Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
С. 21.10.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1663 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] С.,чрез процесуалния си представител- юрисконсулт М. против въззивно решение № VІ-40 от 9.06.2010г. по гр.д.№ 550/2010г.на Бургаски окръжен съд,с което е потвърдено в обжалваната част решение № 1271 от 9.11.2009г. по гр.д.№4816 по описа за 2008г. на Районен съд Бургас,като са присъдени на основание чл.45 от ЗЗД- 4000лв.обезщетение за неимуществени и 2 394.20лв.-обезщетение за имуществени вреди,ведно със законната лихва за забава от причинено на 28.07.07г. непозволено увреждане и са присъдени следващите се разноски. Като се позова се на основанието по чл.281 т.3 от ГПК,касаторът иска въззивният акт да бъде отменен,а въпросът решен по същество с отхвърляне на предявените искове
С определение № 437 от 11.04.2011г. е допуснато касационно обжалване,на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса – дали увреденото лице може да претендира обезщетение и от извършителя на деликта след като вече е приел такова по споразумение със застрахователя, декларирайки,че то е достатъчно и компенсира причинените му вреди, както и на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос,във връзка с приложението на чл.143 ал.2,чл.146 ал.3 и чл.147 от ГПК относно възможността на ищеца да представя доказателства едва в последното /четвърто по ред/ съдебно заседание.
Пред настоящата инстанция страните не се явяват лично.Явява се процесуалния представител на ответника К.,който излага доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Представя писмени бележки и претендира направените по делото разноски
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Въпросът за правото на увреденото лице да претендира от извършителя за деликта обезщетение над вече платеното му въз основа на сключено споразумение със застрахователя - в случая е разрешен от въззивния съд в противоречие с прието от ВКС в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения с № 478 от 22.07.2010г.по гр.д.№ 943/09г.на ІV г.о. и № 82 от 7.07.2009г.по т.д.№ 28/09г.на І т.о. В т.2 от ТР № 1 от 19.02.10г. по т.д. №1/09г. на ОСГТК на ВКС – беше обяснено значението на постановените по реда на чл.290 от ГПК решения за уеднаквяване на съдебната практика,за точното прилагане на закона и развитието на правото, в контекста на поставената цел и вложения смисъл на уредбата на касационното производство.Съгласно цитираните решения - когато застрахователят удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от прекия причинител,защото и застрахова-ният пряк причинил на вредата,и застрахователят имат спрямо увредения еднакво задължение, за възстановяване на едни и същи вреди.В тази хипотеза увреденото лице следва да избере дали да се удовлетвори от застрахования, основавайки се на деликт или да се удовлетвори от застрахователя въз основа на сключения застрахователен договор.В него застрахователното събитие е непозволено увреждане. Обезщетението има обезщетителен характер и обхваща всички вреди, които са пряка последица от събитието и за които отговаря водачът на МПС.В тази хипотеза - увреденото лице може да претендира от извършителя на деликта обезщетение над вече платеното му по силата на сключеното споразумение от застрахователя само,ако търси обезщетение за вреди, оито не са били предмет на това споразумение /други по вид или новонастъпили вреди/ или когато твърди,че поради пороци на сключеното споразумение /нищожност, унищожаемост или поради това,че споразумението е било ограничено в лимита на сключената застраховка/ реалните му вреди не могат да бъдат покрити.Така даденият отговор е в продължение и съответствие с вече установената практика съгласно т.12 от ППВС №4/75г., т.6, т.8 и т.11 от ППВС №7/77г. от 4.10.78г.
В конкретния случай – настоящият ответник по касация И. К. е предявил на 17.12.2008г. иск срещу Г. Д./признат за виновен и осъден по н.а.х.д.№ 2597/08г.на БРС/ за присъждане на обезщетение /което е претендирал солидарно от причинителя на вредата и от възложилият му работата работодател- [фирма]/ за неимуществени вреди в размер от 18 000лв.и за имуществени вреди от 3 000лв., произтичащи от причинена му на 28.07.07г. средна телесна повреда /счупване на ляв ацетабулум с луксация,довело да трайно затруднение на движението на левия крак за срок от около 12 месеца/.По делото като трето лице помагач на страната на ответника е бил конституиран настоящия касатор - [фирма] С..
Относно претендираните неимуществени вреди:
В хода на исковото производство/на 10.01.20019г./ между ищеца И. К. и трето лице помагач [фирма] С. е било подписано споразумение,по силата на което застрахователят е изплатил на пострадалото лице сумата от 7 000лв., представляваща „обезщетение за претърпените от събитието на 28.07.07г. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания”/т.3/.Изрично в следващите т.4 и т.5 от споразумението е записано,че И. К. счита полученото обезщетение за „справедливо и достатъчно да компенсира претърпените вреди”,че декларира„че с получаването на определеното за него застрахо-вателно обезщетение ще счита отношенията си със застрахователя за напълно уредени и няма да има за в бъдеще други претенции за вредите, произтичащи от събитието, предмет на щета № 127394 от 10.09.08г.”
