Р Е Ш Е Н И Е № 173 Гр.София, 16 юни 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни, 2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 468/17 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда, постановена на 20.12.16 г. от ОС-Монтана /МОС/ по Н.Д.59/16 г., подсъдимият Т. М. В. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.248 А,ал.3 вр.ал.2 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. Определена е и глоба в размер на 2 000 лв. Тази присъда е потвърдена с решение №121/14.03.17 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 8 състав по В.Н.Д.44/17 г. Срещу този съдебен акт е постъпила касационна жалба от подсъдимия чрез неговия защитник. В същата са споменати касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС касаторът и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП намира,че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и аргументите по нея, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Изследвайки съдържанието на въздигнатите оплаквания в сезиращия този съд процесуален документ, касационната инстанция е провокирана да отбележи, че в настоящото първо разглеждане на наказателното производство пред нея тя е инстанция по правото и следва да обсъжда възражения единствено в този аспект. Атакуване на доказателствената преценка по причина на несхождане на нейната интерпретация с тезата, отстоявана от касатора, представлява оплакване за необоснованост. Същата не е касационно основание, доколкото е относима съм съдилища по фактите, и по аргументация в нейна връзка не се дължи мотивировка от страна на ВКС. В светлината на последното казано прегледът на конкретната действителност извежда до изложени възражения в две насоки. Едната е свързана с недоволство от разбора на събраните по делото доказателства по същество, макар и да са заявени нарушения на чл.13 и 14 НПК. Другата- с претенции за неправилно установяване на елементи извън съставомерните такива на престъплението,за което спрямо В. е повдигнато обвинение, в извършването на което той е признат за виновен. Настоява се обаче те да бъдат изследвани и въз основа на тях да се извлече различно от решаващите съдилища заключение по приложението на правото. Иначе казано, претенциите са за произнасяне по необоснованост и по обстоятелства извън предмета на доказване по силата на чл.102 НПК, което този съд не е легитимиран да стори. Възможно е обаче ВКС да обмисли в допустим аспект възраженията по касационната жалба, доколкото те могат да бъдат субсумирани под оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Най-важното обстоятелство, което и първата и втората инстанция нееднократно са отбелязвали, е,че престъплението по чл.248,ал.3 вр.ал.2 НК /подсъдимият представлява и управлява юридическо лице/, е такова на формално извършване. Според конкретно вменената престъпна деятелност на В. то се явява довършено със самото представяне на неверните сведения, за да получи той средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието при ЕС, предоставени на българската държава, в размер на 35 873,55 лв. В този смисъл основателно въззивната инстанция е приела,че дали подсъдимият е обработвал земите, дали има техника за това, дали са проверявани имотите за посеви, на практика е без значение. Този съд би добавил към посочените обстоятелства и въздигнатите пред него доводи за вида на посетите култури и споразумението за разпределение и обработка на земеделски земи в землището на [населено място]. Внимателно и задълбочено контролираната инстанция е съобразила всичката събрана релевантна за обвинението доказателствена съвкупност и без да неглижира доказателства, да ги омаловажава, да ги изследва непълно или не по смисъла на тяхното съдържание, е извела верни заключения по фактологията на престъпната дейност. Стигнала е до извод, че деецът е представил пред съответната институция неверни сведения и че е имал ясна представа,че те са недействителни. В тази насока са възприети последователните показания на свидетелите Е. и М., пред които В. е заявил,че нарочно е застъпил процесните земеделски площи. Годността на цитираните гласни доказателствени средства не е оспорена, а преценката за достоверност на същите на фона на отричането на дееца, е процесуално изрядно мотивирана. Всъщност, изявлението на касатора пред посочените свидетели /и не толкова категоричния Д./ установява несъмнения факт, че той е съзнавал невалидността на представените от него договори за аренда с цел доказване на основание за обработване на заявените селскостопански площи. Основно възражение пред настоящата инстанция представлява оспорването на извода на решаващите съдилища в тази насока. ВКС се съгласява с всички доводи на САС и не намира за нужно да ги повтаря, доколкото липсва аргументативно противопоставяне на същите на същинско правно основание. Въззивният съд е упрекнат във формален подход при обсъждане на релевантните факти за наличието на субективния признак на престъплението, което и простият прочит на мотивите към атакувания съдебен акт опровергава. Твърденията на касатора, че е бил подведен да подпише пълномощно пред нотариуса и упълномощено от него лице е прекратило арендните договори с представляваното от касатора дружество, сключени са други такива с друго дружество, поради което В. счита последните за нищожни /освен че не е довършена цялата процедура по отношение на тях/, е подкрепено единствено от личното становище на касатора. Само негово е и твърдението за професионално консултиране за поддържане на поведение в посочения смисъл. Няма спор обаче,че нищожността на оспорваната сделка трябва да бъде прогласена по съответен съдебен ред, за да може най-малко да бъде противопоставена на трети лица. Същото се отнася и за унищожаемостта. В кориците на делото има ясни данни,че касаторът не е предприемал действия за надлежно прогласяване на твърдените от него неблагополучия. Това, преценено наред с оттегляне на пълномощното /което само по себе си не доказва претендираното заблуждение/ и в съотношение с казаното на свидетелите М. и Е., категорично е обосновало направения от решаващите съдилища извод за наличие на пряк умисъл при представяне на неверните сведения. Ето защо, дали земите са били засети с пшеница, както се претендира в касационната жалба, и прекратяването на договорите без получаване на обезщетение за тях, не са обстоятелства, за които обезателно са се дължали отговори във въззивното решение. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване ВКС желае да отбележи, че що се касае до обстоятелството дали подсъдимият реално е обработвал процесните земи, което,както бе казано, е неотносимо към вменената му престъпна деятелност предвид извеждането на прекратяване на представените договори за аренда, същото все пак е установено по гласен доказателствен път. Въпреки това се оспорват показанията на депозиралите показания в този смисъл свидетели /които са всички разпитани по обсъждания въпрос/ по същество. Не само обаче е ясно за кой период от време говорят те- инкриминирания такъв,но и съдържанието на съобщеното е последователно и непротиворечиво по отношение на липсата на обработка на земята от страна на дееца- било сам,било чрез наето от него лице/а- от името на дружеството,което той представлява и управлява. С оглед приетото, не може да се говори за наличие на процесуални нарушения, които да са рефлектирали върху участието на подсъдимия в процеса и в частност върху адекватно упражняване на правото му на защита. Въз основа на изведената фактология са направени и законосъобразни изводи по материалното право. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121/14.03.17 г.,постановено от АС-София, НО, 8 състав по В.Н.Д.44/17 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/