Р Е Ш Е Н И Е   № 299   гр.София, 30 юни  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети юни   две хиляди и девета  година в  състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                               ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                                                                                       със секретар   Иванка Илиева при участието на прокурора    МАРИАНА МАРИНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 310/2009 година   Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия С. М. С. срещу решение № 56 от 23.ІV.2009 год. по внохд № 53/2009 год. на Военно-апелативния съд. Оплакванията в жалбата са на посочените в чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК основания с искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане и „търсене на отговорност по чл.316 от НК”. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 24 от 12.ІІІ.2009 год. по нохд № 24/2009 год. на Плевенския военен съд, подсъдимият С. М. С. е признат за виновен в това, че като курсант в НВУ”В”-Велико Търново се е отклонил по измамлив начин от задълженията, произтичащи от службата му и представяйки на началника си неистински официален документ-служебна бележка от отделението по трансфузионна хематология при МБАЛ”Д”, Велико Търново-с вписано в него невярно обстоятелство-че на 29.VІІІ.2007 год. е дарил кръв, даващо му право на отпуск-е получил разрешение и е ползвал домашен отпуск за времето от 06 до 10. ХІІ.2007 год., за което и на основание чл.383, ал.1 НК е наказан при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК с 3 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Не е допуснато претендираното нарушение на материалния закон, тъй като приетите за установени факти са довели до правилното квалифициране поведението на С. като престъпление по чл.383, ал.1 НК. Безспорно е установено, че от 31.VІІІ.2004 год., включително в инкриминирания период, подсъдимият е бил на военна служба-служебна характеристика на л.74 от досъд.разследване. Безспорно е установено, че за времето от 6. ХІІ.2007 год. до 10. ХІІ.с.г. той се е отклонил от военната си служба и от всички, свързани при и по повод изпълнението й, служебни задължения, произтичащо от надлежно разпореждане на началника на НВУ”В”, Велико Търново-извлечение от заповед № 1* от 5. ХІІ.2007 год. на л.18 и 60 от досъд.разследване. Безспорно е установено, че въпросната заповед, с която на подсъдимия е било разрешено да се отклони от военната си служба под формата на отпуск за срок от 5 дни, е била мотивирана от представената от С. служебна бележка с дата 29.VІІІ.2007 год., издадена от отделението по трансфузионна хематология при МБАЛ”Д”, Велико Търново. Безспорно е установено, че на посочената в служебната бележка дата, С. не е дарявал кръв-писма от МБАЛ на л.л.21, 59 и 62-63 от досъд.разследване. Безспорно е установено и това, че гореказаната бележка, закупена от С. срещу 5 лева от неизвестно лице, е неистински официален документ-с положен от неизвестно лице подпис за „ръководител на екип” – при това с невярно съдържание – изпълнено не от съответното медицинско или техническо лице, а от майката на подсъдимия В, по негово, на подсъдимия, настояване-експертно заключение в протокол № 5 на л.44-49 от досъд.разследване. Горните факти са наложили категоричния извод, че за срок от 5 дни подсъдимият по друг измамлив начин, различен от симулиране на болест и подправка на документ, се е отклонил от военната си служба с всички произтичащи от същността й задължения, с което от обективна и субективна с. е осъществил състава на чл.383, ал.1 НК, при което не е необходимо нито да се установява, „какви точно воински задължения” С. не е изпълнил, нито „по какъв начин са /били/ застрашени защитените… обществени отношения” в резултат на престъплението, както е без значение това, че подсъдимият бил „курсант” и нямало практика на ВКС „след въвеждането на кадровата военна служба” – цитатите в абзаца са от касационната жалба. Що се отнася до доводите в жалбата, че деянието на подсъдимия било несъставомерно, защото бил получил „разрешение за отпуск, макар… без законно основание”, че целта на измамливите му действия не била „да се укрие или освободи от военна служба”, както и коментарът върху кръводаряването като „високохуманен акт”, явяващ се „безалтернативен способ за отпуск”, обсъждането им по реда на направеното изброяване е безпредметно, поради тяхната несъобразеност с приетите за установени факти, произволно тълкуване на обективните изисквания в чл.383, ал.1 НК и неотносимост към предмета на доказване. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения не е подкрепено с доводи, които да се свържат с някое от касационните основания, изброени в чл.348, ал.3 НПК. С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от 23.ІV.2009 год. по внохд № 53/2009 год. на Военно-апелативния съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: