Р Е Ш Е Н И Е № 129 Гр.София, 22.10.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора КОМОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 487/2020 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс.К. Г. Г., подадена чрез защитника адв.В. Н., срещу въззивно решение №16 от 09.03.2020г., постановено по ВНОХД № 283/2019г. по описа на Апелативен съд гр. Бургас. Визира се касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, като се твърди, че след като въззивният съд не е оценил достатъчно справедливо смекчаващите вината обстоятелства е достигнал и до незаконосъобразния извод, че наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи ефективно. Исканията на касатора се съсредоточават върху отказа на апелативния съд да приложи чл.66 НК и желание настоящата инстанция да измени решението в този смисъл. Частните обвинители Т. А. и Р. У., са подали възражение срещу касационната жалба, с искане решението на въззивния съд да се остави в сила. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия Г. – адв. Н. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания. Акцентира на обстоятелствата свързани със съпричиняване на съставомерния резултат от страна на В.А. и св.Д., както и на смекчаващите вината обстоятелства, като отправя искане за изменени на въззивното решение и приложение на чл.66 НК. Подсъдимият поддържа аргументите на защитника си. Поверениците на частните обвинители Т. А. и Р. У. и на И. Д.- адв. Д. и адв.Й. считат, че решението е справедливо, че не са налице визираните в касационната жалба пропуски. Адв. Д. прави искане за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата на подсъдимия не са основателни. Не намира определеното наказание за несправедливо и се солидаризира с преценката на въззивния съд, че същото следва да се изтърпи ефективно. В последната си дума подс. Г. изразява желание наказанието „лишаване от свобода“ да е условно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №7 от 11.03.2019г., постановена по НОХД № 52/2019г., Окръжен съд гр. Сливен е признал подсъдимия К. Г. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б”, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, а именно, че на 28.07.2018г. в [населено място], при управление на л.а. „Ауди“ модел А4 с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движени по пътищата- л.21, ал.2 и чл.6, ал.1 и чл.63, ал.2,т.2 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. А. и телесна повреда на повече от едно лице- на И. Д. и Д. Д., като във връзка с чл.58а, ал.1 НК му е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 8 месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Със същата присъда, на основание чл.343г, вр. чл.343 НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години. Осъден е да заплати направените разноски и съдът се е произнесъл по въпросите, касаещи веществените доказателства. С решение №104 от 20.08.2019г., постановено по ВНОХД № 94/2019г. по описа на Бургаския апелативен съд, присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло. След осъществена касационна проверка, с решение № 238 от 18.12.2019г. по н.д. № 965/2019г. Върховният касационен съд, е отменил решението на апелативната инстанция и е върнала делото за ново разглеждане. С решение № 16 от 10.02.2020г. по ВНОХД № 283/2019г., Бургаския апелативен съд е изменил присъдата на първата инстанция, като е намалил размера на наказанието „лишаване от свобода“ на две години, а на „лишаването от право“ да се управлява МПС на 3 години. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Касационната инстанция при настоящото второ разглеждане на делото, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Основните доводи на защитата, формулиращи касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, като краен резултат мотивират искането за условно осъждане. Оплакването за несправедливост на наказанието „лишаване от свобода“, в частта за ефективното му изтърпяване, се основават на твърденията, че при второто разглеждане на делото апелативният съд не е изпълнил точно указанията на касационната инстанция, дадени в отменителното решение. Развива се тезата, че смекчаващите вината обстоятелства не са оценени в нужния обем и се поставя ударение на съпричиняването на съставомерния резултат от страна на пострадалия В. А., който не е поставил обезопасителен колан и от страна на св.Д., който също се е движил с превишена скорост. Твърди се, че незаконосъобразно не е отчетено като смекчаващо вината обстоятелство самопризнанието на подсъдимия, както и получените от самия него телесни увреждания в резултат на инцидента, както и че неправилно съдът е включил в кръга на отегчаващите вината обстоятелства стойността на превишената скорост, с която подс.Г. се е движил и броя на лицата с телесни увреждания. Преди да разгледа оплакванията на касатора, настоящият съдебен състав трябва да отбележи, че при второто разглеждане на делото от въззивния съд, са изпълнени дадените указания в отменителното решение на касационната инстанция. С проведени допълнителни процесуално-следствени действия, апелативният съд е изследвал фактите, имащи отношения към всестранното анализиране на всички обстоятелства, относими към индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Доколкото производството се е развило по реда на чл.371, т.2 НПК, апелативният съд е изпълнен точно и законосъобразно своите задължения и е попълнил доказателствения материал с данни, обсъждани впоследствие само в светлината на точното и правилно отмеряне на наказанието, без да се правят изменения във фактите, които са описани в обвинителния акт и признати от подсъдимия. Процесуалната дейност на контролираната инстанция по индивидуализиране на наказанието на подсъдимия е съобразена с дадени указания в Тълкувателно решение 1 от 2009г., постановено по тълкувателно дело 1/2008г. на ОСНК на ВКС. Настоящата инстанция не може да се съгласи с оплакването на защитата, че въззивният съд не е отчел при определяне на наказанието всички относими обстоятелства. На внимателен анализ са били подложени поведението на пострадалия А. и на св.Д. и е отхвърлено като неоснователно искането на защитата, непоставянето на колан от А. да се отчете като фактор, съпричиняващ вредоносния резултат. Апелативният съд е проверил доводите на защитата в тази насока и съобразно дадените указания в отменителното решение на касационната инстанция е допуснал до допълнителен разпит експертите, изготвили съдебномедицинската и автотехническата експертизи. Въз основа на правилен анализ на дадените от тях разяснения, без да се правят промени във възприетата в обвинителния акт и признатата от подсъдимия фактическа обстановка, апелативната инстанция е достигнала да правно издържаното заключение, че непоставянето на предпазен колан от страна на А., не би могло да се оцени като бездействие, съпричинило вредоносния резултат, довел до смъртта му. Мотивиран е с нужната пълнота изводът, че едни от основните и изключително сериозни увреждания в гръдната област - счупване на ребра, сплескване на гръдния кош и най-вече разкъсване на аортата, не биха се предотвратили от поставянето на колан. Що се отнася до поведението на св.Д., може да се отбележи следното: Въззивният съд е преценил, че управлението на лекия автомобил „Шевролет“ с превишена скорост следва да се кредитира като съпричиняващо обстоятелство. Изложени са аргументи за това, че при скорост на движение на насрещно движещия се автомобил, управляван от свидетеля, в рамките на разрешената скорост от 70 км/ч., а не със 109км/ч. / както е било в настоящия случай/ и при предприетите от страна на подсъдимия действия по завиване на ляво преди удара, то последиците не биха били същите и пътното произшествие би имало друг механизъм, изключващ челен удар. Така че твърденията на защитата, с които се атакува въззивното решение в този смисъл, се явяват неоснователни. В касационната жалба се оспорва и правилната преценка на дадени обстоятелства за отегчаващи, като се посочва, че те са част от състава на престъплението. Като такива се посочват високата скорост на движение и множеството пострадали лица, които въззивният съд е оценил като отегчаващи. Няма спор, че подсъдимият е превишил максимално разрешената скорост за движение в дадения пътен участък с 47 км/ч.- при ограничение от 70 км/ч. се е движил със 117км/ч. и е допуснал нарушение на чл.21 ЗДвП. Това голяма отклонение над разрешената скорост, както и броят на пострадалите правилно са интерпретирани в светлината на отегчаващите вината обстоятелства поради отражението им върху преценката за по-висока обществена опасност на дееца и деянието. Правилно е посочено от въззивния съд, че за съставомерността на деянието по чл.343, ал.4 НК е необходимо причиняването на смърт поне на едно лице и телесна повреда също най-малко на едно лице. В настоящия случай е починал В.А. и с телесни повреди са двама- св.Д. и тринадесет годишния му син, като на всеки от тях са причинени множество травми. На св. И.Д. са причинени средни телесни повреди, изразяващи се в съчетана травма, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно затруднение движенето на долния десен крайник, а на св.Д.Д.- средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота. А това са факти обуславящи тежестта на настъпилия съставомерен резултат и сериозността, с която се засягат охраняваните обществени отношения. Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора относно начина, по който предходната инстанция е интерпретирала процесуалното поведение на подсъдимия. Аргументирано въззивният съд е посочил, че не е налице първоначално самопризнание от страна на подсъдимия, направено на досъдебното производство, което да се прецени като смекчаващо вината обстоятелство в рамките на проведената процедура по чл.371,т.2 НПК. Правилно е отчетено, че подсъдимият се е възползвал от възможността да не дава обяснение по повдигнатото му обвинение, а и с оглед на осъществените процесуално-следствени действия непосредствено след произшествието, значителният обем от доказателства е бил събран без съдействието на подсъдимия, поради което той не би могъл да претендира за допълнителен бонус. Не могат да се споделят възраженията на защитата свързани със здравословното състояние на подсъдимия. Същото е преценено обективно и не е убягнало от вниманието на апелативната инстанция, която го е разгледала в благоприятна за подсъдимия светлината. Може да се обобщи, че наказателната отговорност на подс. Г. е индивидуализирана от въззивния съд при спазване правилата за всеобхватен анализ на всички относими обстоятелства, при правилна преценка на смекчаващи и отегчаващи такива, съобразно целите на закона, визирани в чл.36 НК. Редуцираното наказание „лишаване от свобода“ на две години и „лишаване от право“ да се управлява МПС на три години, напълно съответстват на тежестта на осъщественото престъпно деяние и на личността на подсъдимия. По-голям снизхождение не може да се търси. Основен акцент касаторът поставя на начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Застъпва се тезата, че отлагането му по реда на чл.66 НК ще изпълни изцяло целите на генералната и специалната превенции. Цитират се отново фактите, имащи отношение към личността на подсъдимия- младата му възраст, добра характеристика, трудова ангажираност, изразеното съжаление и разкаяние, като се подчертава значимостта на специалната превенция. В принципен план, разпоредбата на чл.66 НК позволява отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ при наличието на определени условия. И докато в конкретния казус обективните предпоставки в законовата разпоредба са налице- наложено е наказание от две години „лишаване от свобода“ и подсъдимият не е осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, остава дискусионна последната предпоставка- дали би се постигнало поправителното въздействие на наказанието, ако то не го изтърпи ефективно. В тази светлина въззивният съд е акцентирал на обстоятелствата относими към личността на подсъдимия и не е оставил без нужното внимание възрастта му, отношението към стореното, чистото съдено минало. Редом с това са намерили законосъобразна преценка и други предпоставки, значими за конкретното деяние и за самия подсъдимия , за да се мотивира нуждата от ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Правилно е отбелязано в мотивите към атакувания съдебен акт, че подсъдимият е допуснал две груби нарушения на правилата за движение по пътищата - превишил е с 47 км/ч. максимално разрешената скорост за движение в дадения пътен участък и е навлязъл в насрещното платно, пресичайки двойната непрекъсната линия на хоризонталната маркировка, с цел да предприеме неправилно изпреварване. Неправомерната маневра е извършена в участък от пътя, където са се намирали и други участници в движението, чиито здраве и живот са били застрашени. Цялостната специфика на причиняване на пътния инцидент, резултат от умишлено допуснати груби нарушения на правилата за движение по пътищата законосъобразно са оценени от въззивния съд като заслужаващи висока морална укоримост. Посочено е от апелативната инстанция и обстоятелството, че подсъдимият три пъти е бил санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движения по пътищата за кратък период, в който е бил правоспособен водач, а и срещу него е било водено наказателно производство за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 НК, приключило с освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Въпреки приетото от страна на апелативния съд съпричиняване на вредоносния резултат от страна на св.Д.- водач на л.а. „Шевролет“, то основен принос за настъпването на съставомерните последици има подсъдимия, навлизайки в насрещното платно за движение с изключително превишена скорост, предприемайки неправилно изпреварване и причинявайки челен удар с насрещно движещ се автомобил. Мотивирайки законосъобразно изводите си, въззивният съд е достигнал до правно защитимия извод, че целите на наказанието и специално тези относно индивидуалната превенция биха се постигнали, ако подсъдимият изтърпи ефективно наложеното му наказание „ лишаване от свобода“. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото в жалбата на подсъдимия касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като законосъобразно и справедливо. С оглед направеното искане от адв.Д., да се присъдят направените от доверителите му разноски по водене на делото пред Върховния касационен съд, то сумата от 2200лв. адвокатски хонорар следва да се постави в тежест на подсъдимия. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №16 от 09.03.2020г., постановено по ВНОХД № 283/2019г. по описа на Апелативен съд гр. Бургас. На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подс.К. Г. Г. да заплати на частните обвинители Т. Т. А. и Р. Ж. У. сумата от 2200лв./две хиляди и двеста лева/, разноски направени пред Върховния касационен съд по водене на делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: