Р Е Ш Е Н И Е № 60147 гр. София, 10.11.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 494 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството пред ВКС е по глава ХХІІІ от НПК, вр. чл. 130, ал. 2 от Закон за адвокатурата (ЗА) и е образувано по жалба на адв- Р. П. като упълномощен представител на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), както и по жалба на адв. М. Р. – защитник на адв. М. Г., и двете против определение на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата в РБ (ВДС) от 14.05.2021 г. по д. д. № 1/2021 г. С обжалваното определение ВДС е прекратил образуваното пред него дисциплинарното дело № 1/2021 г. е върнал преписката на ВАдвС, приемайки, че не е бил спазен процесуалния ред за образуване на дисциплинарното производство срещу адв. М. Г.. Съгласно чл. 89, т. 7 от ЗА компетентният орган да възбужда и поддържа дисциплинарно преследване е бил АС на ХАК, а не ВАдС. Правото на ВАдвС да върши това в хипотезата по чл. чл. 139, ал. 1 от ЗА е само при осъществяване на правомощията му по чл. 122, ял. 1, т. 4 от ЗА и вземане на крайното решение по същия въпрос. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от представителя на ВАдвС – адв. Р. Х., се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Развити са съображения за компетентност на ВАдвС да образува и води дисциплинарно производство срещу адв. М. Г., която освен адвокат е и Председател на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – Хасково (АС на ХАК), което се извежда от разпоредбата на чл. 136, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 1 от ЗА. В тази посока се твърди, че ако АС на ХАК е бил компетентния орган да образува и води дисциплинарното производство, то с оглед качеството на адв. М. Г. и правомощията на АС, чийто председател е тя, би се стигнало до конфликт на интереси. Проследяват се фазите на дисциплинарното производство (чл. 137-140 от за), като се сочи, че всички процесуални изисквания са били спазени от ВАдС и не е допуснато ограничаване правото на защита на адв. М. Г.. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВДС за произнасяне по същество. В жалбата на адв. М. Г., поддържана в с. з. от защитника й – адв. Е. Р. (преупълномощена от адв. М. Р.), се изразява съгласие с възприетото от ВДС становище за прекратяване на дисциплинарното дело, но се счита, че допълнително е следвало да бъде прекратено и образуваното дисциплинарно производство срещу нея, което е било сторено от некомпетентния да върши това орган – ВАдС. На тази основа се претендира цялостна отмяна на обжалваното определение и прекратяване на образуваното дисциплинарно производство с решение № 3033/06.11.2020 г. на ВАдвС. В срока по чл. 351, ал. 4 от НПК са постъпили възражения от двамата касатори, в които се отстояват застъпените в жалбите позиции. Само във възражението на адв. Г. се оспорва правото на жалба на ВАдвС, тъй като не е страна в дисциплинарното дело и легитимацията на адв. Р. П. като негов представител поради липсата на валидно упълномощаване. Прокурорът от ВКП намира жалбата на ВАдвС за основателна и предлага да бъде уважена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби са допустими, но неоснователни. Въпреки, че в двете касационни жалби формално липсват аргументи за недопустимост за разглеждането им от ВКС (обратно, изложени са такива за допустимост), то е необходимо да се направят някои уточнения по този въпрос, доколкото в атакувания съдебен акт, обозначен като определение, фигурира диспозитив, че не подлежи на обжалване. ВКС намира, че жалбите са допустими и не е имало пречка за образуването на производство за тяхното разглеждане пред ВКС. В чл. 130, ал. 2 от ЗА е предвидено, че решенията на ВДС като първа инстанция подлежат на обжалване пред ВКС. Без съмнение е, че с оглед внесеното от ВАдвС обвинение срещу ав. М. Г., която освен адвокат е и председател на АС на ХАК (респ. случаят касае лице по чл. 129, ал. 1 от ЗА), то формално компетентен да се произнесе по него е бил именно ВДС. Фактът, че в закона е използвано родовото понятие „решение“ (а не напр. „определение“), не е пречка за разглеждането му от ВКС, след като всички останали условия за допустимост са налице. Не е нужно въпросът за допустимостта да бъде обсъждан в контекста на наведените от касаторите основания – по чл. 249 или чл. 250 от НПК, субсидиарно приложими с оглед текста на чл. 139, ал. 6 от НПК. Правилата на НПК се прилагат само доколкото в ЗА не се съдържат други правила. По въпроса за обжалване актовете на ВДС са налице изрични правила, а използването на израза „решение“ е като родово понятие и не означава, че компетентността на ВКС е ограничена единствено до постановени решения по същество. Доводите за недопустимост на жалбата, подадена от представител на ВАдвС – адв. Р. П., изтъкнати във възражението на адв. М. Г., не се споделят от ВКС. Общата уредба на дисциплинарното производство в ЗА (раздел ІІ, чл. 136 -146) предвижда развитие в няколко етапа – наличие на сигнал за дисциплинарно нарушение, извършване на проверка от определен докладчик, изготвяне на дисциплинарно обвинение, респ. отказ за образуване на дисциплинарно производство, а накрая и внасяне на обвинението пред компетентния дисциплинарен съд. В текста на чл. 137, ал. 7 от ЗА е регламентирано дисциплинарното обвинение да се изготвя, внася и поддържа пред дисциплинарния съд от докладчика, извършил проверката или от определен от АС член на съвета. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗА ВДС (чийто съдебен акт е предмет на настоящото производство) разглежда делото по реда на чл. 138-140 от ЗА, като участващите страни са обвинителя, дисциплинарно обвинения адвокат, респ. защитникът му и заинтересуваното лице. Съответно, след като адв. Р. П. е бил оторизиран да действа като докладчик и обвинител в дисциплинарното производство, развило се пред ВАдвС (вж. решение № 3033 на ВАдвС по протокол № 73/06.11.2020 г.) и той е участвал като такъв пред ВДС, същият има право да обжалва и постановения съдебен акт пред ВКС. Фигурата му като процесуален представител на ВАдвС е единствено в качеството на обвинител, като в такъв смисъл следва да се тълкува и допълнително представеното пред ВКС пълномощно от ВАдвС (с изх. № 963/17.09.2021 г.). Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни. Основният спорен въпрос по делото е кой е бил компетентният орган да разгледа сигнала за дисциплинарно нарушение на адв. М. Г., която е и Председател на АС на ХАК и да образува дисциплинарно производство срещу нея, което впоследствие да бъде разгледано от компетентния ВДС. С определението си от 14.05.2021 г. ВДС е приел, че единствено компетентен да „възбужда и поддържа дисциплинарно преследване“ срещу адв. Г. е бил АС на ХАК, а не ВАдвС, както и че компетентността на последния да образува дисциплинарно производство съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗА е приложима само при проверка на решението на АС по чл. 137, ал. 6 от ЗА (по жалба срещу отказа за образуване на дисциплинарно производство), когато ВАДвС би могъл да реши въпросът по същество съгласно правомощията си по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ЗА. Затова, като е приел, че производството е било образувано в противоречие с посочените правила, ВДС е прекратил дисциплинарното дело и е изпратил преписката на ВАдвС, за да адресира сигнала до компетентния АС на ХАК. ВКС намира, че това разрешение в пълнота отговоря на разписаните в ЗА правомощия на АС, респ. на ВАдвС, във връзка с начина за образуване и водене на дисциплинарното производство и не е възможно тяхното тълкуването или дописване, за да се удовлетвори критерия за безпристрастност, споменат в жалбата на представителя на ВАдвС. В нормата на чл. 136, ал. 1 от ЗА действително е записано, че „дисциплинарното производство се образува с решение на АС или на ВАдвС“, което на пръв поглед обуславя компетентност и на ВАдвС да стори това, особено в случаи, когато нарушението има данни да е осъществено не просто от адвокат - член на съответната колегия (което отрежда компетентност на АС съгласно чл. 89, т. 7 от ЗА), но едновременно и член на АС на същата колегия, а в случая председател на АС на ХАК. Правото на ВАдвС по чл. 136, ал. 1 от ЗА (да образува дисциплинарно производство) обаче не може да се разглежда изолирано от разписаните му правомощия по чл. 122 от ЗА и без съпоставка с тези на АС по чл. 89 от ЗА. Липсата на изрична разпоредба, че при образуване на дисциплинарно производство ВАдвС се ръководи от същите правила, както е предвидено за АС (чл. 137 и сл. от ЗА), препятства възможността да се приеме, че той е компетентен да постави началото на дисциплинарното производство – да образува проверка по сигнала за нарушение и да се произнесе с решение за образуване на производството, а впоследствие и да внесе обвинение пред ВДС (за случаите по чл. 129, ал. 1 от НК, какъвто е настоящия). Затова и ВДС, съпоставяйки изрично разписаните правомощия на АС по чл. 98, ал. 7 от ЗА (да възбужда и поддържа дисциплинарно преследване срещу членове на колегията) и на ВАдвС по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ЗА (да се произнася по жалби срещу решения на АС, сред които биха попаднали и решения за отказ за образуване на дисциплинарно производство – вж. чл. 137, ал. 5 и 6 от ЗА), законосъобразно е приел, че нормата на чл. 136, ал. 1 от ЗА позволява ВАдвС да образува дисциплинарно производство единствено в случая, когато се произнася срещу отказ за образуването му от АС (по чл. 137, ал. 6 от ЗА) и в тази процедура, ако отмени отказа, решава въпроса по същество. Така възприетото от ВДС тълкуване на правомощията на ВАдвС не препятства въпросът за дисциплинарното нарушение да бъде решен от безпристрастен АС, за какъвто са изложени съмнения, че е АС на ХАК, чийто председател е адв. М. Г.. Макар и не дотам изчерпателно, в текстовете в раздел ІІ от ЗА за дисциплинарното производство, са предвидени възможности за отводи и разглеждане на преписката от друг АС (вж. чл. 137, ал. 3 и 4 от ЗА). Какви точно биха могли да бъдат основанията за разглеждане на сигнала и преписката за дисциплинарно нарушение от друг АС а приори не е възможно да се обсъждат. Единственото, което ВАдвС следва да стори, след като преписката му бъде върната, е да я препрати на компетентния орган – АС на ХАК, след което да се развие производството по чл. 137 и сл. от ЗА. По изложените съображения ВКС намери жалбата на представителя на ВАдвС за неоснователна. Липсва основание за уважаване и на жалбата на адв. М. Г., чиито възражения се свеждат единствено до непълнота на диспозитива на определението на ВДС – поради това, че не е било прекратено и образуваното срещу нея дисциплинарно производство пред ВАдвС. Съобразно аргументацията на ВДС, че фактически ВАдвС не е бил компетентен да образува дисциплинарното производство, а е следвало да препрати сигнала до АС на ХАК, се счита, че тази му дейност представлява процесуално нарушение и за неговото поправяне не е нужна изрична отмяна на решението, с което е образувано същото това производство. То няма правна стойност и както се посочи по-горе сигналът, дал повод за образуване на дисциплинарната преписка единствено следва да се изпрати на компетентния АС. Предвид изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА определение на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата в РБ от 14.05.2021 г., постановено по д. д. № 1/2021 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.