Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * отмяна на уволнение * трудоустрояване * невъзможност да изпълнява възложената работа, поради болест * доказателствена сила на частен документ * доказателства и доказателствени средства * трайно намалена работоспособност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 448/12
гр.София, 05.03.2013г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1318/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на [фирма], София срещу въззивно решение № 807/30.05.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 909/2011 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 812/06.07.2012 г. по въпросите: съдът следва ли да установява в исковия процес дали определена работа е подходяща за изпълняване от служителя с оглед здравословното му състояние, както и подлежи ли на инцидентна проверка в общия исков процес преценката в тази връзка, дадена от ТЕЛК и НЕЛК; за доказателствената сила на частните документи и с какви доказателствени средства се установява от работодателя наличието на определени места за трудоустрояване.
Първите два въпроса са разрешени по реда на чл. 291 ГПК от състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение с решение № 266/2010 г. по гр.д. № 814/2009 г. Изяснено е, че преценката на ТЕЛК и НЕЛК дали конкретна длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща проверка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението.
На изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл. 325, т. 9 КТ, включително и с помощта на вещо лице, ако са необходими специални знания, подлежи единствено въпроса била ли е подхояща за заемане от трудоустроения друга длъжност от списъка по чл. 315, ал. 1 КТ при работодателя, стига да е била и свободна.
Даденото разрешение е трайно поддържано в практиката и се споделя и от настоящия състав. Невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност се установява с решение на ТЕЛК, което, включително и в тази му част, може да се обжалва пред НЕЛК. Неговото решение подлежи на съдебен контрол по административен ред, което изключва инцидентната му проверка в спор по чл. 344, ал. 1 КТ.
При констатация на компетентните органи, че изпълняваната от служителя или работника с намалена трудоспособност, му е противопоказна, работодателят трябва да му предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност. Когато работникът или служителят избере някоя от тях, компетентният здравен орган следва да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние. Ако няма свободна подходяща длъжност, работодателят е длъжен да прекрати трудовото правоотношение на осн. чл. 325, т. 9 КТ.
Работодателят има задължение по чл. 315 КТ да определи работни места, подходящи за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност и съставя списък с тях. Той е частен документ свидетелстващ документ.
Всички свидетелстващи документи разполагат с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие единствено при официалните свидетелстващи документи и поради това опровергаването й става в сроковете и по правилата на чл. 154, 155 и 156 ГПК от 1951 г. /отм./, съответно чл. 193 и чл. 194 ГПК ГПК от 2007 г.
Следователно, частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства - допустими според процесуалния закон. Необходимо е също така, да не съществува забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон, по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват. В ГПК са разписани текстове, с които се определя задължителната за съда доказателствена сила на определени видове документи, която се разпростира до обема, който й дава законодателя. Във всички други случаи, доказателственото значение на документите се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Това, че те нямат обвързваща съда доказателствена материална или формална доказателствена сила, не значи, че не могат да служат като доказателство.
В заключение, няма пречка работодателят да докаже кои са длъжностите, определени за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност чрез списъка по чл. 315 КТ, а дали те са заети – чрез извлечение от щата. При възражение на работника или служителя, той също може да ползва посочените доказателства, както и други писмени и гласни доказателствени средства, установяващи релевантни във връзка с възражението факти.
По касационните оплаквания:
К. [фирма], София излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Б. Н. Н. не е изразил становище по жалбата в отговора в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство.
Съставът на Върховния касационен съд намира жалбата за основателна.
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Асеновградски районен съд, е уважил претенциите.
За да постанови този резултат, съдът установил, че Б. Н. е работил като банков служител в Ц. - АД, клон А..
Служителят е с намалена трудоспособност с 80 % и съгласно експертно решение на ТЕЛК заеманата от него длъжност е неподходяща за здравословното му състояние. Дадени са предписания за предлагане на друга подходяща длъжност. В тази част експертното решение е обжалвано от служителя и е потвърдено от НЕЛК „по всички пунктове”, но не е постановено изрично, „че заеманата длъжност банков служител е неподходяща за здравословното му състояние”. Съдът приел още, че не става ясно защо според предписанията на ТЕЛК длъжността е неподходяща, след като условията на труд в банката не предполагат обща физическа работа или работа, изискваща повишена сръчност и/или качване на височини, продължително ходене и пр. /противопоказните дейности според същото решение на ТЕЛК за здравословното състояние на Н./. Няма представени и доказателства, че служителят не е в състояние да извършва работата си. Прието е още, че протокола във връзка със списъка на местата за трудоустрояване, е частен свидетелстващ документ и поради това не се ползва с материална доказателствена сила. Работодателят, също така, трябва да удостовери от компетентните здравни органи, че предложената на работника работа е подходяща, което не е сторено.
В заключение, въззивната инстанция е достигнала до извод за незаконност на уволнението и го е отменила, възстановила е служителя на заеманата до тогава длъжност и е осъдила работодателя да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 4227,60 лв., както и съдебноделоводните разноски.
Решението е неправилно.
Необосновано въззивната инстанция е приела, че решението на НЕЛК не възприема заключението на ТЕЛК, че заеманата от Н. длъжност е неподходяща за изпълнение с оглед здравословното му състояние. В решението на НЕЛК изрично е написано, че се потвърждава това на ТЕЛК във всички обжалвани пунктове, а страните не спорят, че жалбата е била именно в частта, касаеща предписанието за предлагане на друга длъжност, тъй като тази на ”банковия служител” е неподходяща.
В противоречие с даденото задължително за по-долните инстанции разрешение в решение № 266/2010 г. по гр.д. № 814/2009 г., трето гражданско отделение, възприето и от настоящия състав, Пловдивският окръжен съд не се е съобразил с предписанията на ТЕЛК, съответно НЕЛК и инцидентно е осъществил контрол на тяхното решение.
Следователно, неправилно съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 325, т. 9, идзр. 1 КТ и длъжността, заемана от Н. не е неподходяща с оглед здравословното му състояние.
В противоречие с дадения от съда отговор по-горе, съдът не е зачел и доказателствената сила на частните свидетелстващи документи – списък на местата, подходящи за трудоустрояване в Ц. за 2010 г. и протокол на Комисията по трудоустрояване. Към датата на уволнение на Н. всички работни места по списъка по чл. 315 КТ са заети, а при работодателят няма друга свободна длъжност, подходяща за заемане от Н. с оглед здравословното му състояние.
Както стана ясно, документите нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, но са годни доказателствени средства, а Н. не само не е възразил, че има свободна длъжност, подходяща за заемане от него, но не е въвел и подобно оплакване за незаконосъобразност на уволнението. Съдът няма правната възможност да извършва служебно проверка за законосъобразност на уволнение по невъведени от страната основания – в противен случай дава защита извън предмета, с който е сезиран.
Независимо от казаното, след като длъжностите, определени за заемане от лица с намалена работоспособност са заети и няма данни за други свободни по щат и подходящи за заемане от Н., то необосновано въззивната инстанция е приела, че работодателят е нарушил чл. 325, т. 9, изр. 2 КТ.
Не е обосновано и заключението на въззивната инстанция, че работодателят е бил длъжен да установи по делото, че компетентните здравни органи са удостоверили, че предложената на работника работа е подходяща. Това би имало значение, ако работодателят твърди, че работникът е отказал да заеме друга предложена му длъжност, а работникът възрази, че е отказал, защото длъжността не е подходяща за здравословното му състояние, като обратното не е удостоверено от компетентният здравен орган.
В случая няма изобщо предложение за заемане на друга длъжност, нито доказателства, че в предприятието има подходяща и свободна за заемане длъжност от Н., за да се изисква като условие за законосъобразност на уволнението подобно удостоверяване.
В заключение, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно и трябва да бъде касирано и касационната инстанция разреши сама спора по същество, като отхвърли исковете.
Ответникът по касация /ищец по делото/ трябва да заплати на насрещната страна сторените във всички инстанции по делото съдебноделоводни разноски, които са общо 1300 лв.
Заплатеното възнаграждение за вещо лице остава за сметка на съдебната власт.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 807/30.05.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 909/2011 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. Н. Н. от А., [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 8 против [фирма], клон А. за отмяна на уволнение по заповед № 849/02.06.2010 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „банков служител”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение в размер на 4227,60 лв. по чл. 225, ал. 1 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

ОСЪЖДА Борис Н. Н. от А., [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 8 да заплати на [фирма], клон А. сумата в размер на 1300 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК , направени в производството по делото във всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: