Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                           № 350                                                           Гр.София, 21 юни 2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  осемнадeсети юни,  две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора КОЛОВА изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 292/10 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Постъпило е искане от осъдения Д. Г. Д. за възобновяване на наказателното производство по Н. О. Х. Д.14397/06 г.по описа на СРС, НО, 102 състав; В. Н. О. Х. Д.1433/08 г.по описа на СГС, НО, 3 въззивен състав. Релевира се наличие на предпоставките на чл.422,ал.1,т.5 във връзка с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.1,т.2 НПК. Иска се възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд /очевидно след отмяна на съдебните актове на първа и втора инстанция/. В съдебно заседание пред ВКС молителят и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Представителят на ВКП намира искането за частично основателно, предвид различна приета дата на извършване на деянието от тази по обвинителен акт, още при първостепенното разглеждане на делото, което обстоятелство е довело до нарушение на правото на защита на осъдения. Моли наказателното производство да бъде възобновено, съдебните актове-отменени, а делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Що се отнася до другото възражение по искането- за нарушено право на защита предвид сгрешен номер на въззивното производство в решението, прокурорът счита същото за несъществено. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното:   Искането за възобновяване, депозирано на 12.04.10 г., е допустимо, тъй като присъдата на СРС е влязла в сила на 28.01.10 г. /когато е постановено решението на втората инстанция/. Следователно, визираният в нормата на чл.421, ал.3, изр.1 НПК шестмесечен срок е спазен.   По същество искането е основателно. Видно от хода на цялото досъдебно производство, както и от обвинителния акт, Д. Д. е обвинен да е извършил хулиганство на 02.07.06 г. В хода на цялото съдебно производство, по време на основното и допълнителното въззивно съдебно следствие е ставало дума все за посочената дата- 02.07.06 г. В диспозтива на присъдата, постановена от СРС, НО, 102 състав по Н. О. Х. Д.14397/06 г., датата на деянието е 02.08.06 г. Във фактологическата част на мотивите към присъдата е взето отношение за дата 01.07.06 г., а при правната обосновка- за 22.00 ч.на 01.07.06 г. и за 01.30 ч.на 02.08.06 г. Иначе казано, налице е съществено разминаване както между диспозитив и мотиви, така и вътрешно противоречие, налично в мотивировката към първостепенния съдебен акт. Посоченото същностно неблагополучие на съдебния акт на СРС е възпроизведено по идентичен начин и в решението на второинстанционния съдебен състав. Дълготрайна е съдебната практика, че противоречието между диспозитив и мотиви и вътрешната противоречивост на мотивите всякога са от категорията на съществените процесуални нарушения, ограничаващи процесуалното право на страните за пълноценно участие в процеса. Това е така, защото те не могат да разберат ясно и точно какво се приема от решаващия съд и в тази връзка- адекватно да изградят позициите си. В най-голяма степен обсъжданото обстоятелство са отнася за пълнокръвно реализиране на правото на защита на подсъдимия. Последният е легитимиран да прецени кога ще постави проблема за нарушеното му право на защита. Наистина, в конкретния случай Д. не го е демонстрирал при второинстанционното разглеждане на делото, а едва в искането си за възобновяване на наказателното производство, отправено до ВКС. Това обаче не означава, че СГС не е бил длъжен служебно да съзре допуснатото флагрантно нарушение и да го отстрани. Последното не само не е станало, а противоречието е намерило място и във второстепенния съдебен акт. По този начин недопущението е задълбочено още по-същностно и волята на решаващите по фактите и правото съдилища е останала неясна. В крайна сметка, датата на извършване на инриминираната на едно лице престъпна дейност, е от най-важните обстоятелства, очертани от предмета на доказване. Казаното е обяснимо, най-вече с оглед осигуряване правото на защита на обвиняемия, респективно подсъдимия, предвид възможността за доказване на времево ангажирани оневиняващи фактори. Точно затова противоречието между диспозитив и мотиви е от категорията на съществените процесуални нарушения по чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Същото не би повлияло върху законосъобразността на атакувания съдебен акт, ако бе отстранено от втората инсатнция, което не е сторено. Би могло да се разсъждава и на плоскостта на това дали нарушението би било съществено, ако приетото от съда ярко насочва към определена дата, за която е събиран доказателствен материал. И тя непротиворечиво е фиксирана в мотивите към съдебния акт. А в случая, както бе заявено, има разминаване на датите и в самите мотиви. В съобразие с гореказаното, наказателното производство следва да бъде възобновено, присъдата и решението на съдилищата по фактите и правото-отменени, а делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, защото именно в хода на първостепенното гледане на делото е допуснато коментираното съществено нарушение на процесуалните правила. Приетото дотук обезмисля даване на задълбочен отговор на второто отправено в искането възражение за допускане на сериозно процесуално нарушение, този път от СГС. Единствено трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че макар и решението на последния да е постановено не по номера на процесното второинстанционно производство 1433/08 г., а по номер 1082/09 г., съдържанието на решението навежда на яснота за релевантните за Д. обстоятелства, указващи кое негово престъпно поведение се обмисля.   Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр. чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по Н. О. Х. Д.14397/06 г.по описа на СРС, НО, 102 състав; В. Н. О. Х. Д.1433/08 г.по описа на СГС, НО, 3 въззивен състав.   ОТМЕНЯВА решение № 148/28.01.10 г.,постановено от СГС, НО, 3 въззивен състав по В. Н. О. Х. Д.1433/08 г.по описа на същия съд и състав.   ОТМЕНЯВА присъда, постановена от СРС, НО, 102 състав, постановена по Н. О. Х. Д.14397/06 г.по описа на съшия съд и състав.   ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, от стадия на съдебното заседание.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1/     2/