Р Е Ш Е Н И Е
№ 323
София, 29.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на прокурора Дечева и
секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2850 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Ч. Я. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно решение № 27 от 3.02.2015г. по в.гр.д. № 382 по описа за 2014г. на Апелативен съд В. Т., с което e потвърдено решение № 387 от 11.07.14г. по гр.д. № 1273/2013г. на Русенски окръжен съд, като е присъдено обезщетение в размер на 3 500лв., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2012г. за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което образуваното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от него, за провеждане на производство в неразумни срокове и извършване на процесуални действия в точно определени важни за неговата трудова и обществена реализация моменти, като в останалата част до 43 000лв. иска е отхвърлен като неоснователен.
Искането на касатора е за отмяна на постановения акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска в пълен размер. Претендира и всички направени по делото разноски съобразно представен списък.
В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват.
Процесуалният представител на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и желае въззивния акт да бъде потвърден. Намира, че при определяне на дължимото обезщетение съдът е съобразил всички релевантни обстоятелства, включително и разумния срок на воденото производство, липсата на претърпени вреди над обичайния размер, ниския размер на упражнената наказателна репресия и липсата на доказателства за причинна връзка между воденото производство и неуспешното участие на обвиненото лице в проведените местни избори, както и липсата на доказателства неговия обществен имидж да е пострадал значително.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Касационното обжалване е допуснато с определение № 874 от 23.09.2015г., на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за значението, което има тежестта на повдигнатите обвинения при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за който е прието , че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 153 от 10.05.2012г. по гр.д. № 489/11г. на ІV г.о. и № 199 от 2.07.10г. по гр.д.№ 5279/08г. на І г.о.
В случая фактите са следните:
Р. Ч. Я. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 12.04.2011г. на Окръжна прокуратура Р. по обвинение за извършено деяние по чл.212 ал.5 вр.ал.1, във вр. с чл. 20 ал.4, вр. чл.26 ал.1 от НК /документа измама /, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години. /Преди това - до посочената дата през 2011г. наказателното производство, считано от 18.04.2008г. е водено срещу неизвестен извършител, а ищецът е призоваван за разпит по него в качеството на свидетел/. С постановление от 18.11.2011г. то частично е прекратено /поради недоказаност/ и деянието е преквалифицирано от „особено тежко престъпление” по чл.212 ал.5 от НК в такова по чл.212 ал.4 изр.1 вр.ал.1, във вр. с чл. 20 ал.4, вр. чл.26 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание от три до петнадесет години и е изпратено на Районна прокуратура Р.. Последната е прекратила изцяло наказателното производство като недоказано с постановление от 27.12.2011г. Следователно в случая - в продължение на седем месеца /от 18.04.2008г. до от 18.11.2011г./ Прокуратурата е поддържа обвинение за тежко умишлено престъпление, за което предвиденото наказание е лишаване от свобода от 10 до 20 години, по което – пред вид тежестта му е работила Окръжна прокуратура и един месец касаторът е бил с обвинение, в компетентността на Районна прокуратура, която е прекратила производството.
Процесното обвинение е повдигнато срещу ищеца три години след като същия е признат за невинен за друго деяние, извършено през периода 15.11.2002г. -28.02.2003г., в качеството на длъжностно лице – областен управител на област Р., видно от приложена Присъда № 25 от 12.03.08г. по н.о.х.д.№ 14/2008г. на Окръжен съд Русе, в сила от 1.12.2008г.
Не се спори, че ищецът освен длъжността областен управител, е заемал и тази на директор РУ”СО” в [населено място], т.е. е разпознаваема личност в града, ползваща се с обществена публичност.
Не се спори и че е участвал в изборите за кмет, проведени на 23.10.2011г., предизборната кампания за които съвпада с периода /12.04.2011г.- 27.12.2011г./, в който му е повдигнато обвинение.
Установено е, че образуваното наказателно производство е станало причина за провеждане на производство за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на неговите лично и ловно оръжия, приключило с решение на 26.10.2011г., по силата на което ищецът ги е предал на компетентните органи на 1.11.2011г.
Местните вестници „Бряг” и ”Утро” са излизали с подробни публикации и са информирали обществеността относно образуваното наказателно производство срещу ищеца,като неколкократно /включително и на първите си страници/ са излагали данни относно предмета на обвинението.
Със заключение на приета по делото медицинска експертиза е установено, че ищецът страда от различни кардиологични заболявания /хипертриглицеридемия, рецидивиращо пароксизмално предсърдно мъждене, артериална хипертония, остра левостранна сърдечна недостатъчност, стенокардия/, на които „стресовите ситуации и психичното напрежение” „не влияят благотворно”. Установено е, че през юни 2011г. ищецът е бил с „остра левостранна сърдечна недостатъчност” , във връзка с която се е наложила хоспитализация. Вещото лице е категорично, че „стресът през 2011г. допълнително е подпомогнал тези изяви”. Връзката между воденото производство и обострянето на съществуващите заболявание се установява и от свидетелката П., лекуващ лекар на ищеца, която разпитана в съдебно заседание установява, че се е случвало след като е бил викан във връзка с воденото наказателното производство да посещава кабинета й заради влошено здравословно състояние. Освен това при него тя е наблюдавала „добре изразена депресивна компонента, едно обезверяване, сърцебиене, безсъние, отслабване на тегло”.
