Ключови фрази
Установителен иск * писмени доказателства * отговор на искова молба * електроенергия * свидетелски показания


Р Е Ш Е Н И Е

№ 128

София, 25.02. 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 30.09. 2014 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2611 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Ч. ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 368 от 27.02.2013 год., по т.д.№ 2122/2012 год., с което след отмяна на решение № 1341/14.12.2011 год. на Софийски градски съд е уважен предявения от [фирма], гр.София срещу касатора, като ответник, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за сумата 88 873.90 лв., представляваща стойността на недължимо начислена ел. енергия за периода 01.08.2008 год. – 07.04.2010 год. по партида на аб. № 94209202 и нов ИТН: [ЕГН], на административен адрес [населено място], [улица].
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че в качеството си на ответник по спора е пропуснал срока за отговор на исковата молба по чл.367, ал.1 ГПК, предвид редовното му уведомяване за делото, чрез извършващ справка в деловодството на първостепенния съд лице, негов служители и дадени от деловодителя на съдебния състав на СГС обяснения в тази насока.
С определение № 205 от 07.04.2014 год., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 368 от 27.02.2013 год., по т.д.№ 2122/2012 год., на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос: ” Преклудира ли се правото на ответника по търговски спор да представи писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба, или представянето на писмени доказателства може да се направи и с писмено молба- отговор на исковата, подадена след този срок, но преди подаване на допълнителната искова молба и преди първото по делото съдебно заседание ?” .
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по основателността и, излагайки подробни съображения в исковата молба.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Отговорът на процесуалноправния въпрос, обусловил достъпа до касационен контрол се съдържа в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 163 от 17.01.2012 год., по т.д.№ 965/2010 год. на І т.о. и № 67 от 06.07.2010 год., по т.д.№ 898/2009 год. на І т.о., в които е прието, че правото на ответника да представи писмени доказателства не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл.370 ТЗ, респ. срока за допълнителен отговор/, ако доказателственото искане е заявено за първи път след доклада по делото при разглеждането му в открито съдебно заседание и ангажираното доказателства е за установяване на факти, от които ответникът изважда възражение заявено в отговора на исковата молба и уточнено от фактическа страна, с оглед на доклада или на указанията на съда. В този см. неподаването на отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, респ.367, ал.1 ГПК, само по себе си не прави иска основателен, нито освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК.
В случая, за да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в отношенията между доставчик на електрическа енергия и ответникът - неин потребител, предвид валидно сключен между страните договор по см. на чл. 117, ал.5 ЗЕ, е приложимо общото законово правило на чл.79, ал. и сл. ЗЗД, според което договорната отговорност на длъжника може да бъде ангажирана само при виновно неизпълнение на конкретно договорно задължение, каквото твърдение в случая последният не е въвел. Позовавайки се на характера на предявения иск – отрицателен установителен и на установеното с чл.154, ал.1 ГПК разпределение на доказателствената тежест решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел, че в тежест на ответника по спора - „Ч. ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, е да докаже фактите, от които черпи правата си, поради което при липса на ангажирани от последния доказателства, че реално консумираната от [фирма], като потребител, доставена му ел. енергия трябва да е с множител 100, а не както първоначално е заведено предоставеното му средство за търговско измерване- с множител -1, за ищеца не е налице надлежно възникнало задължение за плащане на сумата 88 873.09 лв., представляваща стойност на едностранно коригирания от доставчика размер на доставена на дружеството, като потребител, ел.енергия с мощност, по- голяма от изрично договорената от съконтрахентите.
Правният си извод за недоказаност на вземане в посочения в исковата молба размер, което да е възникнало в полза на доставчик на ел. енергия, въззивният съд е изградил, след изключване на ангажираните от ответника с отговора на исковата молба доказателства и събраните такива в първоинстанционното производство, съобразно заявените от последния доказателствени искания, вкл. заключението на изслушаната комплексна счетоводно- техническа експертиза, по съображения, че допускането им от СГС е в нарушение на процесуалното правило на чл.367, ал.1 ГПК, във вр. с чл.370 ГПК.
Позовавайки се на приложените по делото заверени страници от книгата на призовкаря, като и на писмените обяснение на служител от СГС, ТО решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел за удостоверено надлежното връчване на препис от исковата молба на ответното търговско дружество, поради което е преценил като неоснователно възражението му за спазване срока по чл. 367, ал.1 ГПК, предвид нередовността на процедурата по първоначалното му известяване за делото.
Решението е неправилно и следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 367, ал.1 ГПК, аналогичен на чл.131, ал.1 ГПК, след приемане на исковата молба, първоинстанционният съд изпраща препис от нея, заедно с приложенията на ответника, като му указва правото да подаде писмен отговор, задължителното съдържание на същия, според чл. 367, ал.2 ГПК / респ. чл.131, ал.2 ГПК/ и изрично разпоредените от чл.370 ГПК, съотв. чл.133 ГПК правни последици за правото на защита на, произтичащи от неподаването му. Следователно, за да бъде гарантирано упражняването на процесуалните права на ответната по спора страна, в съответствие с установеното в чл.131, ал.1 ГПК /чл.367, ал.1 ГПК/ решаващият съд е длъжен служебно да следи спазени ли са изискванията на процесуалния закон при връчването на преписа от исковата молба и приложенията към нея. Поради това оспорената от ответника редовност на връчването, поставяща началото на преклузивния срок за отговор на исковата молба е достатъчна, за да бъде проведено главно и пълно доказване на този факт.
Същевременно според последователната практика на ВКС, израз на която е и решение № 37 от 24.03.2000 год., призоваването както по ГПК /отм./, така и по действащия ГПК е формален акт и затова по отношение на доказателствата, с които може да бъде установен, съществува ограничение – недопустимо е изслушването на свидетелски показания. Последното въззивната инстанция не е съобразила, макар и формално да не е допуснала гласни доказателства. Придавайки доказателствено значение на извънсъдебните свидетелски показания на деловодителя на решаващия съдебен състав на първоинстанционния съд – В П., обективирани в писмена декларация по повод липсата на намиращо се в кориците на делото съобщение за редовно връчен на ответника по спора препис от исковата молба с приложения към нея, на частен свидетелстващ документ, който подлежи на обсъждане наред с останалия доказателствен материал - препис от страници от контролна книга за призовки на съдебен служител при СГС, обслужващ района на управление на ответното търговско дружество, въззивната инстанция неправилно е приложила процесуалния закон. Свидетелските показания, като доказателствено средство, се дават в устна форма, в съдебно заседание по делото. В този см. писмените декларации на лица, притежаващи някаква информация относно факти по делото, както е в разглеждания случай, са документ, индициращ единствено наличието на лице, което би могло да се конституира като свидетел, но не и такъв, имащ доказателствена стойност. Отделен остава въпросът, че и възприет за частен свидетелстващ документ по см. на чл.180 ГПК писменото обяснения на деловодителя В.П. притежава само формална доказателствена сила и с оглед на факта, че е изгоден за неговия издател, предвид осъществяваните от същата трудови функции и възложените и с тях задължения, неговата доказателствена стойност е била твърде ниска, обстоятелство, което решаващият съд не е отчел. В отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 2/77 год., според която редовността на призоваването, в това число, че призовката/ съобщението/ е надлежно връчено на адресата не може да се удостоверява с документ, издаден от връчителя, Софийски апелативен съд се е позовал на страници от описната книга на призовкаря, обслужващ района на управление на ответното търговско дружество, за да приеме за доказано , при условията на главно и пълно доказване, факта на редовно извършено първоначалното връчване препис от исковата молба на ответника, поставило и началото на срока по чл.367, ал.1 ГПК Предназначението на описната книга на призовкаря, обаче, е да удостовери резултата от действията на последния по връчване на книжа и призовки по делата, а не надлежното им връчване на самия адресат.
Поради изложеното и изводът на въззивния съд, че срокът до който ответникът е следвало да подаде отговор на исковата молба, със задължително съдържание, посочено от законодателя в чл. 367, ал.2 ГПК е 16.02.2011 год. е процесуално незаконосъобразен и необоснован.
Предпоставките на чл.370 ГПК в случая не са били налице и въззивната инстанция не е имала основание, позовавайки се на разпоредените от законодателя правни последици от неподаване на отговор от страна на ответника, да изключи от доказателствения материал по делото ангажираните от последния доказателства, отказвайки и произнасяне по въведените с отговора му от 18.04.2011 год. възражения.
Що се касае до заключението на изслушаната комплексна счетоводно -техническа експертиза, то както е посочено в цитираната по- горе задължителна практика, обусловила допускане на касационното обжалване, неподаването на отговор на исковата молба не прави нито иска основателен, нито освобождава ищеца от възложената му с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, респ. съда от служебните му задължения по чл.195 ГПК. Затова и решаващият състав на СГС е бил длъжен и служебно да допусне сочената експертиза, като доказателствено средство, необходимо за изясняване на релевантни за делото факти, за които са необходими специални познания, каквито несъмнено не е притежавал, а въззивният съд – да оцени приетото в първоинстанционното производство заключение в съгласие с процесуалното правило на чл.202 ГПК и като не е съобразил горното същият е допуснал твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на процесуалния закон. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране са задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното позволява да се обобщи, че обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Необходимостта от преценка на ангажираните от ответника доказателства, който въззивният съд въобще не е обсъдил, вкл. заключението на допусната и изслушана от СГС комплексна счетоводно техническа експертиза, налага връщане на делото за ново разглеждане на същия съд – друг състав, който, на осн. чл.294, ал.2 ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски, извършени в настоящето производство.
Мотивиран от горното и на осн. чл.293, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 368 от 27.02.2013 год., по т.д.№ 2122/2012 год.,по описа на с.с..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: