Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  408   гр. София,  09 декември  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А                                                   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                            ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева                                     2. Жанина Начева   при секретаря …… Кр. Павлова ………………………………. в присъствието на прокурора …..…… Маринова …………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………….. наказателно дело № 406 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Д. Г. Т., чрез защитника, за възобновяване на в. н. о. х. д. № 90/07 г. по описа на Софийския апелативен съд и отменяване на въззивно решение № 265 от 3.05.2007 г. Искането съдържа довода, че задочно осъденият е разбрал за присъдата едва на 29.04.2009 г., когато е бил задържан от испанските власти и екстрадиран на 19.05.2009 г. за изпълнение на влязлата в сила присъда при съответните гаранции за възобновяване на делото. В съдебно заседание защитникът (адв. Ангелов) поддържа направеното искане. Намира, че на осъдения не е била предоставена възможност за лично участие в съдебното производство. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци настоява да не се възобновява наказателното дело, тъй като осъденият е подписал декларация, депозирана пред съда за лично упълномощаване на своите защитници. Той съзнателно се е укривал, знаейки за съдебното производство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намери следното: Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Доводът за нарушено право на лично участие в процеса е аргументиран по начин, който съдържа частично възпроизвеждане на текста от чл. 423, ал. 5 НПК. Материалите по делото обаче не разкриват основанието по чл. 422, ал. 1, т. 6 НПК за възобновяване на наказателното дело. Конкретни съображения и в искането няма. От данните се установява, че осъденият Д. Г. Т. е знаел за съдебното производство. Същият неколкократно е упълномощавал защитници по образуваното н. о. х. д. № 1469/03 г. по описа на Софийския градски съд. В съдебно заседание на 27.11.2003 г. се е явил негов з. (адв. Стефанова), която изрично е заявила, че лично е упълномощена да осъществява защитата на Т. и той собственоръчно е подписал представеното от нея пълномощно. Съдът е потърсил и потвърждение на този факт, затова по делото е постъпила декларация, с която осъденият уверявал съдебния състав, че лично е упълномощил защитниците преди датата на предходното съдебно заседание. Междувременно щателното издирване в рамките на страната не е дало резултат и било установено, че осъденият се намира на неизвестен адрес в чужбина. Поради това съдебното производство е проведено в негово отсъствие и при участието на упълномощените по делото защитници. Въззивният съд също е положил необходимите усилия да осигури личното участие на Т. При това положение следва да се приеме, че осъденият е знаел за съдебното производство, но съзнателно се е укрил и така сам се е отказал от своето право да участва в процеса лично. С оглед на изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Г. Т. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 90/07 г. по описа на Софийския апелативен съд и отменяване на въззивно решение № 265 от 3.05.2007 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: