5решение по гр.д.№ 1273 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
София ,04.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Виолета Петрова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1273 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.295 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Д., А. П. Е., Ц. Н. К. и Н. К. К. срещу решение от 28.05.2012 г. по гр.д.№ 2320 от 2011 г. на Софийския градски съд, IV д въззивен състав, с което е отменено решение № 88 от 14.09.2007 г. по гр.д.№ 2308 от 2005 г. на Софийския районен съд, 27-ми състав в частта му, с която е уважен предявения от горепосочените касатори срещу Л. В. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението върху еднофамилна къща „Ж” със самостоятелен вход и разгърната площ от 304,75 кв.м., изградена в парцел VII-1022 от кв.44 по плана на [населено място], м.”М. ливади-запад”, одобрен съд заповеди № РД-50-761 от 25.07.1995 г. и № РД-09-50-66 от 10.02.1999 г. и владението на реални части от този парцел, означени с т.2-2а-5а-4-3-2 по скица на в.л.Ц., намираща се на лист 213 от делото на Софийския районен съд.
С определение № 156 от 27.03.2013 г. по настоящото дело ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса: чия собственост е изграденото в повече от учредения обем на право на строеж- на собственика на земята или на притежателя на правото на строеж.
С решение № 173 от 26.06.2013 г. по същото дело ВКС е отменил решението на Софийския градски съд по гр.д.№ 2320 от 2011 г. и е дал ход на делото по същество за изслушване и приемане на експертиза по въпроси, относими към правилното решаване на спора.
Производството пред настоящия състав на ВКС е висящо само по предявения от Л. Г. Д., А. П. Е., Ц. Н. К. и Н. К. К. срещу Л. В. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението върху еднофамилна къща „Ж”, изградена в парцел VII-1022 от кв.44 по плана на [населено място], м.”М. ливади-запад”, одобрен съд заповеди № РД-50-761 от 25.07.1995 г. и № РД-09-50-66 от 10.02.1999 г. и владението на реални части от този парцел, означени с т.2-2а-5а-4-3-2 по скица на в.л.Ц., намираща се на лист 213 от делото на Софийския районен съд.
От събраните по делото доказателства от фактическа страна се установи следното: Не се спори между страните, че ищците Л. Г. Д., А. П. Е., Ц. Н. К. и Н. К. К. са собственици на дворно място с площ от 3061 кв.м., съставляващо парцел имот VII-1022 от кв.44 по плана на [населено място], м.”М. ливади-запад”, одобрен съд заповеди № РД-50-761 от 25.07.1995 г. и № РД-09-50-66 от 10.02.1999 г. при съседи: парцел V-1029 и от три страни- улици. С нотариален акт № 58, том X. по нот.д.№ 5446 от 18.04.1997 г. собствениците на парцела са учредили в полза на СД „У.-К., Н., Д.” право на строеж на четири самостоятелни жилищни сгради, състоящи се от сутерен с мазета и гаражи, два жилищни етажа и мансарден етаж с обща разгърната застроена площ от 8 162,28 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект. С нотариален акт № 195, том LXL по нот.д.№ 17692 от 14.07.1997 г. СД „У.-К., Н., Д.” е продало на Л. В. М. правото на строеж на една от тези сгради, представляваща еднофамилна къща „Ж” със самостоятелен вход, мансарден етаж и гараж в сутерена с обща разгърната площ от 202,75 кв.м. съдържаща: първи етаж със застроена площ от 64,63 кв.м., състоящ се от главен вход, предверие, дневна с кухня, спалня, тоалетна, стълба за втория етаж, сутерен и тераса, втори етаж със застроена площ от 78,04 кв.м., състоящ се от три спални, баня с тоалетна, коридор, стълба за мансарден етаж и две тераси, мансарден етаж със застроена площ от 60,08 кв.м., състоящ се от ателие, кухня, спалня, баня с тоалетна, коридор и две тераси, заедно с 3,43 % ид.ч. от общите части на сградата и гараж „Ж”, находящ се в сутерена на сградата с площ от 63,35 кв.м., заедно с 1,01 % ид.ч. от общите части на сградата. От приетите по делото съдебно-технически експертизи, последната от които приета пред ВКС, се установи, че ответникът Л. В. М. е изградил сграда „Ж” и гараж „Ж” с площ, значително превишаващи обема на учреденото му право на строеж: сутеренният етаж с гаража е с площ според учреденото право на строеж от 63,35 кв.м., а на място са изградени общо 120 кв.м.- допълнително 56,65 кв.м., включващи пристройка № 1 с площ от 30 кв.м. и пристройка № 2 с площ от 36 кв.м. Първият етаж вместо на предвидените 64,63 кв.м. е изграден на 96,31 кв.м.- допълнително са изградени 31,68 кв.м., представляващи покрив на пристройка № 1 и ползващи се като тераса към първия етаж от сградата. М. етаж вместо на предвидените 60,08 кв.м. е изграден на 61,90 кв.м. Допълнително изградената до западната стена на жилищна сграда „Ж” пристройка № 1 по скица № 2 на вещото лице инж.В. Г., находяща се на лист 87 от делото, с площ от 30 кв.м., състояща се от две помещения, се намира на мястото на предвидена по архитектурния проект транспортна рампа за влизане на автомобили в общия на сградите двор и за подходи към наземните гаражи. Тази пристройка е полувкопана, а влизането в нея се осъществява през отделен вход от към двора. Допълнително изградената до южната стена на жилищна сграда „Ж” пристройка № 2 по скица № 2 на вещото лице инж.В. Г., с площ от 36 кв.м., състояща се от две помещения, е вкопана изцяло под дворното пространство, отредено за ползване от собственика на сграда „Ж” и влизането в тази пристройка става през отвор, оставен на южната стена на гаражите на тази сграда. Тази пристройка, поради вкопаването й, според вещото лице, не може да се обособи за самостоятелно ползване със отделен от жилищната сграда вход.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Както бе посочено и в отменителното решение на ВКС при отговора на правния въпрос, изграденото в повече от учредения обем на право на строеж е собственост или на собственика на земята или на притежателя на правото на строеж, с оглед на това дали то може да се обособи като самостоятелен обект на собственост или не. Когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 от ЗС, а когато не е самостоятелен обект- то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 от ЗС.
В случая от заключението на вещото лице инж.В. Г. се установи, че пристройка № 1 по скица № 2, находяща се на лист 87 от делото, с площ от 30 кв.м. не е функционално свързана с жилищна сграда „Ж” /има отделен вход откъм двора/ и представлява част от терена, отредена за транспортна рампа за подход към надземните гаражи, намиращи се във вътрешния двор на собственото на ищците място. Поради това, че тази пристройка може да се обособи като самостоятелен обект на собственост, тя е приращение към терена и като такава е собственост на собствениците на дворното място, тоест на ищците по настоящото дело. Поради това и тъй като тази пристройка се ползва неоснователно от ответника, същият следва да бъде осъден да я предаде на ищците. Ответникът следва да бъде осъден да предаде на собствениците на терена и покрива на тази постройка, която неоснователно се ползва като терасата към първия етаж от сградата, както и частта от дворното място, върху която е построена тази пристройка.
Относно пристройка № 2 с площ от 36 кв.м. се установи, че същата е част и принадлежност към сграда „Ж”, тъй като единственият вход към нея е от към вътрешната страна на сградата и тъй като тя е изцяло вкопана под дворното пространство, отредено за ползване от собственика на сграда „Ж”. Поради това тази пристройка е собственост на собственика на сградата – в случая ответника Л. М.. Ето защо предявеният за тази пристройка иск за собственост срещу този ответник следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователен е и като такъв следва да бъде отхвърлен и иска за собственост на останалата част от жилищна сграда „Ж”, която част е изградена от ответника като притежател на правото на строеж и в обема на това учредено вещно право.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС спрямо Л. В. М. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адвокат Г. Н. Ц., че Л. Г. Д., А. П. Е., Ц. Н. К. и Н. К. К. всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адвокат Е. Х. са собственици на основание чл.92 от ЗС на пристройка № 1 с площ от 30 кв.м., изградена в парцел имот VII-1022 от кв.44 по плана на [населено място], м.”М. ливади-запад”, одобрен съд заповеди № РД-50-761 от 25.07.1995 г. и № РД-09-50-66 от 10.02.1999 г., която пристройка е полувкопана непосредствено до западната стена на жилищна сграда „Ж” и е обозначена с числа 1-2-7-3-4-1 на скица № 2 към заключението на вещото лице инж.В. Г., която скица се намира на лист 87 от делото на ВКС и представлява незразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Л. В. М. да предаде на Л. Г. Д., А. П. Е., Ц. Н. К. и Н. К. К. горепосочената пристройка № 1, включително покрива на същата, която неправомерно се ползва като тераса към първия етаж от сграда „Ж” и частта от дворното място, върху която е построена тази пристройка.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Л. Г. Д., А. П. Е., Ц. Н. К. и Н. К. К. срещу Л. В. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението върху останалата част от еднофамилна къща „Ж”, изградена в парцел имот VII-1022 от кв.44 по плана на [населено място], м.”М. ливади-запад”, одобрен съд заповеди № РД-50-761 от 25.07.1995 г. и № РД-09-50-66 от 10.02.1999 г., включително и на пристройка № 2 с площ от 36 кв.м., вкопана откъм южната страна на сградата и обозначена с числа 7-6-5-3-7 на скица № 2 към заключението на вещото лице инж.В. Г., която скица се намира на лист 87 от делото на ВКС и представлява незразделна част от настоящото решение, както и за предаване на реалните части от парцела, върху които са изградени тази жилищна сграда и пристройка към нея.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |