Р Е Ш Е Н И Е № 202 Гр. София, 04 юни 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Илиева и в присъствието на прокурора Д. Г. като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 290/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдената К. Д. Т. за възобновяване на н. о. х. д. №262/2013 год. по описа на РС – гр.Несебър и за отмяна на постановената по него присъда, както и на решение № 48/13. 10. 2013 год. по в. н. о. х. д. № 1097/2013 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което присъдата е била потвърдена. Изложени са доводи за наличието на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В конкретизация на твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в искането е посочено, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като в него не са посочени обстоятелствата, обосноваващи съставомерност на деянието по чл. 167, ал. 2 от НК, а доколкото все пак има изложени такива, те са вътрешно противоречиви и несъответни на повдигнатото обвинение за посредствено извършителство. Възразява се и срещу приетите от първата инстанция факти и по-специално срещу извода за телефонни контакти на осъдената със свид. Р.. Сочи се, че във въззивното решение отсъства задълбочен отговор на възраженията относно годността на обвинителния акт, както и че както първата, така и въззивната инстанция са подходили избирателно към доказателствената съвкупност. Според осъдената материалният закон е приложен неправилно, тъй като е призната за виновна без вината й да е доказана по несъмнен и категоричен начин. Осъдената К. Т. не се явява и не изразява лично пред ВКС становище във връзка с основателността на искането. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно. Изразява несъгласие с доводите за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със съдържанието на обвинителния акт и анализа на доказателствата. Пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е частично основателно. С присъда № 58/30. 10. 2013 год., постановена по н. о. х. д. № 262/2013 год. Несебърският районен съд е признал подс. К. Д. Т. за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от началото на м. октомври 2011 год. до 08. 2011 год. предложила имотна облага на М. Д. М. и на 08. 10. 2011 год. като посредствен извършител чрез В. А. М. дала на М. Д. М. с цел да го склони да упражни избирателното си право на местни избори 2011 год. чрез гласуване с бюлетина № 2 в полза на кандидата за кмет на [община] А. Т., издигнат от ПП „ГЕРБ”, и в полза на кандидатите за общински съветници от същата политическа партия, поради което и на основание чл. 167, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК я е осъдил на осем месеца лишаване от свобода и 10 000 лева глоба. Първоинстанционният съдебен акт е бил проверен по въззивна жалба на осъдената и с решение № 48/13. 10. 2014 год. по в. н. о. х. д. № 1097/2013 год. е бил потвърден. Доводите, свързани с наличието на съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, следва да бъдат разгледани на първо място, доколкото същите са от водещо значение за преценката на законосъобразността на атакувания съдебен акт. Преди всичко, неоснователни са възраженията на защитата, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК. Подобни доводи са били релевирани и пред въззивния съд и макар да е бил изключително лаконичен, той правилно ги е оценил като несъстоятелни. Внимателният прочит на обвинителния акт води до извод, че в обстоятелствената му част подробно са описани времето, мястото и начинът на извършване на престъплението по чл. 167 от НК. Прието е, че то е осъществено за времето от началото на м. октомври 2011 год. до 08. 2011 год.; посочено е, че местоизвършването му е курортен комплекс „Слънчев бряг”,[жк]. Досежно първата форма на изпълнителното деяние, за което е ангажирана наказателната отговорност на К. Т. – предлагане на имотна облага, е отразено, че при случайна среща на осъдената със свид. М. М. тя го попитала желае ли да получи дърва за огрев, като условието за получаването им било той да гласува с бюлетина № 2, т. е. за кандидатите на партия „ГЕРБ” на предстоящите местни избори. Що се отнася до втората форма на изпълнителното деяние – даването на имотната облага, в искането за възобновяване осъдената некоректно се позовава на едно единствено изречение: „На 08. 10. 2011 год. пред блока на свид. М. М. били докарани 2 куб. м. дърва”. Същото обаче е извадено от контекста, а възраженията на осъдената не държат сметка за продължаващото изложение на фактите от страна на прокурора. Доколкото обвинението е поддържало, че втората форма на изпълнителното деяние е осъществена чрез посредствено извършителство, в обстоятелствената част на обвинителния акт са били изложени факти, касаещи физическия доставчик на дървата за огрев, начина на даване и приемане на поръчките, на доставянето на дървата, на заплащането им и на издаване на фактурите. Описано е, че осъдената поръчвала дървата на [фирма], че по уговорка с нея била извършвана доставка, като Т. посочвала къде да се разтоварят дървата и на място в предварително попълнени фактури се вписвало само името на получателя. След представянето на всички тези обстоятелства прокурорът изрично е посочил, че по същия начин били доставени и дървата на свид. М. М.. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени достатъчно обстоятелства, обосноваващи съставомерността от обективна и субективна страна на деянието на осъдената, като не съществува и претендираното от Т. противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Всички правно значими обстоятелства са били предявени по надлежния ред и К. Т. не е била затруднена да разбере в какво точно е обвинена и да организира защитата си. Не се основават върху материалите по делото и възраженията в искането, че първата и въззивната инстанция недопустимо са разширили фактическата страна на обвинението. Съпоставката между обстоятелствената част на обвинителния акт, мотивите към първоинстанционната присъда и решението на окръжния съд води до извод за идентичност между обстоятелствата, приети за установени от държавното обвинение и контролираните съдебни инстанции. Тези обстоятелства, подробно описани в обвинителния акт и в проверяваните съдебни актове се свеждат до следното: участие на осъдената като един от организаторите в предизборна среща на партия „ГЕРБ”, на която присъствал и свид. М. М.; случайна среща между нея и свидетеля в началото на м. октомври 2011 год.; предложение към М. М. да го снабди с дърва за огрев, ако гласува на местните избори, насрочени за 23. 10. 2011 год. с бюлетина № 2; приемане на офертата от свидетеля; доставка на обещаните дърва на 08. 10. 2011 год., като за целта осъдената направила поръчка до [фирма]. Наред с това следва да се подчертае, че в производството по възобновяване фактическата необоснованост не съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Касационният съд е съд по правото и се произнася в рамките на фактическите положения, приети от предходната инстанция, като проверява единствено доколко са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното и убеждение при установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Ето защо аргументите на осъдената във връзка с доказателствената съвкупност и с фактическата обстановка, приета от Несебърския районен съд, а след това и от Бургаския окръжен съд, следва да бъдат обсъдени от гледна точка на наличието или липсата на съществено нарушение на процесуалните правила. В изпълнение на задължението си да провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт въззивният съд е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства са били обсъдени внимателно и задълбочено, а оценъчната дейност на контролираната инстанция е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание и са изложени убедителни мотиви във връзка с достоверността им. Окръжният съд е възприел изцяло като правилно установена фактическата обстановка, описана в мотивите на първоинстанционната присъда, като е споделил доказателствената оценка, направена от Несебърския районен съд и е изложил и собствени съображения относно годността и достоверността на доказателствата и доказателствените средства. Обстоятелствата, подлежащи на установяване съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са изведени след изпълнение на процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота. Извършвайки собствен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд се е солидаризирал с извода на първата инстанция за ангажираност на осъдената с каузата на партия „ГЕРБ”, като е съобразил показанията на свидетелите А. М. и М. М., установяващи активното и участие в предизборните събрания на тази политическа формация. На следващо място, възприети са били и констатациите на първата инстанция за отправено предложение от осъдената към свид. М. М. да получи дърва за огрев без да ги заплаща в замяна на гласа му за партия „ГЕРБ” на предстоящите местни избори. Посочените обстоятелства не са произволно приети, а са били изведени след съпоставяне и задълбочен анализ на показанията на свид. М. М. в хода на първоинстанционното съдебно следствие и тези, дадени в досъдебната фаза на наказателния процес. И първата, и въззивната инстанция са защитили убедително тезата си, че доверие заслужава само и единствено посоченото от свидетеля по реда на чл. 223 от НПК и пред разследващия орган, но не и твърденията му в съдебно заседание на 30. 10. 2013 год. За да направят извод, че на обективната истина отговарят показанията на свидетеля от досъдебното производство, съдилищата са съобразили, че и при двата разпита (съответно от 28. 10. 2011 год. пред съдия и от 05. 03. 2012 год. пред разследващ орган) свидетелят неизменно е поддържал, че при случайна среща в началото на м. октомври 2011 год. осъдената го попитала иска ли да получи дърва, но поставила условие в замяна той да гласува с бюлетина № 2 за кандидатите на партия „ГЕРБ”, както и че след поетия от него ангажимент да даде гласа си именно за този политически субект, на 08. 10. 2011 год. К. Т. му доставила два куб. м. дървен материал, който свидетелят не заплатил. Отчетено е било също така, че заявеното от М. М. при тези два разпита се отличава с последователност, убедителност, изчерпателност и логическа съгласуваност, като наред с това съдилищата са съобразили, че тези показания не са отдалечени по време от инкриминираните събития и следователно споменът за последните е все още точен и пълен. В същото време вътрешната противоречивост и нелогичност на посоченото от свид. М. М. на съдебното следствие са дали основание на съдилищата да приемат, че показанията му от 30. 10. 2013 год. са недостоверни. Що се отнася до надлежно приобщените твърдения на свидетеля от 18. 01. 2013 год. при поставянето му в очна ставка с осъдената (тогава обвиняема), действително в тях не се съдържа изявление, че доставката е извършена с оглед негов ангажимент да гласува с бюлетина № 2. Това обстоятелство обаче не дава основание да се направи извод, че вътрешното убеждение на съдилищата по фактите е опорочено, тъй като акцентът в очната ставка е бил поставен върху това извършвана ли е изобщо доставка и на съпоставените изобщо не е задаван въпрос защо, с каква цел свидетелят е получил имотната облага. Най-сетне, съдилищата не са оставили без внимание и противоречията в показанията на свидетеля относно начина, по който е получил фактура за дървата, като са достигнали до верен извод, че тези несъответствия не се отразяват на достоверността на показанията му, защото са несъществени и се отнасят до факт извън предмета на доказване, който освен това не е значим и за самия М. М., поради което е естествено той да не запази ясен спомен за него. Същевременно като контролно доказателство за двете съдебни инстанции са послужили показанията на свид. А. М., депозирани пред съдия на досъдебното производство. Свидетелят е бил категоричен, че осъдената, известна в[жк]като К., е доставила дървата на брат му, че това е станало, за да гласува за кандидатите за кмет и общински съветници на партия „ГЕРБ”, както и че и други лица в квартала са получили чрез осъдената дърва, раздавани от същата политическа сила – последното обстоятелство е било потвърдено и от всички останали съседи на К. Т., които са били разпитани по делото. Наред с това като косвено доказателство в подкрепа на извода за съпричастност на осъдената към инкриминираното деяние съдилищата са третирали и показанията на свидетелите В. М. и Р. Р., установяващи, че именно лице, известно им като К., контактувало с тях по повод доставката на дървен материал за[жк]. Несъстоятелни са доводите в искането, отнасящи се до телефонните разговори между К. Т. и Р. Р.. Обстоятелството, че болшинството от тях са проведени по инициатива на свидетеля, няма онова правно значение, което му придава осъдената. Значителна част от разговорите датират след 08. 10. 2011 год., т. е. следват инкриминирания период и поначало са неотносими към предмета на доказване. Що се отнася до онези, проведени за времето от началото на м. октомври до 08. 10. 2011 год., те също не могат да обосноват извод за превратно интерпретиране на доказателствата по делото, а оттам и за опорочаване вътрешното убеждение на инстанциите по фактите, предвид обстоятелството, че по повод доставката на дървен материал осъдената е контактувала не само със свид. Р., но и със свид. В. М., на когото също е поръчвала дърва за огрев за[жк]. От друга страна правно значимите обстоятелства са тези, отнасящи се до предложението на Т. към свид. М. М. да го снабди с дърва, ако същият гласува с бюлетина № 2, както и тези, свързани с реалното получаване на твърдото гориво от свидетеля след положителния му отговор на офертата на осъдената и те са били установени от долустоящите инстанции по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин. С оглед изложеното не може да се приеме, че при постановяване на своите актове съдилищата са нарушили изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 303 от НПК. Основателни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон, макар и не по съображенията, изложени в искането. При правилно установената фактическа обстановка долустоящите инстанции са направили законосъобразен извод, че подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК. Незаконосъобразна е обаче квалификацията на деянието като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. По дефиниция за продължавана престъпна дейност може да се говори при наличието най-малко на две деяния, които поотделно осъществяват един и същ или различни състави на дадено престъпление. Ето защо първият основен въпрос при преценката налице ли са предпоставките на чл. 26 от НК е този за броя на деянията. Както правната доктрина, така и съдебната практика приемат, че понятията „телодвижение” и „деяние” не са тъждествени. Телодвижението е съставна част, елемент на деянието, с оглед на което броят на деянията не зависи от броя на телодвиженията, т. е. наличието на няколко телодвижения, на няколко действия, не означава непременно и същия брой деяния. Две или повече деяния ще има само когато повтарянето на действията става в резултат на ново решение, взето с оглед изменение на условията, при които действа деецът и при поставяне на нова цел. Когато действията са извършени при относителна неизменност на условията, в изпълнение на едно решение и са насочени към постигане на една цел, е налице едно деяние независимо, че се касае за повече от едно телодвижение (в този смисъл и Р. № 64/77 год. на І н. о.). Налице е едно деяние, а не съвкупност или продължавано престъпление и когато нормата от особената част на НК предвижда няколко форми на изпълнителното деяние и деецът в рамките на едно решение, за постигането на една единствена цел, осъществява едновременно или последователно няколко от тях. Настоящият казус е точно такъв. Съгласно обвинението осъдената е предприела действията си само и единствено по отношение на свид. М. М., като първоначално му е отправила оферта за получаване на имотна облага, ако той приеме да упражни избирателното си право в полза на посочената от нея политическа партия, с което е осъществила първата форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 167, ал. 2 от НК – предлагането. Няколко дни по-късно, на 08. 10. 2011 год., в изпълнение на същото решение и за постигане на същата цел – да осигури гласа на свид. М. М. в полза на партия „ГЕРБ” на предстоящите местни избори, Т. е осъществила и втората форма на изпълнителното деяние – даването на обещаната имотна облага. Обстоятелството, че за физическото доставяне на дървата за огрев осъдената е ползвала услугите на свид. В. М., както и фактът, че това е станало няколко дни след отправянето на предложението, не променят извода, че деянието е само едно и разпоредбата на чл. 26 от НК е неприложима. С оглед изложеното и тъй като основанието е в полза на осъдената, наказателното производство следва да бъде възобновено и въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда да бъде изменено, като К. Т. бъде оправдана по обвинението за извършено продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. В останалата част искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение № 48/13. 10. 2013 год. по в. н. о. х. д. № 1097/2013 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 58/30. 10. 2013 год. по н. о. х. д. №262/2013 год. по описа на РС – гр.Несебър, като ОПРАВДАВА осъдената К. Д. Т. по обвинението деянието да представлява продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.