О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 635 София, 18.07.2022 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4925/2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Военно формирование 44510 - София, приподписана от процесуалния представител Д. Я., срещу решение №265710 от 10.09.2021 г. по в. гр. дело №124/2021 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №20229978/20.10.2020 г. по гр. дело №8698/2020 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение Военно формирование 44510 - София е осъдено да заплати на С. К. Х. на основание чл.227, ал.1 ЗОВСРБ сумата от 6421,00 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение, и на основание чл.199 ЗОВСРБ сумата от 800,85 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение за неизползван отпуск, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 18.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото. Ответникът по касационната жалба С. К. Х., чрез пълномощника адвокат М. Ц., оспорва касационната жалба. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.227, ал.1 ЗОВСРБ, при освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, а съгласно чл.228, ал.1 ЗОВСРБ, за определяне размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов и служебен стаж. Разпоредбата на чл.199 ЗОВСРБ забранява компенсиране на отпуските с парично обезщетение, освен при освобождаване от военна служба. Съгласно разпоредбата на чл.234 ЗОВСРБ, обезщетенията на военнослужещите по този закон се определят на базата на брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на освобождаването от военна служба. Към датата на сключване на процесния договор за кадрова военна служба в сила е бил ЗОВСРБ /обн., ДВ, бр.112 от 27.12.1995 г., отменен от 12.05.2009 г./. Съгласно чл.115, ал.1 ЗОВСРБ /отм./, кадровата военна служба се изпълнява като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор. Според чл.120, ал.1 ЗОВСРБ /отм./, приетите във военните училища за нуждите на въоръжените сили сключват договори за кадрова военна служба, в чийто срок се включва срокът на обучението, а съгласно ал. 2 на същия член срокът за кадровата военна служба след завършване на училището е не по-малък от 10 години. Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./, кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна служба получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, а съгласно чл.238, ал.1 ЗОВСРБ /отм./, за определяне на размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов стаж. Същата постановка е възприета и в сега действащия ЗОВСРБ, които са възпроизведени в цитираните по-горе чл.227, ал.1 и чл.228, ал.1. В обобщение е посочено, че за определяне размера на дължимото се обезщетение следва да се определят годините, които са се зачитали за трудов стаж, а не тези, които са били приравнени на такъв, т.е. при определяне размерът на дължимото се обезщетение следва да се определят годините, които лицето е било на кадрова военна служба. В периода от приемането на закона - 1995 г., до изменението с ДВ, бр.122 от 1997 г., в сила от 01.01.1998 г. е действала редакция на разпоредбата на ал.3 на чл.120 ЗОВСРБ /отм./, съгласно която на обучаващите се, които не са служили наборна военна служба, първите 18 месеца от обучението след навършване на пълнолетие се зачитат за такава служба. Срокът по тази разпоредба с изменението с ДВ, бр.122 от 1997 г., в сила от 01.01.1998 г., е намален на 12 месеца. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.1, изр.1 ППЗП /отм./, се зачита за трудов стаж от трета категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство. В т.3 от представената заповед № ОХ-346 от 07.06.2010 г. е посочено, че курсантската служба в периода 28.02.1996 г. - 23.04.1999 г. се зачита за кадрова военна служба по ЗОВСРБ /отм./. Изрично е посочено и че този период от време се взема предвид при определяне размера на еднократното обезщетение при освобождаване от военна служба по чл.227, ал.1 ЗОВСРБ по отношение на лицата, които са били курсанти в периода по т.3 и са заварени на кадрова военна служба при влизане в сила на новия ЗОВСРБ. Дали те ще се считат за трудов стаж или като приравнен такъв, дали ще се преобразуват в различни категории труд, е въпрос свързан с прилагането на осигурителното законодателство и би имал значение за определяне на категорията труд при пенсиониране, но не и за прослужените години по общия ред на чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. Въпрос за зачитането на курсантската/школническата служба като кадрова военна служба в периода на действие на ЗОВС /отм./. или: от кой момент е започвало изпълнението на кадрова военна служба на гражданите приети във военните училища за нуждите на въоръжените сили и сключили договори за кадрова военна служба, в който е определен и срока за обучение, след като в ЗОВСРБ /отм./ липсва изричен текст, а логическият анализ на текста на чл. 115, ал. 1, чл. 122, ал. 2 и чл. 138 ЗОВСРБ /отм./ сочат, че този момент следва да се определи от клаузите на договора и нормите на ПКВС (приет с ПМС № 136 от 17.06.1996 г., обн., ДВ, бр. 54 от 25.06.1996 г., в сила от 25.06.1996 г., отм. – ДВ, бр. 36 от 20.04.1999 г.) – чл. 43, ал. 2, чл. 44, ал. 2, чл. 49, т. 1 и т. 6 и чл. 52 ПКВС (обн., ДВ, бр. 36 от 20.04.1999 г., отм., ВД, бр. 2 от 05.01.2001 г., отм.) и ПКВС (приет с ПМС № 277 от 22.12.2000 г., обн., ДВ, бр. 2 от 05.01.2001 г.). 2. Приложима ли е нормата на чл. 211, ал. 1 ЗОНСРБ /отм./, тъй като договорът със С. Х. е прекратен не поради пенсиониране, а на друго основание. 3. Имали ли са статут на подготвящи се за изпълнение на кадровата военна служба гражданите, сключили договори за кадрова военна служба и приети като курсанти във военните училища за нуждите на въоръжените сили, за срока на обучение, съгласно ЗОВСРБ /отм./, правилниците за приложението му и сключения договор. 4. Зачита ли се след 23.04.1999 г. срокът за обучение на курсантите/школниците, с изключение на периода след навършване на пълнолетие и изпълнение на наборната служба, за трудов стаж и в тази връзка – следва ли да се зачита срокът за обучение на курсанти/школниците след навършване на пълнолетие и отслужване на наборната военна служба за приравнен на първа категория труд, съгласно Кодекс за социално осигуряване. 5. Налице ли е колизия между нормите на Правилника за кадрова военна служба (отм.), предвиждащ в чл. 18, ал. 3, че срокът на обучение, с изключение на този по чл. 120, ал. 3 ЗОВСРБ /отм./, не се зачита за трудов стаж и мълчаливо действалата към същия момент норма на чл. 211, ал 1 ЗОВСРБ /отм./, или са в отношение на уточняване момента на започване на изпълнението на кадрова военна служба от курсантите след 23.04.1999 г. Поддържа се, че въззивното решение е очевидно неправилно – предпоставка за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №265710 от 10.09.2021 г. по в. гр. дело №124/2021 г. на Софийски градски съд. Не са налице основания, които да водят до извод за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с ДВ, бр. 86 от 2017 г., касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. Всички повдигнати в изложението въпроси не са от значение за формиране решаващата воля на съда, защото въззивният съд е приел, че курсантската служба в периода 28.02.1996 г. - 23.04.1999 г. се зачита за кадрова военна служба по ЗОВСРБ /отм./. Този период от време се взема предвид при определяне размера на еднократното обезщетение при освобождаване от военна служба по чл.227, ал.1 ЗОВСРБ по отношение на лицата, които са били курсанти тогава и са заварени на кадрова военна служба при влизане в сила на новия ЗОВСРБ. Дали те ще се считат за трудов стаж или като приравнен такъв, дали ще се преобразуват в различни категории труд, е въпрос, който е свързан с прилагането на осигурителното законодателство и би имал значение за определяне на категорията труд при пенсиониране, но не и за прослужените години по общия ред на чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №265710 от 10.09.2021 г. по в. гр. дело №124/2021 г. на Софийски градски съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.