Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр. София, 16 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 април, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 425/2014 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдените А. А. А. и С. А. А., двамата понастоящем в затвора гр.Стара Загора, за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1488/2013 г., на Районен съд гр. Казанлък. От съдържанието на писмените им молби, неправилно озаглавени като въззивни жалби могат да се изведат доводи за допуснато нарушение на закона, съществени процесуални нарушения е явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че исканията са основателни поради допуснато нарушение на закона и следва да бъдат уважени. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 178/03.12.2013 г., Казанлъшкият районен съд, 5-ти наказателен състав, е признал подс. А. А. А. и С. А. А. за виновни в извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „ а” и „б”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК за двамата и вр. Чл. 26, ал. 1 НК за първия и при условията на чл. 58а, ал. 1 НК ги е осъдил съответно на четири години лишаване от свобода и три години лишаване от свобода при „строг” първоначален режим в затвор, приспадайки времето през което са били задържани под стража. По реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 е кумулирал това наказание на подс. С. А. А. с наказанието по нохд № 1290/2012 г. на същия съд, определяйки му общо такова от три години лишаване от свобода при „строг” режим в затвор. По същият ред е кумулирал и наказанията по нохд №№ 896/2012 г. и 897/2012 г. на същия съд, определяйки общо наказание от една година лишаване от свобода, което да се изтърпи при „строг” режим в затвор. Приспаднал е по реда на чл. 25, ал. 2 НК изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, присъдил е съразмерно направените по делото разноски и се е произнесъл за веществените доказателства. По довода в исканията за нарушение на материалния закон: Посоченото основание за възобновяване - нарушение на материалния закон – чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по същество, изведени от молбите, се свеждат до твърдения, за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, за неправилна преценка на доказателствата и от там на извода, че това обвинение е било доказано по несъмнен начин по отношение на двамата подсъдими. По своята същност, е налице оспорване обосноваността на съдебният акт във връзка с приетата фактическа обстановка по посоченото обвинение. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 и тези на чл. 348 НПК. Настоящата инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите им за виновността им, са изцяло подкрепени от техните обяснения дадени на досъдебното производство, показанията на разпитаните свидетели, посочени в мотивите на съдебния акт, експертните заключения и приложените писмени доказателства. Съдебното производство е протекло при условията на Глава 27 НПК, като двамата подсъдими са били запознати с правата си по чл.371 и 372 НПК – съд. протокол от 03.12.2013 г. и са били уведомени, че самопризнанията им и събраните доказателства ще се ползват като доказателства при постановяване на присъдата. От своя страна двата категорично са заявили, че признават изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се признават за виновни, съгласявайки се да не се събират доказателства по тези факти. На досъдебното производство са били събрани достатъчно доказателства кореспондиращи със самопризнанията им, които установяват по несъмнен начин участието им в извършване на това деяние. Тези доказателствата са безпротиворечиви, кореспондират помежду си и налагат единствено възможният извод за виновността и на двамата подсъдими в извършване на престъплението за което са били обвинени и осъдени. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от решаващия съд, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен от обективна и субективна страна, съставът на посоченото престъпление и от двамата подсъдими. Следователно, вътрешното му убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. В случая, същото е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като достоверността на данните от доказателствените средства е била преценявана на базата, на непосредствените възприятия при провеждане на съдебното следствие и на взаимното им съпоставяне. Когато подсъдимите лица по своя воля са създали предпоставки за разглеждане на делото по специалния процесуален ред, отказвайки се от участие в състезателно производство за събиране и проверка на доказателства, и съкратеното съдебно следствие е било допуснато и проведено законосъобразно, какъвто е настоящият случай, компромисът между обвинението и защитата е реализиран в интерес на обществото. В тази процесуална ситуация, постигайки по – благоприятно материално – правно третиране, подсъдимите са длъжни да понесат и съответните тежести. Те доброволно и съзнателно сами са се лишили от процесуалната възможност да релевират обстоятелства оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания. Допустимата им защита остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания. Цялостното признаване на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в пределите на последващия инстанционен контрол. Когато самопризнанието е обосновало прилагане правилата на диференцираната процедура, процесуалният закон не предвижда оттеглянето му в хода на наказателния процес. Противното би довело до невъзможност да бъдат постигнати целите на особеното производство, създава условия за процесуална злоупотреба и правна несигурност. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, споделя изводите на решаващия съд, относно постановяване на осъдителната присъда по отношение на двамата подсъдими по посочената квалификация. Счита, че мотивите на тази инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства от досъдебното производство и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Направена е вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимите, като извършители на деянието. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: По делото няма данни за нарушения процесуален ред във връзка със събиране, проверка и оценка на доказателствата. Подсъдимите са били представляван от защитници пред решаващата съдебна инстанция. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните им права. Видно от протокола на съдебното заседание, не са правени доказателствени искания, тъй като са изразили становище да не се събират доказателства. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършени ли са или не престъпления от подсъдимите по посочените текстове от НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност събрана на досъдебното производство, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, включително направените самопризнания, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията им през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че са осъществили състава на инкриминираните с обвинението деяния, правилно са били осъдени за това. Твърденията за нарушени процесуални права и нанесен побой на досъдебното производство, са неподкрепени от данните по делото и са неоснователни. На двамата подсъдими видно от протокола за съдебното заседание, който е доказателствено средство съгласно разпоредбите на чл. 131 НПК, са били разяснени процесуалните им права и те са изразили желание за съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 НПК. От друга страна по делото няма никакви данни на подс. А. А. да е бил нанисан побой и физически тормоз по време когато е бил в ареста. Ето защо и този направен довод се явява неоснователен и не следва да бъде уважаван. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишен от основание и този довод, по който конкретни възражения не са направени. При определяне размера на наказанията, са били подложени на анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Същите правилно са били наложени при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, с оглед характера на проведена съдебна процедура и разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НПК, поради което се явяват справедливи и съобразени с конкретните данни за деянията, тяхната правна квалификация и личността на дейците. По - нататъшно снизхождение няма да способства за осъществяване целите на наказанието по чл. 36 НК, на задачите на индивидуалната и генерална превенции. Ето защо, искането се явява изцяло неоснователно и не следва да бъде уважавано. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените А. А. А. и С. А. А., двамата понастоящем в затвора Стара Загора, за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1488/2013 г., на Казанлъшкия районен съд, 5-ти наказателен състав. Председател: Членове: