Р Е Ш Е Н И Е                                   № 57 София, 05 март 2010 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи февруари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 690 по описа за 2009 година.   С присъда № 12 по нохд № 376/08 г. Окръжният съд-гр. Кюстендил признал подсъдимия П. В. Н. за виновен и на основание чл.115 във връзка с чл.55 НК го осъдил на 7 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Зачетено е предварително задържане и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”. На основание чл.45 ЗЗД е ангажирана отговорността на подс. Н. за причинени неимуществени вреди, като е осъден да заплати такива, както следва – на Е. Н. и К. Н. – по 25 000 лева на всеки един от тях, на Д. Н. , П. Н. и Л. Н. – по 30 000 лева на всеки един от тях. С решение № 369 от 30.10.2009 г. по внохд № 551/09 г. Апелативният съд-гр. София изменил посочената присъда в гражданско-осъдителната й част, като увеличил присъдените в полза на гражданските ищци П. Н. , Л. Н. и Д. Н. обезщетения за претърпени от извършеното от подс. Н. престъпление по чл.115 НК неимуществени вреди от 30 000 лева на 40 000 лева за всеки един от тях, заедно със законната лихва от 21.08.2007 г. до окончателното им изплащане. В останалата част присъдата на КОС е потвърдена. Срещу въззивното решение са постъпили жалби от частните обвинители и граждански ищци и от подсъдимия. Първите – Е. и К. Н. , Д. , П. и Л. Н. , чрез повереника си, оспорват решението в наказателната и гражданската му части. Претендира се да е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК и се иска връщане на делото за увеличаване на наказанието на подсъдимия, както и уважаване на гражданските искове в пълно предявените им размери. Пред ВКС жалбата се поддържа. Представят се писмени съображения. Подсъдимият Н. , чрез защитника си възразява наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК и иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС защитата поддържа подадената жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и наличието на основания за увеличаване размера на обезщетенията за причинени неимуществени вреди. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи: По жалбата на частните обвинители и граждански ищци: Жалбата е неоснователна. Оспорва се решението на съда по същество относно формата вината на подсъдимия, като се претендира, че изводът за действие при евентуален умисъл е незаконосъобразен. В тази връзка е поставен акцент върху средството, с което е причинено увреждането, довело по-късно до смъртта на пострадалия, както и върху мястото на увреждането. Мотивите на обжалваното решение указват (л.5-6), че изводът относно формата на вината не е декларативен, а се основава на подбробен и задълбочен анализ на всички доказателства. Решавайки въпроса за съдържанието на умисъла, съдът по същество е анализирал съвкупност от обстоятелства, в това число и тези, на които се акцентира в касационната жалба на частните обвинители, като правилно не се е ограничил само до тях. За субективната страна на деянието са от значение и други обстоятелства вън от средството за извършването му и мястото на увреждане, каквито са конкретната ситуация, при която е извършено посегателството, взаимоотношенията между деец и пострадал. Оценявайки всички обстоятелства от значение за съдържанието на умисъла, адекватно на обективното им значение и като е достигнал до извод, че пряко преследваната от дееца цел е различна от умъртвяването на пострадалия – допълнителен резултат, който деецът съзнателно е допускал да настъпи, САС е имал основание да приеме, че същият е извършил инкриминираното деяние при евентуален умисъл. Възражението срешу приложението на чл.55 НК е неоснователно. Институтът на смекчената наказателна отговорност е приложим и когато конкретното деяние се отличава с висока степен на обществена опасност, каквото е това предмет на настоящото производство, щом съдът е установил наличието на една от предвидените в чл.55 НК хипотези. Тъкмо до такъв извод е достигнал въззивния съд – (л.9-10 от мотивите) – за наличието на многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Този извод не е формален, нито пък се основава на изопачаване или превратна оценка на доказателствата, очертаващи степента на обществена опасност на конкретния деец. ВКС намира за необходимо да се спре на следното: съгласно чл.318, ал.4 НПК частният обвинител не може да обжалва присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направеното от него искане. Видно от протокола за последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд 08.06.2009 г., неоспорен от страните по реда на чл.312 НПК, повереникът на частните обвинители, в пледоарията си, в частта по наказанието е заявил пред съда – „...вие ще определите размер на наказанието на основание съдийска съвест и съответна правна възможност”. Повече от очевидно е, че всъщност липсва ясно изразена воля за наказанието, за разлика от становището на прокурора. Няма спор по това, че решението на съда се основава на чл.14 НПК, а правните възможности за индивидуализация на наказанието са две – по чл.54 и чл.55 НК. При тези констатации, сериозно спорно е дали в настоящия случай исканията на частните обвинители не са удовлетворени по смисъла на чл.318, ал.4 НПК. Неоснователно е и възражението срещу гражданско-осъдителната част на въззивното решение. Не се установява обстоятелства от значение за определянето на конкретните размери, спрямо всеки един от гражданските ищци и индивидуалните връзки и взаимоотношения с пострадалия, да са останали вън от погледа на САС. С намесата на последния, спрямо съпругата и децата на пострадалия, въззивния съд е отстранил допуснатата от КОС несправедливост. По размер утвърдените и изменените по размер обезщетения за гражданските ищци удовлетворяват изискванията на чл.52 ЗЗД. По жалбата на подсъдимия: Жалбата е неоснователна. Възразява се наличието на чл.12 НК, поради което се иска оправдаване. Такова възражение е правено и пред двете предходни инстанции, които правилно са го отхвърлили като неоснователно (л.7-9 от мотивите на въззивното решение). Претенцията за действие в състояние на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 НК е свързана с приетите за установени от съда по същество фактически положения. Те, при отсъствието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, за ВКС са тези, които са намерили израз в мотивите на обжалваното решение, а в тях отсъстват каквито и да било фактически констатации за това - действията на подсъдимия, да са били предпоставени от пряко и непосредствено нападение. Водим от изложеното, като не намери основания за изменение или отмяна на обжалваното въззивно решение, ВКС І-во наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 369 от 30.10.2009 г., постановено по внохд № 551/09 г. на Апелативния съд – гр. С..     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: