1 Р Е Ш Е Н И Е № 556 София, 9 ноември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети ноември 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Павлина Панова при секретаря Ив. Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Я.Гебов., като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 576/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия В. С. М. срещу въззивна присъда № 35, постановена на 07.06. 2010 г. от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 849/2009 г. , с която е била отменена първоинстанционната присъда по делото и подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 15.04.2008 г. в гр. Л. при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 285 лв. от владението на Е. Д. С. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 б. Б от НК и чл. 54 от НК е бил осъден на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С въззивната присъда подсъдимият е бил осъден да заплати на пострадалия С. в качеството му на граждански ищец обезщетения за претърпени имуществени вреди в размер на 285 лева и за неимуществени вреди в размер на 2 500 лева ведно със законната лихва върху сумите от датата на деянието до окончателното им изплащане. С първоинстанционна присъда, постановена от Монтанския окръжен съд на 03.12.2009 г. по НОХД № 107/2008 г., подс.М. e бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 б. Б от НК . Касационната жалба, подадена от служебния защитник на подсъдимия, релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, предвид осъждането на подсъдимия при липса на доказателства за неговото авторство. Съдържа се и довод за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК с оглед допуснатото нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства, събрани пред първата инстанция, липса на задълбочено обсъждане на противоречивите показания на пострадалия, както и тези за неговото пияно състояние, неправилно некредитиране на показанията на св. Д. С., както и липса на анализ на заключението по съдебно-медицинската експертиза за пострадалия. Прави се искане за оправдаване на дееца или алтернативно - за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Пред касационната инстанция защитата на подс. М. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения и искания. Представителят на В. касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като наличните противоречия в доказателствата са били надлежно обсъдени от въззивния съд, който е бил по-прецизен в техния анализ. Предлага на съда въззивната присъда да бъде оставена в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. 1. По отношение на твърдението за постановяване на осъдителна присъда при допуснати съществени процесуални нарушения: По същество това твърдение в жалбата се поддържа с довод за липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди се, че по делото не е дадена правилна оценка на показанията на пострадалия, които били противоречиви, както и на доказателствата за неговото пияно състояние и неправилно не са кредитирани показанията на св. С.. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че изтъкнатите доводи биха могли да обосноват наличие на допуснато съществено процесуално нарушение, ако те сочат на неправилно извършена доказателствена дейност в процеса на събиране и оценка на доказателствата, в резултат на което са били изведени фактите по делото. В конкретната хипотеза въззивният съд законосъобразно е изготвил своя въззивен съдебен акт, спазвайки изискванията на чл. 339 ал.3 вр. чл. 305 от НПК. Аргументирано е посочил защо не приема фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и подробно е анализирал събраната от първостепенния съд доказателствена съвкупност, върху която е направил различни фактически и правни изводи. В тази насока мотивите на въззивната присъда са достатъчно подробни и изчерпателни и от тях личи, че въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 107 ал.5 от НПК да подложи всички доказателства – и оправдателни, и осъдителни, на внимателна проверка. Различната оценка, която този съд е дал на показанията на пострадалия Е. С. и на св. Д. С., не сочи на нарушение на принципа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, визиран в чл. 14 от НПК. Напротив, именно апелативният съд е направил задълбочена оценка на цялата доказателствена съвкупност, като доказателствата са обсъдени не само поотдело, а и в тяхната взаимна връзка. По този начин при проверката и оценката на показанията на пострадалия С. не са констатирани онези противоречия, които са дали основание на първоинстанционния съд да не кредитира неговите показания. В наказателния процес могат да бъдат въведени редица доказателствени факти, но задача на съда е да извърши оценка и да определи кръга от тези доказателства, които са относими към предмета на доказване по конкретното дело. В случая с оглед критерия на чл. 102 от НПК и в рамките на повдигнатото по делото обвинение съдът е следвало да даде отговор на въпроса дали е извършено деянието и дали подсъдимият е участвал в него. Поради това са верни мотивите на въззивния съд, че пострадалият в нито един момент не е имал колебание, че подсъдимият М. е извършител на престъплението. Както пред съда, така и в показанията си на досъдебното производство /л.24 и л.35/, приобщени по надлежния процесуален ред /чл. 281 ал.3 от НПК/ св. С. е твърдял, че може да разпознае лицето, което го е нападнало и му е взело вещите, дал е подробно описание на същото, а впоследствие го е и разпознал /л. 46/. Пострадалият не твърди да е бил нападнат от повече от едно лице. Това обстоятелство се въвежда в доказателствата от показанията на св. К. и Д. – полицейските служители, които първи са откликнали на сигнала на пострадалия и са го съпроводили до заведението, за да посочи евентуалния извършител. Пред тях пострадалият е заявил, че бил нападнат от 2-3 лица. Но и двамата свидетели са категорични, че и пред тях пострадалият е описал подсъдимия /лицето с бялата тениска от заведението/ като извършител. От показанията на всички останали свидетели, посетители на заведението / Б., Т., В., С., Д., Т., Петков/ се установява, че подсъдимият М. действително е бил там по времето, по което и пострадалият е бил, както и че е бил облечен по начина, по който го описва пострадалия. Последователната позиция на пострадалия и липсата на каквото и да е противоречие в показанията му /напълно законосъобразно въззивният съд е изключил от тях молбата до полицията и обясненията му, дадени в хода на предварителната проверка/, които са проверени и чрез другите доказателствени източници, законосъобразно са били оценени от въззивния съд, който е намерил, че те са сигурна основа за направата на различни фактически и правни изводи. Въззивният съд е дал съответен на доказателствата отговор и на възражението на защитата, че поради пияното си състояние пострадалият не би могъл да има достоверни възприятия за случилото се с него, на което се дължал и липсата на спомен. С. е извършил проверка както на експертното заключение по СМЕ, така и на показанията на св. К. и св. Д., които са категорични, че въпреки видимото си нетрезво състояние, Е. С. е говорел ясно, подредено и логично. Направеното разяснение от експерта по СМЕ в съдебно заседание /л.140 от първоинстанционното дело/ е в контекста на характера на полученото телесно увреждане вследствие удара върху пострадалия, доколкото вещото лице е заключило, че липсва безсъзнателно състояние, а е било налице само степенно стеснение на съзнанието /зашеметяване/, което в съчетание с употребения алкохол би могло да доведе до липсата на спомен за случилото се след нанесения удар върху пострадалия и падането му на земята. Извършването на деянието и участието на подсъдимия М. в него са били доказани по начина, изискуем от чл. 303 ал.2 от НПК, поради което С. не е допуснал твърдяните от служебния защитник процесуални нарушения. Ето защо твърденията в касационната жалба за наличие на противоречие в доказателства, неизяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, са напълно необосновани, а в жалбата не се съдържат каквито и да е други твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, на които ВКС да дължи конкретен отговор. Сам касационният съд не констатира да са били допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, поради което не намери да е налице основанието по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. 2. По отношение на твърдението за нарушение на материалния закон: Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от втората инстанция по фактите – Софийски апелативен съд, правилно са били подведени под нормата на чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.Б от НК. Установени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление по този законов текст, осъществено от подс. В. М.. Несъгласието на защитата на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от осъждащата инстанция, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. М., не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. Поведението му, инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки решаващият съд не се е отклонил, признавайки го за виновен, действително съставлява престъпление, доколкото гласните доказателствени средства /с оглед посоченото по-горе/ и протоколът за разпознаване аргументират единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. Поради това въззивният съд обосновано е приел, че са налице достатъчно на брой безспорни и достоверни доказателства, аргументиращи единствен възможен извод за авторството на престъплението в лицето именно на подсъдимия В. М. и той законосъобразно е бил признат за виновен в осъществяване на инкриминираното престъпление. С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 35/07.06.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановена по ВНОХД № 849/2009 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.