Ключови фрази
отказ на нотариус * Нотариални производства * констативен протокол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                         № 445

                                           София, 24.07.2009г.

 

           Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми юли през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева

                                                                                            Емил Марков

 

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 326 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5521/24.ІV.09 г. на Д. П. К. от Б. , подадена чрез процесуалния му представител адв. В от АК Б. , против въззивното определение № 24 на С. ОС, ГК, от 6.ІV.2009 г., постановено по търг. дело № 55/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на К. срещу отказ на нотариус да извърши поправка в изготвен от него констативен протокол, индивидуализиран като „акт № 80, том. ІІ, общ рег. № 6* т 21. ХІ.2008 г., по описа на нотариус с рег. № 381” по списъка на Н. камара.

Оплакванията на частния касатор са за необоснованост, незаконосъобразност и за постановяване на обжалваното определение при допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъде отменен атакуваният отказ на нотариус.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор К. изтъква, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос дали той е бил надлежно легитимирано лице, което без да е страна в нотариалното производство по чл. 593 ГПК, е могло да иска поправка на констативния протокол, съставен в хода на това пр-во, респ. следва ли искането му за поправка на този съставен от нотариус документ да се предявява по исков ред, когато липсвал правен спор относно истинността му. Предвид липсата на съдебна практика този процесуалноправен въпрос бил от значение както за точното прилагане на закона /чл. 10 ГПК/, но така също и за развитие на правото въобще – в насока на „процесуалната икономия”.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред С. ОС, частната касационна жалба на Д. П. К. от Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

Предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща допустимост на касационното обжалване е налице, тъй както едва от втората половина на 2003 г., по силата на ЗИДТЗ ( О. , ДВ, бр. 28 от 27 юни 2003 г.), е станала възможна практиката „по искане на акционер или член на съвет” на заседание на общото събрание на акционерно д-во да присъства нотариус, който да състави констативен протокол по чл. 593 ГПК, като препис от него се прилага към протокола от общото събрание. Поради това е налице необходимост от разграничаване ролята и функциите на всеки от тези два протокола от общо събрание на търговеца по чл. 64, ал. 1, 4 ТЗ, за да може да се отговори на въпроса кои лица и при наличието на какви условия са легитимирани да искат поправяне само в текста на съставеният от нотариус протокол по чл. 593 ГПК. Въпросът е от значение за точното прилагане на един относително нов процесуален институт в материята на нотариалните удостоверявания, датиращ от 1996 г. насам, с напълно идентична първоначална уредба в текста на чл. 488а ГПК /отм./, но подлежащ на развитие в интерференцията си с протокола от общо събрание на акционерно д-во по чл. 232 ТЗ - досежно предвидените процесуални възможности за поправянето на първия.

Разгледана по същество частната касационна жалба на Д. П. К. от Б. е неоснователна.

За да потвърди атакуваният пред него отказ на нотариус да извърши поправка в съставен от него констативен протокол за проведено общо събрание на акционерите на „Д” АД –гр. Стара З. , окръжният съд в този град е приел, че Д. П. К. от Б. нямал качеството на страна в нотариалното производство по чл. 593 ГПК, защото последното е било инициирано от А. Х. – в качеството му на управител на юридическото лице-акционер „Е” ЕООД по реда на чл. 232, ал. 4 ТЗ. Ноторно е, че въпросът за активната легитимация е такъв по съществото на искането и затова правилно /обосновано и законосъобразно/ въззивната инстанция е потвърдило атакуваният пред нея отказ на нотариуса да допусне искана от К. поправка в съставения констативен протокол от това редовно годишно ОС на „Д” АД, проведено на 21. ХІ.2008 г.

Разпоредбата на чл. 572 ГПК последователно разграничава, че страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие, докато качество на „участващи” в същото това пр-во имат лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява. Същевременно съставянето на констативен протокол по чл. 593 ГПК, искането за поправка на който е било предмет на атакуваният пред С. ОС отказ, представлява нотариално удостоверяване по смисъла на чл. 569, т. 3, предл. 3-то ГПК - досежно явяването или за неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него, но също: и относно съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършването на съответните действия. Следователно настоящият частен касатор би могъл евентуално да има качеството на участник в нотариалното пр-во по чл. 593 ГПК, но само във втората от двете възможни хипотези: доколкото въпросния констативен протокол отразява и негово лично съгласие /или несъгласие/ за извършване на определено действие. Всички възможни други изявления, направени от участващи в общото събрание на АД негови акционери, имат място /подлежат на отразяване/ единствено в нарочния протокол за него по чл. 232 ГПК, воден в специалната книга на този вид търговец. Това налага извод, че поправка на нотариалния констативен протокол може да иска не само „акционер или член на съвет” на АД, който е инициирал пр-вото по чл. 593 ГПК, но също и всеки от останалите акционери в същото д-во, но само доколкото този протокол отразява собственото им съгласие или несъгласие с извършването на определено действие. Аргументът в подкрепа на това разбиране е субсидиарното приложение на чл. 580 ГПК: „доколкото няма особени правила за съставянето на констативния протокол”, а това включва посочването в съдържанието на документа по чл. 593 ГПК на имената на лицата, „които участват в производството”. В заключение, щом като искането на частния касатор К. за поправката на констативния протокол от ОС на „Д” АД – гр. Ст. З. не е имало за свой предмет негово собствено съгласие или несъгласие с определено действие /напр. гласуване по точка от дневния ред/, законосъобразно е било отказано допускането на поправка в протоколираното там изявление на друго лице-акционер, чието място обаче е в другия протокол по чл. 232 ТЗ.

 

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 24 на С. окръжен съд, ГК, от 6.ІV.2009 г., постановено по търг. дело № 55/09 г.

ПОТВЪРЖДАВА въззивното определение № 24 на С. ОС, ГК, от 6.ІV.2009 г., постановено по търг. дело № 55/09 г.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1

 

 

2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Продължение от диспозитива на определение на ВКС, ТК, І-во отделение, постановено по ч. търг. дело № 326 по описа за 2009 г.