О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 360 София, 25.07.2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 юли две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 4415 /2013 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от П. П. Д. против определение № 159/15.02.2013г. по ч. гр.д.№ 164/2013г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено определение № 819 от 16.11.2012г. по гр.д.№ 836/2012г. на РС-Бяла, с което делото е изпратено по подсъдност на РС-Казанлък. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила във връзка с подсъдността при възражение на ответник, когато се претендира парично вземане по договор, в който е уточнен адреса на ответника. В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: кой съд следва да разгледа иск за парично вземане по договор, при възражение на ответника за местна подсъдност п постоянен адрес на ответника, уточнен в договора и безспорен между страните. Ответникът не взема становище. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима С. Т. К. е предявил иск против П. П. Д. за сумата 3000 лв. поради неизпълнение на договор за поръчка между тях. В исковата молба е посочен адрес на ответницата [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „Г”, ет.6, ап.90. Този адрес е посочен като неин постоянен и в договора. С отговора на исковата молба, ответницата е направила възражение за местна подсъдност, като е поискала делото да се изпрати за разглеждане от РС-Казанлък. РС е уважил възражението. Въззивната инстанция е приела, че ответницата не е доказала, че постоянния й адрес по смисъла на пар. 1 т.3 ЗБДС е в К., поради което е отменила определението на РС и е върнала делото на РС-Бяла. По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Въпросът по които се иска допускане е относим към основния мотив в обжалваното определение, по нег не е известна съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Съгласно чл. 105 ГПК искът се предявява в съда, в района на който е постояния адрес, или седалището на ответника, Освен в случаите на преценка за родовата подсъдност и специалната подсъдност по местонахождение на недвижим имот по исковеза собственост, ответникът може да прави възражение за неподсъдност на делото с отговора на исковата молба – чл. 19, ал.3 ГПК. Когато сам ищецът сочи адрес на ответника в друго населено место извън района на съда, в който е подал исковата молба и твърденията на възразилия ответник са в същия смисъл, не е необходимо представяне на допълнителни доказателства за регистрацията на постоянен адрес по смисъла на пар.1 т.3 ЗБДС. Необходимо е ответника да докаже възражението си когато ищецът е посочил друг адрес в района на съда, в който е постъпила исковата молба, който не съвпада с постояния адрес на ответника. Различните твърдения на страните налагат ответника да представи доказателства за основателността на възражението за неподсъдност на делото по правилата на местна подсъдност. Отделно от изложеното, когато се претендира парична сума на основание договор, компетентен да разгледа претенцията е съдът по настоящия адрес на ответника – чл. 111 ГПК. При липса на твърдения и данни за друг настоящ адрес, следва да се приеме като такъв адреса, посочен в договора. Въззивният съд не е съобразил, че ищецът още в исковата молба е посочил адрес на ответницата в К., който адрес е посочен и в договора между страните. При тези идентични твърдения на страните относно адреса на ответника не е необходимо доказване възражението на ответницата за местна неподсъдност на делото на РС-Бяла. Въззивната инстанция не е съобразила и нормата на чл. 111 ГПК, според която делото с предмет парично вземане на основание договор е подсъдно на съда по настоящия адрес на ответницата. Фактът, че тя е посочила този адрес в договора, получила е съдебните книжа на този адрес и него е посочила в отговора на исковата молба сочи, че това е нейния настоящ адрес. Неправилно въззивния съд е отменил определението на РС поради това, че ответницата не е доказала възражението си. Поради това определението следва да се отмени, като вместо това делото се изпрати на РС-Казанлък, като местно компетентен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 159/15.02.2013г. по ч. гр.д.№ 164/2013г. на Русенски окръжен съд по частна касационна жаба на П. П. Д.. ОТМЕНЯ определение № 159/15.02.2013г. по ч. гр.д.№ 164/2013г. на Русенски окръжен съд и вместо това постановява: Прекратява производството. по гр.д.№ 836/2012г. пред Районен съд- Бяла ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд-Казанлък. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: