1 7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 335 София, 06.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №2462/2016 г. Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К...., [населено място], срещу определение № 35 от 22.01.2016 г. по ч.гр.д. № 13/2016 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2665 от 18.11.2015 г. по ч.гр.д. № 1298/2015 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционното определение производството по делото по предявения иск по реда на чл. 74 и сл. от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/ е прекратено. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по следните правни въпроси: необходима ли е връзка между неправомерното поведение от страна на проверяваното лице и придобитото от него имущество по ЗОПДНПИ; до кой момент трябва да се следи за наличието на наказателноправната предпоставка – привличане на лицето като обвиняем за престъпление, по изброените в разпоредбата на чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ текстове от Наказателния кодекс, т.е. дали тя е само предпоставка за образуване на проверка, респ. производство по ЗОПДНПИ или е основание за допустимост на иска за отнемане на имущество в полза на държавата; представлява ли прекратяването на наказателно производство поради липса на осъществен състав на престъпление срещу проверяваното лице основание за прекратяване на съдебното производство по ЗОПДНПИ при съществуващата в закона изрична разпоредба, че това производство се провежда независимо от наказателното. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците по частната жалба Н. К. Д., Н. Ф. Д., двамата от [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], оспорват жалбата. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Бургаският апелативен съд е приел, че производството пред окръжния съд е образувано по предявен от К..... срещу Н. К. Д., Н. Ф. Д., [фирма], и [фирма] иск по реда на чл.74 ЗОПДНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В хода на делото е представено постановление на Окръжна прокуратура - Бургас от 20.05.2015 г. за прекратяване на наказателното производство поради несъставомерност на деянието за извършено от Н. К. Д. престъпление по чл. 282, ал.2, предл.2 НК, попадащо в обхвата на чл.22 ЗОПДНПИ. Постановлението е влязло в сила. За разлика от отменения ЗОПДИППД, при който се изискваше производството по отнемане на имущество пред съда да започне въз основа на влязла в сила осъдителна присъда, с новия ЗОПДНПИ това условие е отпаднало, като е предвидено провеждането му независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице. Тази възможност не означава, че наказателното производство е ирелевантно за производството по специалния ЗОПДНПИ. С разпоредбата на чл.2 от закона за паралелно образуване и движение на двете производства, независимо едно от друго, се цели скъсяване на сроковете за приключване на гражданското производство, без да се изчаква приключването на наказателния процес, което ще препятства продължителното ограничаване правото на собственост на проверяваното лице, наблюдавано при действието на отменения закон. Текстът на чл.2 от закона следва да се разглежда взаимосвързано с останалите законови разпоредби, които уреждат основанията за започване на производството по специалния закон. Съгласно разпоредбите на чл.22-24 ЗОПДНПИ проверката по закона може да започне само, когато лицето е привлечено като обвиняем за съответно престъпление или са налице изрично посочените в цитираните норми обстоятелства. Процесният случай, в който наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на деянието, т.е. поради липса на престъпление, безспорно не попада в нито една от законовите хипотези, обосноваващи право на държавата да започне процедура, водеща до иск за отнемане на незаконно придобито имущество. По действащия ЗОПДНПИ също е необходимо установяване на връзка между неправомерно поведение от страна на проверяваното лице и придобитото от него имущество. Освен това в хода на исковия процес по чл.74 от закона, разпоредбата на чл.77, ал.4, т.2 изисква установяване на обстоятелствата по чл.22-24 ЗОПДНПИ. Образуваното против Н. К. Д. наказателно производство е прекратено поради несъставомерност на деянието, основание извън предвидените в чл.22-24 от закона такива за започване на производство по отнемане на незаконно имущество, което е пречка за продължаване на производството и същото правилно е прекратено от първоинстанционния съд. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Повдигнатите въпроси обуславят изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. При действието на ЗОПДНПИ, за разлика от отменения ЗОПДИППД, развитието и изходът на воденото наказателно производство не са решаващи за отнемането на имущество по гражданската претенция на държавата. Освен това процедурата по ЗОПДНПИ може да започне не само на основание констатациите на прокуратурата за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление от определена категория, но и въз основа на влязъл в сила акт за тежко административно нарушение. Тези разлики между двата закона предопределят и разширеното понятие за подлежащото на отнемане имущество, за каквото по силата на чл.1, ал.2 ЗОПДНПИ се счита имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Гражданската конфискация на имуществото с незаконен източник не е обвързана с развитието на наказателния процес и приключването му с влязла в сила присъда. Изискването на закона за приключване на производство се отнася само за това по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание. Това производство трябва да е окончателно приключило, за да започне проверката по ЗОПДНПИ. Отнемането на имущество по ЗОПДНПИ по същността си не съставлява наказание за извършено престъпление или административно нарушение, а гражданска санкция, насочена към възстановяване на справедливостта. Връзката с наказателната процедура е ограничена и се състои в това, че за да се избегне произволното образуване на проверки за установяване на обосновано предположение за наличието на имущество с незаконен източник, се изисква повдигане на обвинение за престъпление, което по естеството си предполага извличането на сериозна материална облага или възникването на правна преграда за развитието и приключването на наказателното производство за такова престъпление. Основанията за започване на проверката по чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ от една страна и тези по чл.22, ал.2 и ал.3 ЗОПДНПИ са в съотношение на алтернативност. И в двата случая началото на процедурата (проверката) се обуславя от актове на независим орган на съдебната власт, какъвто според Конституцията на РБ е прокурорът, или най-малкото - от актове на разследващите органи, които действат под процесуалния надзор на прокуратура /чл.219, ал.1 и 2 НПК/. Проверката по чл.21-36 ЗОПДНПИ започва с акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на възникнало законово основание за провеждането и. Тя предхожда производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, чието начало се поставя с налагане на обезпечителни мерки от съда. Аналогично на случаите на образуване на производство по ЗОПДНПИ при привличане на лицето като обвиняем за престъпление по изброените текстове от НК, така и в случаите на установени с влезли в сила актове за извършени административни нарушения с придобита облага над 150 000 лв., гражданската конфискация е абстрактна. Тя няма пряка връзка с конкретно престъпление или конкретно административно нарушение, установено с влязъл в сила акт. Те са само предпоставка за образуване на производство от комисията и за извършване на проверка. Процесуалната предпоставка за протичане на съдебното производство по иска за отнемане на имущество в полза на държавата е наличие на обосновано предположение на комисията, че дадено имущество е незаконно придобито. Няма конституционни изисквания и международни стандарти, които задължително обвързват приключването на процеса за гражданска конфискация с изхода от успоредно провежданото наказателно производство. Точният смисъл на закона е, че се отнема имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник, а не само имуществото, придобито от престъпна дейност. Ето защо трябва да се приеме, че според ЗОПДНПИ не е необходимо да има връзка между извършеното престъпление от страна на проверяваното лице и придобитото от него имущество. С разпоредбата на чл.2 от закона за образуване и движение на производството за отнемане на имущество и наказателното производство, независимо едно от друго, не се цели скъсяване на сроковете за приключване на гражданското производство, без да се изчаква приключването на наказателния процес. Ако целта на законодателя беше бързина на производството, то той би предвидил исковото производство да се разглежда по реда на глава двадесет и шеста от ГПК „Бързо производство”. Разпоредбата на чл.2 се намира в глава първа от закона „Общи положения” и установява принцип за независимо, необвързано развитие на гражданската процедура по ЗОПДНПИ, който съответства на цялостната законовата уредба относно нейното начало, провеждане и приключване. За разлика от това предварителната проверка по повод на тежко административно нарушение може да започне само когато е налице влязъл в сила акт на административнонаказващия орган, т.е. производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание трябва да е окончателно приключило. De lege ferenda - в проекта на Закона за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/чл.88, ал.1/ изрично е посочено, че проверката започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство. Основанията по чл.22 – 24 са за започване на първия етап от процедурата по закона – предварителната проверка по чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ. Това обаче са само предпоставки за сезиране на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за образуване на производство и за извършване на проверка. Тази проверка не е исково производство по съществото си и при нея за неуредените въпроси не се прилага ГПК, така както е за следващите два етапа – обезпечителните мерки и съдебното производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Тя предхожда гражданското производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, чието начало се поставя с налагане на обезпечителни мерки от съда. Ето защо и от този момент засегнатото лице се ползва с всички права за участие в производството, включително и представляване от адвокат. Предпоставките за започване на проверката за установяване на обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, не са и предпоставки за последващото нейно развитие. Задължението на комисията по чл.77, ал.4, т.2 ЗОПДНПИ да представи в съдебното производство доказателства за обстоятелствата по чл. 22, чл. 23 и чл. 24, не означава, че те трябва съществуват и на този етап, а че са били налице и е имало надлежно сезиране към момента на образуване на проверката. Тълкуването в обратен смисъл би било в противоречие с общия разум на закона и би изисквало на практика всяко едно исково производство да бъде проведено едва след наличие на влязла в сила осъдителна присъда. Това би означавало, че развитието и изходът на воденото наказателно производство са решаващи за отнемането на имущество, както е при отменения ЗОПДИППД. Такова тълкуване би било в противоречие и с целта на закона. По този начин би се обезсмислило цялостното приложение на ЗОПДНПИ. Абсолютната процесуална предпоставка като условие, от което зависи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на имущество в полза на държавата е решение на комисията по чл.61, ал.2, т.1 ЗОПДНПИ за направено обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Ето защо изискването проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпленията, посочени в разпоредбата на чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ, трябва да е налице само към момента на образуване на производството, но не и до приключването му по време на следващите етапи. В този смисъл е решение №13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело №6 от 2012 г. на Конституционния съд на РБ, с което е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори, по които България е страна, на целия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени и делото да се върне на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 35 от 22.01.2016 г. по ч.гр.д. № 13/2016 г. на Бургаския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 35 от 22.01.2016 г. по ч.гр.д. № 13/2016 г. на Бургаския апелативен съд и потвърденото с него определение № 2665 от 18.11.2015 г. по ч.гр.д. № 1298/2015 г. на Бургаския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.