Според свидетеля П., който е бил колега на ищеца в РУ”СО”, целият колектив е знаел, че му е повдигнато обвинение. Установява, че воденото производство се е отразило негативно на ищеца, който е бил изтормозен, притеснен и това е давало отражение на работата му, тъй като не е бил достатъчно концентриран, не е могъл както обикновено веднага да взема решения, разсеяността му е давал отражение на работния му процес. Свидетелят установява и че през този период ищецът е бил лишен от достъп до класифицирана информация. Отделно воденото производство се е отразило и на участието му в предизборната борба. Бил е притеснен за крайния резултат, не е могъл да изяви пълноценно способностите си, знаел е, че в тази ситуация, хората не биха могли да му гласуват нужното доверие.
При тези факти, въззивният съд е приел иска за основателен до размер на 3 500лв., за който е преценил, че е достатъчен да обезщети причинените неимуществени вреди в резултат на: 1.негативни преживявания от накърняване на обществения му имидж на известна личност, заемала длъжностите областен управител и директор РУ”СО” и отраженията заради публикациите в пресата, 2.в резултат на повдигането и поддържането на обвинение за тежко умишлено престъпление, 3. влошаване на здравословното състояние и 4.лишаване от възможност да притежава и ползва лично и ловно оръжие, /с което е лишен от възможност да упражнява своето хоби и начин за отмора/. Съдът е отчел и сравнително кратката продължителност на производството /малко повече от осем месеца/ и наложената мярка за неотклонение „подписка”. Преценил е, че не е доказана причинна връзка, поради което не е отчел вреди от неспечелване на конкурс за длъжността директор РУ”СО”.
По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното :
При преценка на размера на следващото се обезщетение съдът е длъжен да съобрази всички релевантни обстоятелства, едно от които е тежестта на повдигнатото обвинение. Съгласно решения № 153 от 10.05.2012г. по гр.д. № 489/11г. на ІV г.о. и № 199 от 2.07.10г. по гр.д.№ 5279/08г. на І г.о., промяната в квалификацията на деянието в хода на производството /преминаване от по-тежка в по-лека и обратно/ е относимо обстоятелство, което следва да се отчита, като подлежат на обезщетяване всички вреди, които са претърпени в резултат на всяко едно от повдигнатите обвинения /преди и след промяната/. Обезщетението се определя глобално, по справедливост. В този смисъл е и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Имайки пред вид така дадения отговор на въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен в частта досежно размера, в който е определено дължимото обезщетение, като не споделя извода му, че сумата от 3 500лв. е достатъчна да овъзмезди конкретно причинените вреди. Съображенията :
Определящи в случая са две обстоятелства, на които въззивният съд не е акцентирал достатъчно – първото, че преимуществено пострадалият е бил обвиняем за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 10 до 20 години /седем месеца от общо осемте, през които срещу него е водено наказателно производство/, при това обвинението е повдигнато три години, след като вече е водено друго наказателно производство срещу него, по което той е бил оправдан с влязла в сила присъда и факта, че тъй като се касае до публична личност, при популяризиране от страна на медиите на повдигнатите обвинения, именно тяхната тежест е засегнала и накърнила обществения му имидж. За интензитета на претърпените вреди от негативни психически и емоционални изживявания, накърнена чест, достойнство, нарушена репутация на личност, заемаща отговорни постове в държавната администрация, за която безупречните морални качества и необходимостта да се ползва с доверие са определящи, при конкретно воденото наказателно производство от съществено значение е факта, че по същото дело – преди повдигане на обвинението той е бил разпитван в качеството на свидетел и второ, че за него това обвинение се явява повторно, след като вече веднъж вече е бил поставен в сходна ситуация на несигурност по отношение на съдбата си. При определяне на обезщетението следва да се вземе пред вид и че воденото наказателно производство е дало отражение върху възможността на ищеца да упражнява своята професия /в какъвто смисъл са показанията на свидетеля П./, както и че неизбежно е засегнало желанието му да участва в местната власт, тъй като той е бил обвиняем в периода на предизборната си кампания.
При отчитане на съобразените от въззивния акт /които бяха изложени по –горе/ и на допълнително посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетение възлиза на 7 000лв.,ведно със законната лихва, до която част въззивния акт следва да бъде отменен като неправилен.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 27 от 3.02.2015г. по в.гр.д. № 382 по описа за 2014г. на Апелативен съд В. Т. и потвърденото с него решение № 387 от 11.07.14г. по гр.д. № 1273/2013г. на Русенски окръжен съд в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер над 3 500лв. до 7 000лв., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2012г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Ч. Я. ЕГН [ЕГН] от [населено място] 7012 [улица] вх.В ет.5, със съдебен адрес: [населено място] 1700 [улица] бл.”Я.” вх.4 ап.2 адвокат Ч. допълнително и сумата от 3 500лв. /три хиляди и петстотин лева, с което иска е основателен до размер на 7 000лв./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ от незаконно обвинение в извършване на деяние по чл.212 ал.5 вр.ал.1, във вр. с чл. 20 ал.4, вр. чл.26 ал.1 от НК, преквалифицирано по чл.212 ал.4 изр.1 вр.ал.1, във вр. с чл. 20 ал.4, вр. чл.26 ал.1 от НК, по което образуваното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от него, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2012г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 3.02.2015г. по в.гр.д. № 382 по описа за 2014г. на Апелативен съд В. Т. в останалата отхвърлителна част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :