Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр. София, 11.03.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1594 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения В. И. Д. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 304/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Искането се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Осъденият твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност; че се е доверил на една част от свидетелите, които са давали противоречиви показания; че не е отговорил на всички доводи и възражения, които е изтъквала защитата; че деянието е несъставомерно както в обективно, така и в субективно отношение. Претендира и за явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Я.) поддържа искането на осъдения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като не са допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 7 от 10.02.2014 г. по н. о. х. д. № 875/2013 г. Карловският районен съд е признал подсъдимия В. И. Д. за виновен в това, на 7.05.2012 г. в землището на [населено място], Пл. област, да се е заканил с убийство на С. Т. С. и това заканване е възбудило основателен страх у С. Т. С. за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец С. Т. С. сумата от хиляда лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 147 от 23.06.2014 г. по в. н. о. х. д. № 304/2014 г. на Пловдивския окръжен съд присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Не могат да бъдат възприети доводите на осъдения, че съдът е пренебрегнал неговите обяснения, игнорирал е показанията на св.Т. и на св. К. и неправилно се е позовавал на противоречивите и манипулирани показания от досъдебното производство на св. А. и на св. Д. Видно от мотивите на решението, въззивният съд е потвърдил присъдата след собствен анализ и оценка на цялата съвкупност доказателствените материали, които са съвпаднали с направените от първоинстанционния съд. В съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК ефективно е разгледал доводите на подсъдимия и неговия защитник, оспорващи оценката на гласните доказателствени източници. Принципно неправилно е съдът, разглеждащ делото по същество, да преценява показанията на свидетели в зависимост от етапа, на който подсъдимият е поискал техния разпит. Аргументът в този смисъл, намерил място в мотивите на въззивното решение, основателно предизвиква възражението на осъдения. Той обаче не е единственото съображение да се отхвърлят показанията на св. К. и на св. Т. като недостоверни. Съдът основно се е позовал на противоречията както между техните показания, така и с обясненията на подсъдимия. Отново е изтъкнат и доводът на осъдения за неправилно обсъдени показания на св. А. и св. Д., който се подкрепя със съображенията: първо, свидетелките са били с гръб към подсъдимия и св. С., второ, пресъздавали са противоречиво думите на подсъдимия, тъй като едната казала „края на света”, а другата „краят на живота” и трето, техните показания от досъдебното производство са били прочетени в съдебно заседание, което потвърждава да са манипулирани свидетели. Показанията на посочените свидетели, дадени в съдебно заседание и надлежно приобщените от досъдебното производство, са били подробно обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите процесуално годни доказателствени материали. Съдът е приел, че показанията представляват достоверни източници на доказателствена информация, тъй като двете свидетелки, спирайки се на близко разстояние обективно са имали възможност да възприемат изречените думи от подсъдимия, а впоследствие са ги пресъздавали без съществени противоречия и при еднопосочност на техния смисъл с показанията на св.С.. Всъщност като цяло оплакванията на осъдения в този аспект са насочени да опровергаят суверенната оценка на съда по същество за достоверност на гласните доказателствени средства и обосноваността на направените фактически констатации, която не е касационно основание. По същата линия са и следващите твърдения на осъдения, че според собствените показания на св. С., при инцидента той бил запазил самообладание, а предвид и специалното му обучение като бивш полицай не е изпитвал основателен страх от заканата. Идентични доводи и съображения са били представени на вниманието на въззивния съд, който в мотивите е дал достатъчно аргументиран отговор. Независимо че в конкретния случай, въз основа на събраните и проверени по делото доказателства, съдът е приел за установено реално възникнал страх у св. С. за осъществяване на заканата, в мотивите законосъобразно е подчертал, че за съставомерността на деянието е достатъчно заканването да е било от естество да възбуди основателен страх у заплашения за неговото осъществяване. Следователно, в рамките на установените фактически положения, неоснователни са претенциите на осъдения и за допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Наложеното наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода не разкрива очевидно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и целите по чл. 36НК, а предвид и отложеното му изпълнение за минималния предвиден срок по чл. 66, ал.1 НК, липсва изтъкнатото от осъдения основание, което да оправдава възобновяване на делото - съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл.425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. И. Д. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 304/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: