Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
София, 01 юни 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова
Даниела Атанасова
при секретар Ив. Илиева
и с участието на прокурор от ВКП – Ат. Гебрев
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 308/2012 г.
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура, срещу въззивно решение № 418/1.12.2011 година на Софийски апелативен съд по в н о х д № 617/2011 година, с което е потвърдена присъда № 14/20.01.2011 година на СГС по н о х д № 1172/2010 година.
В протеста са въведени две касационни основания – по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, за допуснато нарушение на материалния закон, поради неприлагане на закона, който е следвало да бъде приложен спрямо подсъдимите и по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК – за допуснато съществено процесуално нарушение. В подкрепа на първото основание е направен нов анализ на доказателствата от гледна точка на обвинителната власт, с твърденито, че ако и съда бе направил такъв анализ на събраните по делото доказателства, то макар и косвени те биха довели до единствено възможния извод за авторството на деянието от страна на подсъдимите. По второто основание конкретни доводи не се съдържат, а изложените са свързани с необоснованост на изводите на въззивния съд, но се съдържат и твърдения на тази основа за опорочаване на вътрешното убеждение, по смисъла на чл. 14 ал. 1 от НПК, поради игнораране на факти и доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд.
Пред касационната инстанция подсъдимият А. Д., не се явява, редовно призован.
Не се явява и упълномощеният му защитник – адвокат Ц. И., редовно призована.
Не се явява и подсъдимата Х. М., редовно призована.
Представлява я адвокат Е. И..
Подсъдимият И. Н. се явява лично и с упълномощения си защитник адвокат Л. Н. от САК.
Подсъдимият К. Н. се явява лично и с адвокат С. М. и Р. Г., от САК.
Подсъдимата Н. Д. – Д. се явява лично и с адвокат З. Г..
Подсъдимият П. К. се явява лично и с адвокат Д. П. от САК.
Подсъдимият И. Д. се явява лично и с адвокат С. Д. – редовно упълномощен.
Прокурорът поддържа протеста, по съображенията че при постановяване на въззивното решение има пропуски при анализа на доказателствата и оценката на доказателствения материал, като някои от доказателствата са игнорирани изцяло, така като е посочено в протеста. Те са довели до неверни правни изводи и неправилно потвърждаване на оправдателната присъда, постановена от Софийски градски съд. Прави искане за отмяна на протестираното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Процесуалният представител на подсъдимата М. – адвокат И. възразява срещу доводите в протеста и прави искане въззивното решение да се остави в сила.
Защитникът на подс. Н. – адвокат Н. не излага доводи или възражения срещу протеста, но прави искане за оставяне на въззивното решение в сила.
Защитникът на подсъдимия Н. – адвокат Г. пледира алтернативно – протестът да се остави без разглеждане, тъй като съдържа доводи за необоснованост, което не е касационно основание по чл. 348 ал. 1 от НПК или по немотивираното от прокурора основание за допуснато нарушение на закона да се остави без уважение, а въззивното решение – в сила.
Вторият защитник на същия подсъдим – адвокат М. прави същото искане, като се позовава на недоказаност на обвинителната теза.
Процесуалният представител на подсъдимата Д. – Д., адвокат Г. пледира за оставяне в сила на въззивното решение, тъй като спрямо неговата подзащитна, по делото не се съдържат данни, които да я уличават в извършване на престъпленията - участие в организирана престъпна група и контрабанда. Твърди, че по делото липсват пълномощните, сложени в основата на нейната съпричастност към престъпленията, в които е обвинена.
Защитникът на подсъдимия К. – адвокат П. пледира въззивното решение да се остави в сила, по съображенията изложени в него – липсват доказателства за участие на подсъдимия К. в престъпленията описани в обвинителния акт.
В същия смисъл излага защитната си теза и адвокат Д., като представетил на подсъдимия Д..
Всички подсъдими, присъствали в залата, в правото си на лична защита заявяват, че поддържат изложеното от защитниците си, а в последната си дума – че са невинни.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
С протестираното решение е потвърдена присъда № 14/20.01.2011 година по н о х д № 1172/2010 година по описа на СГС, в частта с която:
1. подсъдимия А. Д. е признат за невиновен по обвинението в престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 3, т. 2 вр. чл. 93, т. 1, б. „а” и т. 20 от НК, както и по обвинението в престъпление по чл. 242 ал. 1, б. „б” пр. 1 и 3, „в”, „д”, пр. 1 и б. „ж”, вр. ал. 4, пр. 1, чл. 20, ал. 2, ал. 1 и чл. 18 ал. 1 от НК;
2. подсъдимата Х. М. е призната за невиновна по обвинението в престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 3, т. 2, вр. чл. 93, т. 1, б. „а” и т. 20 от НК, както и по обвинението в престъпление по чл. 242 ал. 1, б. „б” пр. 1 и 3, „в”, „д”, пр. 1 и б. „ж”, вр. ал. 4, пр. 1, чл. 20, ал. 2, ал. 1 и чл. 18 ал. 1 от НК;
3. подсъдимият И. Р. Н. е признат за невиновен по обвинението в престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 3, т. 2 вр. чл. 93, т. 1, б. „а” и т. 20 от НК, както и по обвинението в престъпление по чл. 242 ал. 1, б. „б” пр. 1 и 3, „в”, „д”, пр. 1 и б. „ж”, вр. ал. 4, пр. 1, чл. 20, ал. 2, ал. 1 и чл. 18 ал. 1 от НК;
4. подсъдимият К. Н. Н. е признат за невиновен по обвинението в престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 3, т. 2 вр. чл. 93, т. 1, б. „а” и т. 20 от НК, както и по обвинението в престъпление по чл. 242 ал. 1, б. „б” пр. 1 и 3, „в”, „д”, пр. 1 и б. „ж”, вр. ал. 4, пр. 1, чл. 20, ал. 2, ал. 1 и чл. 18 ал. 1 от НК;
5. подсъдимата Н. И. Д.-Д. е призната за невиновна по обвинението в престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 3, т. 2, вр. чл. 93, т. 1, б. „а” и т. 20 от НК, както и по обвинението в престъпление по чл. 316, вр. с чл. 309 от НК, за това, че в периода 25.04.2006 г. – 13.06.2006 година на Митница Калотина , съзнателно се е ползвала чрез Р. К. от частен документ с невярно съдържание – пълномощно регистрирано в митница К. под № 5300/25.04.2006 година, като от нея за самото съставяне на документа не може да се търси отговорност; Същата е призната за невиновна и в това, че на 8.05.2007 година, в гр.София, съзнателно се е ползвала от частен документ /пълномощно/ с невярно съдържание, като за самото съставяне от нея не може да се търси отговорност – прест. по чл. 316 във вр. с чл. 309 от НК;
6. подсъдимият И. В. Д. е признат за невиновен по обвинението в престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 3, т. 2 вр. чл. 93, т. 1, б. „а” и т. 20 от НК;
7. подсъдимият П. С. К. е признат за невиновен по обвинението в престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 3, т. 2 вр. чл. 93, т. 1, б. „а” и т. 20 от НК;
Със същото въззивно решение е отменена същата присъда, в частта с която подсъдимият В. Д. Д. е признат за невиновен по обвинението в престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 3, т. 2 вр. чл. 93, т. 1, б. „а” и т. 20 от НК, както и по обвинението в престъпление по чл. 242 ал. 1, б. „б” пр. 1 и 3, „в”, „д”, пр. 1 и б. „ж”, вр. ал. 4, пр. 1, чл. 20, ал. 2, ал. 1 и чл. 18 ал. 1 от НК и наказателното производство в тази част е отменено, на основание чл. 24 ал. 1, т. 4 от НПК, поради това, че този подсъдим е починал.
Протестът е неоснователен.
1. По основанието за допуснато нарушение на материалния закон:
Преди всичко, следва да се посочи, че касационният съд не разполага с правомощието да приема нови фактически положения и така да подменя вътрешното убеждение на предходните съдебни състави, които по закон трябва да установят обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Приетите за установени фактически положения, които се споделят и от настоящата инстанция, са основани на комплексния анализ на събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които са включени в предмета на доказване.
2. По основанието за допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила:
При проверката по делото не се установи тезата на обвинението, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил атакуваното въззивно решение. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК, решението на апелативния съд за потвърждаване на присъдата на първата инстанция, относно недоказаност на престъпната съставомерност на деянията, в които са били обвинение подсъдимите Д., М., Н., Н., Д.-Д., Д. и К. е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Така както са формулирани в протеста възраженията по това основание, че съдът при оценката на доказателствата е направил неправилен извод, относно авторите на деянията описани в обвинителния акт, то следва да се квалифицира като процесуално нарушение, свързано с оценката на доказателства и свързаното с това правило за изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд по чл. 14 ал. 1 от НПК. Поначало, вътрешното убеждение на съда може да бъде подложено на проверка от две страни: първо, от гледна точка на неговата формална правилност и второ, от гледна точка на неговата правилност по същество. При това разграничение, настоящият състав намира за процесуално допустим протеста от гледна точка – да се провери вътрешното убеждение на съда за неговата формална правилност, което означава да се провери, дали при неговото изграждане са били спазени процесуалните правила, гарантиращи това – изграден ли е проверяваният съдебен акт върху всички данни по делото и само върху тях, не са ли превратно тълкувани или игнорирани някои доказателства, дали са използвани неприети или непроверени в съдебно заседание данни, има ли непълнота, неяснота или противоречие в мотивите и др., включително посочените конкретни възражения в протеста по това основание. При проверката по делото не се установиха правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил обжалвания съдебен акт.
Въззивните доводи на прокурора, подробно развити в протеста, с които е бил сезиран Софийския апелативен съд, са се свеждали до необоснованост на фактическите положения на присъдата на Софийски градски съд и допуснати от него съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствения материал. На всеки от тях е даден убедителен отговор в мотивите на обжалваното решение. Преди всичко съдът е изпълнил задължението си и направил собствен анализ на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд и въз основа на тях приел фактическа обстановка близка до тази отразена в обвинителния акт. По отношение на всички подсъдими с оглед спецификата на предмета на обвиненията е направен кратка делова характеристика, както и такава на техните познанства, връзки и съвместна дейност. В тази част на решението детайлно е описана обстановката свързана с последната инкриминирана митническа проверка, прекъсната около 20-30 минути след започването й от полицейски служители. По тази причина подсъдимият Н. не успял да състави протокол за физически контрол на стоката в камиона предмет на митническа проверка. Междувременно в деня на същата – 13.06.2006 година, около 13-14 часа св. М. Ц., началник група в сектор „Икономическа полиция” на ОД МВР – С. получил конкретни указания от ръководителя на полицейската операция да бъде установено, дали на същата дата от името на „Еспас 01” ЕООД са направени необходимите по закон постъпки за обмитяване на стоките в проверявания камион. При проверката в митница К., по дневниците било установено обстоятелството за подадена такава декларация. След намесата на полицейските органи, митническата проверка била възобновена, като стоката била многократно преброена, при което се установили разминавания между декларираните и фактическите количества. За това били съставени съответни протоколи от митническа проверка.
При съпоставянето на фактите описани в мотивите на двете предходни инстанции се установява, че фактическата обстановка не се различава съществено по съдържание, освен това, че от проверявания съдебен акт е по-добре систематизирана за целите на анализа на доказателствата. От приетата фактическа обстановка /вж л. 88-93 от въз.п-во/ не се установява изискуемата от закона по отношение на понятието „организирана престъпна група” връзка, съгласуваност на волите и координиране на дейността между най-малко три лица за извършване на престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години, с които се цели набавяне на имотна облага, съобразно легалната дефиниция на ОПГ по чл. 93, т. 20 от НК, в редакцията към момента на деянието – 13.06.2006 година /вж ДВ бр. 92/2002 година/. Въззивният съд, след подробен анализ на доказателствата /свидетелските показания на С. В. и обясненията на подс. К./ е достигнал до извод, че изискванията за съгласуваност и координация в действията за осъществяване на общ престъпен замисъл има само между подсъдимите М. и А. Д., но не и между тях и някои от останалите подсъдими. Правилно е прието от правна страна, че доказаната връзка между двамата подсъдими не е достатъчна за съставомерността на ОПГ по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, който изисква минимален състав от три лица.
В мотивите на проверяваното решение /л. 94/ синтезирано са възпроизведени обстоятелствата посочени в обвинителния акт, които обосновават участието в ОПГ на подсъдимия Н. – от 2002 година началник на отдел „Митнически режими и процедури” към митница К.. Правилно въззивният съд е достигнал до извод, че само едно от изброените в обвинителния акт обстоятелства е доказано по делото, а именно това, че подсъдимия Н. е възлагал на своите подчинени колеги митнически проверки. Прокуратурата не е предоставила доказателства, защо в обвинителния акт приема, че подсъдимия Н. е възлагал проверките на „Еспас 01” ЕООД на „подходящите” митнически служители – подс. Н. и починалия по време на процеса – Д.. По делото, обаче е установено, от показанията на подс. Н., че проверките са възлагани освен на посочените и на други, различни митнически служители, в зависимост от това кои от тях са били на смяна. Тази негова теза не е опровергана от обвинението като носител на тежестта на доказване. Аргумент за недоказаност на посоченото обстоятелство е внимателният преглед от въззивния съд на документите, във връзка с лицата извършили митническия контрол или по общо казано митническото оформяне на стоките внесени от посоченото дружество, при което е установено, че от 66 инкриминирани вноса от Турция, двамата подсъдими – Н. и Д. са участвали съвместно в 37 проверки.
Настоящият състав намира, че предходните съдилища излишно са обсъждали доказателствата свързани с обстоятелствата по наемането на склада под митнически контрол от инкриминираното дружество, тъй като от една страна, тези обстоятелства са ирелевантни за престъпната митническа контрабанда, а от друга, тези делови отношения не могат да докажат и престъпна връзка, с оглед обвинението за ОПГ. Освен това материята „временно складиране на стоките” е уредена подробно в глава осемнадесета, чл. 108-117 от ППЗМ, от която не може да се изведе аргумент, че наемането на работници за физическото разтоварване и натоварване на проверяваните стоки от митническата администрация има отношение към обвиненията за участие на митническите служители в организирана престъпна група или контрабанда. По повод на този въпрос и анализите в решението за отношението на митническите служители към транспортните средства наемани от обсъжданото дружество, по повод твърденията в протеста, че те имат косвено значение за доказване на престъпна връзка, може само да се обобщи, че нормативната уредба на митническия контрол върху търговския оборот свързан с внос и износ е изградена преди всичко на идеята този контрол да не забавя и да не затруднява този оборот в условията на пазарна икономика, а по възможност да го облекчава.
Правилно е прието от инстанционните съдилища, че представените доказателства за санкционна дейност от страна на същите митнически служители, по отношение на които прокуратурата иска осъждане по повдигнатите обвинения, по отношение вноса на стоки от процесното дружество са в полза не на обвинителната, а на защитната теза. Въззивният съд е посочил и други аргументи за липса на покровителствено отношение от страна на контролните органи, в лицето на подсъдимите митнически служители, спрямо „Еспас 01” ЕООД /вж. л. 97 от въз.р./. Доколкото по делото е установено, в някои случаи немарливо отношение от подс. Н. към служебните му задължения, правилен е изводът, че това се дължи на рутината при контрола на дружеството, което за недълъг период е осъществило 66 вноса от Турция през ГКПП Капитан Андреево, както и тезата, че за това същият следва да се понесе не наказателна, а административна или дисциплинарна отговорност.
На л. 98 от проверяваното решение съдът е изложил подробно аргументирана позиция, че веществените доказателства събрани със специални разузнавателни средства следва да се изключат от доказателствения материал. Нещо повече, въпреки изключването им, въззивният съд, за да подчертае несъстоятелността на обвинението спрямо подс. Н., на л. 99 от решението, е изложил съображения в подкрепа на това, че дори и да бяха годни доказателства, те не съдържат данни в подкрепа на това обвинение. Очевидно те са убедили представителя на обвинителната власт, тъй като в протеста не се възразява срещу изключването им от доказателствената съвкупност.
По отношение възражението срещу признаването за невиновен по обвинение в участие в ОПГ и контрабанда на подсъдимия И. Д., достатъчно е да се посочи, че единственото му „участие” се изразява в това, че е пренасял от офисите на процесното дружество до различни банки и данъчни служби, документите които му предоставяли св. А. и Б..
Събраните по делото доказателства не позволяват да се направи извод, че подсъдимият П. К. е участвал в организирана престъпна група, създадена с цел контрабанда. Освен това, че св. П. не е разпитан пред съдия и не е бил намерен за разпит в съдебно заседание, въззивният съд се е позовал на това, че подписът върху договора за прехвърляне на дружествените дялове е положен именно от този свидетел – П.. При положение, че не са установени свидетели, които да установят какви са били договореностите между подсъдимия К. и св. П., може само по пътя на предположенията да се приеме обвинителната теза. Чл. 303 ал. 1 от НПК забранява това. По аналогичен начин въззивният съд е изследвал доказателствата за взаимоотношенията между подсъдимия К. и св. Я.. Законосъобразен е изводът, че поради пропуски в досъдебното производство и последвалият продължителен период от време, практически е невъзможно да се попълнят доказателствените празноти – повече по този въпрос на л. 106 от въззивното решение.
Настоящият състав споделя изводите на предходните инстанции за отсъствие на безспорни и категорични доказателства за съпричастност на подсъдимата Д.-Д. в престъпното сдружаване с посочената по-горе цел. Проверяваният съд е отчел спецификата на отношенията адвокат-доверител, каквито са били инкриминираните в обвинителния акт отношения между подсъдимите Д. и Д. – Д.. Това са отношения на конфиденциалност и присъствието на трети лице не е прието. Освен това, по отношение на двамата не са прилагани специални разузнавателни средства. От страна на съдилищата е направено максимално усилие за разкриване на обективната истина. Разпитани са оперативните работници Т. У., М. Ц., Н. К., К. К. и А. Цончев, но и те не са дали информация за участие на посочените двама подсъдими в твърдяното от прокурора престъпно сдружение. Въззивният съд е дал отговор и на тезата на обвинението, като индиция за участие в такава група, във връзка с пълномощното регистрирано в митница К. № 5300/52/28.10.2005 година с упълномощено лице Р. К. /вж. л. 108/
Правилен е изводът на съдилищата за липса на основание да се поддържа, че изпращането на подсъдимата Д.-Д., в качеството й на адвокат, в склада в Гурмазово, във връзка с инкриминираната митническа проверка на 13.06.2006 година, може да послужи като доказателство за връзката й с ОПГ. Нито едно доказателство по делото не кореспондира с обвинителната теза, че с присъствието си в края на проверката тази подсъдима е демонстрирала връзка с организирана престъпна група, създадена с цел контрабанда. В тази връзка съдилищата изрично са обсъдили срещите и разговори между подсъдимата Д.-Д. и Р. К. след 13.06.2006 година, възпроизведени с процесуално недопустими специални разузнавателни средства. Отчетено е и обстоятелството, че дори и да са били годни, тези доказателства са единствените в подкрепа на обвинението. Действията на тази подсъдима в качеството й на адвокат /подаване на молби за връщане на иззети стоки и др. подобни по време на досъдебното производство/ след инкриминираната дата, не са криминализирани и е излишно да бъдат обсъждани. Те са по скоро естествени, с оглед работата й като адвокат, в делови отношения с част от подсъдимите.
В заключение, във връзка с изводите на въззивния съд за недоказаност на обвинението за участие на подсъдимите Н. и Н. в организирана престъпна група, настоящия състав се съгласява с приетото от този съд, че съществено значение за отсъствието на достатъчно убедителни доказателства има обстоятелството за преждевременната намеса на служителите от МВР преустановили митническата проверка в началото й, преди разтоварването на стоката, преброяването й и оформянето на митническите документи след приключването й.
Неоснователни са възраженията в протеста срещу признаването за невиновни и оправдаването на подсъдимите А. Д. и Х. М.. По отношение на първия изводите са, че не е доказана субективната страна на обективно установеното пренасяне на стоки без знанието и разрешението на митниците, поради недеклариране на част от натоварената в Турция стока. По отношение на последния внос – на 13.06.2006 година, от една страна, отсъстват както признания от страна на Д. и М., както и сведения от св. К., че втората е информорала първия за вида и количеството стоки. От друга, по делото принципно е установен механизма на пренасяне на стоките, декларирането им и заплащането на митата. В този механизъм съществено значение е имала дейността на едно лице, назовано от свидетели и подсъдими като „Т.”, което не е установено по делото. В конкретния случай, последния инкриминиран внос, по данни на пълномощника на фирмата вносител – св. К., той не е имал контакт нито с лицето „Т.”, нито с подсъдимия Д., тъй като получил указания да заплати митата с лични средства. От показанията на св. К. не е получена информация, че между двамата подсъдими Д. и М. е имало уговорка за констрабанден внос на стоки и по-конкретно да се декларират по-малки количества, респ. по ниски цени, за да се заплащат занижени по размер митни сборове.
По отношение на подсъдимата М., по делото не се установява по безспорен начин, тя да е присъствала на натоварването на стоките в камиона за последния внос. Извън обсъдените писмени доказателства от граничните власти, че подсъдимата не е била в Турция по време на инкриминирания внос, въззивният съд правилно е посочил съществения и неотстраним пропуск на досъдебното производство за извършване на процесуално-следственото действие „разпознаване”, за да се изясни идентичност на подсъдимата М. с лицето присъствало на натоварването, което се представило с друго име. Данни за присъствието при товаренето на лице от женски пол, с името „Д.” се съдържат в свидетелските показания на превозвача Куюджуглу.
Поради изложеното доводите на прокурора в протеста, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил протестирания съдебен акт, относно участието на подсъдимите в инкриминираните деяния, са неоснователни. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК, решението за недоказаност на обвинението в тази насока е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивните доводи на прокурора са се свеждали до необоснованост на фактическите положения приети от първата инстанция и допуснати от нея съществени нарушения на процесуалните правила при оценяване на доказателствения материал. На всеки от тях е даден убедителен отговор в мотивите на протестираното пред касационната инстанция въззивно решение. Затова няма правно основание за касационна отмяна на решението на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Софийски градски съд, постановена при условията на чл. 304 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1, вр. с чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 418/1.12.2011 година на Софийски апелативен съд по в н о х д № 617/2011 година, с което е потвърдена присъда № 14/20.01.2011 година на СГС по н о х д № 1172/2010 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|