При тези факти - въззивният съд, възприемайки довода на пострадалия, че споразумението урежда взаимоотношенията му само със застрахователя,но не и с причинителя на вредите и считайки,че с оглед конкретните особености на случая дължимият по справедливост размер на неимуществените вреди възлиза на 11 000лв.,е преценил като правилно решението на районния съд,с което след приспадане на получените 7 000лв., допълнително са присъдени още 4 000лв.
Имайки пред вид дадения отговор на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване,настоящият съдебен състав не споделя този извод.Както вече беше посочено – подлежащите на обезщетение вреди – и от страна на застрахователя, и от страна причинителя на увреждането са едни и същи,черпят основанието си от един и същ факт,поради което пострадалият има право на избор срещу кого да насочи претенцията си.При упражнен избор от негова страна и реализирана претенция/въз основа на постигнато споразумение относно стойността на която следва да се оценят вредите и след реалното им получаване/, повторното предявяване на същата претенция се явява без основание.Като е стигнал до друг извод, въззивният съд е постановил неправилен акт – в тази част,който следва да бъде отменен.Като неоснователна претенцията за неимуществени вреди следва да се отхвърли
Относно претендираните имуществени вреди,които не са били предмет на постигнатото споразумение :
Въззивният съд е потвърдил решението на районния,с което те са уважени до размер на 2 394.20лв.въз основа на своевременно приложени доказателства за направени разходи за лечение от 1234.20лв. и представени в последното /четвърто по ред/ съдебно заседание доказателства – амбулаторни листи, установяващи допълнително предписано лечение на стойност 1 060лв.Във връзка с преценката за допустимостта на последните, касационното обжалване е допуснато по въпрос,касаещ приложението на чл.143 ал.2,чл.146 ал.3 и чл.147 от ГПК.В случая –тези спорни амбулаторни листи са били представени във връзка и по повод на прието заключение на медицинска експертиза.Последната е надлежно доказателствено средство,искането за което не е спорно,че е било направено своевременно.Касае се за доказателства,които нямат самостоятелно значение, представени са във връзка с прието в последното заседание заключение на медицинска експертиза,служат за изясняване на обстоятелства,които са изложени в нея,предоставени са на съда и страните непосредствено след изслушване на вещото лице,за да обосноват изложени от него обстоятелства.В тази хипотеза – страната има процесуална възможност да представи допълнително доказателствата и след срока по чл.146 ал.3 от ГПК независимо дали е разполагала преди това с тях или не. Това е така,защото представените доказателства не са във връзка с твърдени нови факти и обстоятелства, а във връзка с наведени в исковата молба доводи,изяснени със своевременно поискано и допуснато доказателство, каквото е медицинската експертиза.На това основание -възражението на касатора,за допуснато от въззивинят съд нарушение на процесуални правила при постановяване на решението е неоснователно. Постановения акт в тази част е правилен и следва да бъде потвърден.
Пред вид направеното искане за разноски от ответната страна,с оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, при направени разноски за адвокатско възнаграждение/видно от договор за правна защита и съдействие № Б 108320 от 10.08.2011г./ в размер на 700лв.,следва да се присъдят такива от 280лв., съразмерно с отхвърлената част от искането.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № ІV - 40 от 9.06.2010г. по в.гр.д. № 550 по описа за 2010г.на Бургаски окръжен съд в частта, касаеща присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от И. И. К. ЕГН [ЕГН] от@@19@[жк]бл.63 вх.8 ет.1,съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.1-адвокат М. иск против Г. Е. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.6 за заплащане на сумата от 18 000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, произтичащи от причинена му на 28.07.07г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ляв ацетабулум с луксация,довело да трайно затруднение на движението на левия крак за срок от около 12 месеца,ведно със законната лихва,считано от 28.07.2007г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІV - 40 от 9.06.2010г. по в.гр.д. № 550 по описа за 2010г.на Бургаски окръжен съд в ОСТАНАЛАТА обжалвана ЧАСТ.
ОСЪЖДА [фирма] С.,представлявано от членовете на управителния съвет В. и М.,със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] да заплати на И. И. К. ЕГН [ЕГН] от@@29@[жк]бл.63 вх.8 ет.1, съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.1-адвокат М. сумата от 280лв./двеста и осемдесет лева/- направени пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.