098/2019г. въззивният акт на Софийския апелативен съд е отменен в потвърдителната му част и относно разноските и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция, с решение № 10323/ 11.11.2020г. по ВНОХД № 419/2020г., присъдата на първия съд е изменена и подсъдимият отново е признат за невиновен за нарушаване правилата за движение по чл.8, 20 и 44 ЗДвП, като редом с това е намалено наказанието му на 3 години „лишаване от свобода“ изтърпяването, на което е отложено за срок от 3 години на основание чл.66 НК, считано от влизане на присъдата в сила и наказанието „лишаване от право“ да се управлява МПС е намалено на 4 години. Присъдата е потвърдена в останалата й част, като апелативният съд се е произнесъл по въпросите за направените пред него разноски. Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за основателна. Настоящото производство е второ по ред пред касационната инстанция. Възраженията на защитата, направени в жалбата и поддържани в съдебно заседание пред настоящия състав, за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, имат своите основания. Въззивният съд не е изпълнил указанията дадени от касационната инстанция при предходното разглеждане на делото. Те са били относими към законосъобразността на направения доказателствен анализ, неговата изчерпателност, логичност, обективност и всестранност съобразно изискванията на чл.14 НПК. И при второто разглеждане на делото тези пропуски не са отстранени, като са допуснати и нови. Въззивният съд е приел за установена фактическа обстановка, която не се отличава от тази на първия съд, а именно че на инкриминирана дата и място, подсъдимият управлявал лек автомобил „Деу“ със скорост от 102 км/ч. Пътувал със съпругата си св.Б. за Гърция. В обратната посока се движил пострадалия М.В. с автомобил „Митцубиши“ със скорост 119 км/ч. С него пътували приятелите му- св.С., Д. и К.. Преди разклона за Рилския манастир В. изпреварил автомобил, след което продължил движенето си в неговата лента за движение. Следвало леко спускане надолу. Пред него нямало други автомобили. Въззивният съд е приел, че в това време, подс.Б. задействал спирачната система на автомобила си „Деу“, след което изминал 15 метра от разделителната линия към насрещната пътна лента, където последвал челен удар между двете коли, с предните им леви части. В резултат на удара водачът на л.а.“Мицубиши“- М.В. починал, а на спътниците му- Д. и К. били причинени телесни повреди. Въпреки направения от апелативния съд собствен доказателствен анализ, включващ и събраните доказателства в рамките на проведено съдебно следствие, отново са останали без отговор, поставените като неизяснени от предходния касационен съдебен състав въпроси: - каква е била причината подсъдимия да приведе управлявания от него автомобил в режим на ефективно спиране непосредствено преди удара, като спирането е започнало в неговата лента за движение и е продължило в насрещната лента, -не е даден отговор на възраженията на защитата, относно реакцията на подсъдимия и това, възможно ли е същата е била мотивирана от движещия се срещу него в лентата му за движение автомобил на пострадалия, -не е даден отговор на въпроса касаещ поведението на пострадалия преди катастрофата и относимостта му към механизма на произшествието и съпричиняването на съставомерния резултат. Направеният от апелативния съд доказателственият анализ е противоречив и непоследователен, като в тази връзка са основателни доводите на защитата, че аналитичната дейност на съда е опорочена. Не са обсъдени обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съденото следствие пред въззивната инстанция, а показанията на неговата съпруга- св.М.Б. са анализирани непоследователно като волята на съда относно кредитирането им е трудно разбираема. Декларирайки единомислие с първия съд, че „в по-голямата си част нейните показания се опровергават от събраните по делото доказателства, включително и от тройната АТЕ като посоченото от нея като механизъм на л.а. „Митцубиши“, поради което правилно съдът е кредитирал само в една част показанията й“ , апелативният съд не само не е обективирал точно и ясно волята си /стр.9, абз.2 от решението/, но не е конкретизирал, в каква част същите се кредитират и в коя не. Противоречиви и лишени от последователност са твърденията, че експертното заключение на тройната АТЕ противостои на обясненията на подсъдимия и показанията на св. Б., най-малко защото това не е коректно представено. Тук отново възраженията на защитата са основателни, произтичащи от различията в уточненията направени от експертите пред съда и интерпретацията, която са получили впоследствие в решението. Въззивният съд е игнорирал разясненията на вещите лица, изготвили допълнението към автотехническата експертиза, относно достоверността на версията, изложена от подсъдимия и съпругата му касаеща поведението на пострадалия и разположението на автомобилите преди удара / стр.78 от съдебното производство пред САС/, оставил е без коментар посоченото от експертите, че липсата на спирачни следи оставени от пострадалия се обуславя от това, че „…водачът на „Митцубиши“ не е предприел аварийно спиране, а се е движил в лявата за него лента към дясната лента с ъгъл спрямо пътя 6 градуса“, което съответства на версията, изложена от подсъдимия, че пострадалият е предприел изпреварване / успяло или не, е фактически въпрос/ и се е възвръщал в своята лента за движение. Липсват аргументи и във връзка с експертната оценка, че действията на подсъдимия по спиране са били правилни, но неправилни са тези по завиване вляво. На фона на цитираното изявление на вещите лица в съдебно заседание пред апелативния съд за ситуирането на л.а „Митцубиши“ на пътното платно преди произшествието и изводът в мотивите на решението, че заключението на допълнителната АТЕ се ползва с доверие, въззивната инстанция застъпва на стр.10 противоположното схващане- че „няма обективни находки същият да е бил под ъгъл на възвръщане в собствената си лента.“ Липсата на достатъчна мотивираност на посочения извод прави трудно проследима логиката в разсъжденията на апелативния съд, оставяйки единствено изводи за противоречивост, която не е преодоляна в резултат на законосъобразен доказателствен анализ. Въззивният съд е аргументирал задълбочено изводите си относно мястото на удара, като законосъобразно е отхвърлил възможността той да е настъпил в лентата за движени на подсъдимия. Същевременно не е дал убедителен отговор на възраженията на подсъдимия и защитникът му относно причините, довели до промяна в траекторията на движение на подсъдимия. Принципно възможностите са две- подсъдимият да е управлявал автомобила „Деу“ в своята лента за движение, по неизяснена причина, неотносима към поведението на пострадалия да е натиснал рязко спирачката, да е привел колата в режим на ефективно спиране и да е завил наляво към насрещното платно, при което да е предизвикал инцидента и втората, това негово поведение да е било провокирано от възприемането на насрещно движещ се в лентата му за движение лек автомобил „Митцубиши“. И в тази връзка отново се констатират противоречия в мотивите на съда, доколкото е направен опит да се аргументира първата теза, но редом с това се посочат фактори, които са свързани с реакция на подсъдимия на опасност на пътя , която в случая остава неизвестна. Все в светлината на указанията дадени от предходния състав на ВКС досежно изясняване на механизма на произшествието, следва да се отбележи и трудно проследимата логика на апелативния съд относно възраженията на защитата за предприето от пострадалия неправомерно изпреварване. За да отхвърли същите, въззивният съд е направил твърде неразбираеми изводи, изложени на стр.11 абз.2 - „Експертите са категорични, че няма как да се приеме хипотезата за подобен механизъм с изпреварване, тъй като липсват данни да е имало друг автомобил, който е следвало да бъде изпреварен, а и много силен аргумент за това е, че при евентуално такова изпреварване то по какъв начин автомобилът на пострадалото лице е спрял преди л.а.“Деу“, който е на платното за движение зад ПТП, тъй като ако има такова изпреварване, автомобилът остава зад него, а л.а.„Деу“ спира точно пред него, тъй като задният автомобил няма как да премине в ляво.“ От вниманието на съда е убягнало обстоятелството, че в обясненията на подсъдимия, респективно в представената теза на защитата, се съдържат данни, както за неправомерно изпреварване предприето от пострадалия така и за неговото движение в насрещното платно с висока скорост. И докато на въззивният съд е обсъдил първата теза, то досежно втората не са представени аргументи. А тя също има пряко отношение към механизма на произшествието, действията на подсъдимия, настъпилия съставомерен резултат и е свързана с преценката, която следва да се направи за правомерността в поведението на подсъдимия при предприемането на ефективно спиране и впоследствие осъщественото от него навлизане в насрещната лента за движение. Не са дадени ясни отговори на поставените от предния касационен състав въпроси относими към момента на предприето ефективното спирането, при условие, че в една част на решението въззивния съд приема, че това е станало в лентата за движение на л.а.“Деу“, където е установено началото на спирачните следи и в момента на ефективно спиране е упражнено въздействие върху волана завивайки наляво, а в друга част на решението се твърди, че едва след отклонението на ляво подсъдимият задействал спирачната система /стр.13 абз.3/ . Все в светлината на базисни противоречия, касаещи механизма на произшествието, са и разнопосочните твърдения на въззивния съд относими към поведението на пострадалия. При фактическа обстановка, в която апелативният съд приема, че пострадалият се е движил в своята лента и единствено поведението на подсъдимия по безпричинното навлизане в насрещната за него лента за движение е довело до настъпване на съставомерния резултат, както и при изразено на стр.14 абз. 2 съгласие с изводите на първия съд, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, въззивната инстанция обективира коренно различен извод на стр.15 абз.5, а именно, че се отчита сериозно съпричиняване при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Може да се обобщи, че липсата на достатъчно убедителни отговори на поставените от защитата въпроси за механизма на произшествието, пропуските в аналитичната дейност на въззивния съд по анализ на част от доказателствата и допуснатите противоречиви и взаимоизключващи се твърдения, водят до извода, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила по чл.14 и чл.339, ал.2 НПК, представляващи касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. В подкрепа на възраженията на защитата за допуснато нарушение на материалния закон по чл.348, ал.1,т.1 НПК се посочва, че незаконосъобразно въззивната инстанция е оправдала за пореден път подсъдимия по първоначално повдигнатите му обвинение да е нарушил разпоредбите на чл.8, 20 и 44 ЗДвП, след като веднъж това е сторено от апелативния съд при първото разглеждане на делото. Действително в постановеното въззивно решение по ВНОХД № 312/2019г. по описа на САС присъдата на окръжния съд е била изменена, като подсъдимият е оправдан за нарушаване правилата за движение по чл.8, ал.1, чл.20, ал.1, чл.44, ал.1 НК. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Решението е било обект на касационна проверка по жалба на подсъдимия само в осъдителната част. Именно за това решението на Върховния касационен съд по НД № 1098/2019г. е отменило въззивният съдебен акт единствено в потвърдителната му част. Ненужното приповтаряне на оправдателните изводи на първия въззивен съд действително може да се оцени като нарушение, което обаче не подменя волята на първия въззивен съд, чието произнасяне е в ползва на подсъдимия . Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че атакуваното въззивно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание, при което да се коригират допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Следва с нужната убедителност и последователност да се осъществи доказателствения анализ, правдиво да се интерпретират гласните доказателства и експертните заключения, за да се отхвърли убедително тезата, че автомобилът на пострадалият се е намирал в насрещното платно преди произшествието или ако се приеме същата за достоверна, с оглед заключението на вещите лица от тройната АТЕ и част от гласните доказателства, да се отчете адекватно съпричиняването на престъпния резултат от страна на пострадалия. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 10323 от 11.11.2020г., постановено по ВНОХД № 419/2019г. по описа на Софийски апелативен съд в потвърдителната му част и в частта относно разноските. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.