Р Е Ш Е Н И Е № 50126 гр. София, 02.01.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 566 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба и допълнение към нея на защитника на подсъдимия П. А. Р. против въззивно решение № 7/07.04.2922 г. на Военно-апелативния съд, постановено по ВНОХД № 62/2021 г., с което е била частично изменена и потвърдена присъда № 6/07.07.2020 г. по НОХД № 30/2020 г. на Военен съд - Сливен. С първоинстанционната присъда подсъдимият П. Р. е бил признат за виновен в това, че на 11.10.2019 г., в [населено място], на паркинга на хипермаркет „М.“, в собствения си л. а. и в ползваните от него жилище и избено помещение в [населено място], [улица], държал с цел разпространение 515, 30 литра дестилатен етилов алкохол (домашна ракия) с общо количество на чист етилов алкохол 214, 293 л. на стойност 2822, 30 лв., без надлежно разрешително, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, пр. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му е било наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. На основание чл. 55, ал. 3 от НК не са му били наложени по-леките предвидени наказания глоба и лишаване от права. На основание чл. 234, ал. 5 от НК първоинстанционният съде отнел в полза на държавата предметът на престъплението, а на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК - собственият на подсъдимия лек автомобил м. „Пежо“, както и 43 пластмасови туби, послужили за извършване на престъплението. В негова тежест е било присъдено заплащане на разноските по делото. Присъдата е била обжалвана пред Военно-апелативния съд и по този повод е било образувано ВНОХД № 30/2020 г., по което е била постановена въззивна присъда № 2а/29.03.2021 г., с която първоинстанционната присъда е била изцяло отменена и подсъдимият оправдан по повдигнатото му обвинение. Въз основа на подаден протест и с решение № 60166/19.11.2021 г. на ВКС, второ н.о. по н.д. № 718/2021 г. въззивната присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на Военно-апелативния съд. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно наказанието, което е било намалено от 10 на 6 месеца лишаване от свобода. Отменено е било отнемането в полза на държавата на л. а. „Пежо“, собственост на подсъдимия. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. В касационната жалба и допълнението към нея, поддържани в с. з. пред ВКС от подсъдимия и неговия защитник, са изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Военно-апелативния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Прокурорът от ВКП, изразява позиция за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Не подкрепя оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. В последната си дума подсъдимият Р. моли да бъде оневинен и да се върне на работа. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на подсъдимия е основателна Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в непълна и некачествена въззивна проверка във връзка с поставени от защитата възражения при изследване на доказателствените материали, както и основаване на изводите по фактите върху недопустими такива, са основателни. На първо място ВКС намира за нужно да отрази, че застъпените в касационната жалба и допълнението доводи за недоказаност на деянието и предложената от защитата интерпретация на доказателствените източници, не могат да бъдат обсъждани, доколкото се свързват с обосноваността на въззивния акт. Както многократно ВКС е изтъквал в своите решения, ревизията дали закона е приложен правилно се извършва на основата на установените от въззивната инстанция фактически положения, стига те да почиват върху доказателства, които са били събрани, проверени и оценени по надлежен процесуален ред. Именно с тази процесуална задача обаче Военно-апелативният съд не се е справил. От материалите по делото е видно, че основните възражения на защитата са били фокусирани върху порочност на двата протокола за претърсване, при които е извършено изземване на бутилки и туби с алкохолно съдържание и което е било съотносимо към изпълнителното деяние държане с цел разпространение на етилов алкохол по чл. 234, ал. 2 от НК. При проведеното първо по ред въззивно производство по ВНОХД № 30/2020 г. и с цел изясняване на отделни факти, оспорвани от защитата, са били допуснати и разпитани редица свидетели, вкл. сестрата на подсъдимия, която е сочила, че част от намереното количество ракия е било нейно. В мотивите на постановеното по това дело решение подробно са били изследвани обстоятелствата около провеждането на следствените действия и изготвянето на протоколите за претърсване и изземване, както и особености на експертните заключения. Като едно от основанията за оправдаване на подсъдимия по това дело е била посочена липсата на възможност да се установи идентичност между иззетите, допълнително оглеждани и изследвани количества алкохол – основно поради различие между записаните данни в протоколите и тези при огледа на веществените доказателства за тяхното опаковане, етикиране и подписване от поемните лица, което съдът изтълкувал като сериозен процесуален порок, водещ до негодност на съответните писмени доказателствени средства и невъзможност те да послужат за валидно приобщаване на иззетите обекти. Въз основа на подаден протест ВКС се е произнесъл, като не е споделил това тълкуване на чл. 163, ал. 6 от НПК и е указал на Военно-аелативния съд при съмнения относно идентичността между иззети и изследвани веществени обекти да се проследи връзката между тях, за което е имало данни в разпитите и на поемните лица, както и в други писмени доказателства. Вместо да концентрира вниманието си върху проверка на обстоятелствата, изводими от гласните и писмените доказателствени средства, както и експертни заключения, което е изисквало тяхното внимателно проучване и съпоставка, както и оценка за допустимост, при новото въззивно разглеждане апелативният съд се е задоволил само да възпроизведе конкретни данни от протоколите и експертизите, а също и тълкуването на ВКС, считайки, че по този начин изпълнява дадените му указания. В края на решението си е посочил, че възприема възражението на защитата, че част от количеството алкохол е принадлежало на сестрата на подсъдимия, но това не влияе върху съставомерността на деянието и затова не го отчита. На няколко пъти изрично е подчертал, че цени като доказателство в полза на тезата за държане дадените от подсъдимия обяснения в протоколите за претърсване и изземване. ВКС намира, че с проявения процесуален подход апелативният съд не само не е изпълнил указанията на ВКС да проследи обективно и последователно връзката между иззети и изследвани веществени обекти, което е изисквало и да анализира противоречията между записаните в протоколите данни и заявеното от свидетелите при провеждане на следствените действия, но категорично е допуснал и други нарушения – приобщил е доказателствени материали от предходното въззивно производство (по ВНОХД № 30/2020 г.) не по установения в НПК ред, както и е оценявал като доказателствени средства недопустими такива. Достатъчно трайна е практиката на ВКС, че вписаните в протоколите за следствени действия лични обяснения на подсъдимото впоследствие лице изобщо не могат да бъдат оценявани и въз основа на тях да се извеждат едни или други факти. Единствено ценими са обясненията, дадени по надлежен процесуален ред, разписан в НПК. Отделно от това, както се отрази по-горе, при предходното въззивно производсто са били събирани писмени и гласни доказателства, на които защитата е разчитала и понастоящем многократно е цитирала в касационната жалба, считайки, че те имат валидност при решаване на делото. Очевидно и военно-апелативният съд е имал такова виждане след като се е позовавал на показанията на св. Г. Р. (сестра на подсъдимия) за количеството, държано за нея, смятайки ги за валидно приобщени в с. з. на 10.02.2022 г. Тогава апелативният съд е постановил определение, с което е „огласи[л] свидетелските показания и събраните доказателства по ВНОХД № 30/2020 г. по описа на Военно-апелативния съд“. В НПК обаче не е предвидена такава процедура по огласяване/приобщаване на събрани от друг въззивен състав доказателствени материали. Принципът за непосредственост е основен в наказателния процес, който важи и за въззивната инстанция. Събраните писмени и гласни доказателства от друг въззивен състав не могат да се ползват, а следва да бъдат събрани повторно от новия съдебен състав или да бъдат инкорпорирани по реда, предвиден в НПК, касаещ изключенията от принципа за непосредственост. Порочната процесуална дейност във връзка с невалидното приобщаване на доказателствени материали е довело и до лимитиране на доказателствената основа, на базата на която въззивният съд е следвало да отговори на възраженията на защитата по повод изясняване на връзката между иззети и изследвани веществени обекти, по който въпрос и ВКС е дал указания, но те също са останали неизпълнени. Изложеното дотук е достатъчно за аргументиране на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящо цялостна отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Военно-апелативния съд от друг състав за поправяне на констатираните нарушения в съгласие с чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 7/07.04.2922 г. на Военно-апелативния съд, постановено по ВНОХД № 62/2021 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2