Р Е Ш Е Н И Е № 355 София, 28.09.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ДИАНА ХИТОВА при участието на секретаря Райна Пенкова разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1686 /2011 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. П. и Р. И. П., чрез процесуалния им представител адв. М. З., срещу решение от 23.12.2010 г. по гр.д.№5803/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав. С определение № 175/16.02.2012 г. е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение по касационната жалба на касаторите относно липсата на осъждане да им бъде заплатена продажна цена при уважаване на иска им по чл.19 ал.3 ЗЗД. В касационната жалба се прави оплакване,че неправилно след като е обявил предварителния договор за окончателен,съдът е счел,че искането на касаторите като продавачи да бъде осъден купувачът да им заплати уговорената продажна цена, трябва да бъде предмет на отделен осъдителен иск.В резултат купувачите са придобили имота, предмет на договора, при условие,че заплатят продажната цена, но без да бъдат задължени да го сторят. Ответникът по касационната жалба „Д.”-О. представляван от управителя С. Г. оспорва касационната жалба. В хода на производството по касационно обжалване е починал касаторът Р. И. П. и на негово място са конституирани синовете му С. Р. П. и П. Р. П., двамата представлявани от адв.М. З.. Касационно обжалване е допуснато по следния правен въпрос: в кои случаи е необходимо осъждане на страната да извърши плащане по предварителен договор, който е обявен за окончателен със съдебно решение.Прието е,че той е решаван противоречиво от съдилищата, като се има пред вид решение № 92/2004 г., ІІ г.о. на ВКС и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По така поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС,ІV г.о. приема следното: Всяка от страните по предварителен договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор,като съдът постановява решение , с което го замества и възпроизвежда клаузите му. Ако ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение,съдът уважава иска при условие,че го стори. В случай,че ищец е купувачът , при условно уважаване на иска ако плати продажната цена, изпълнението на това задължение е гарантирано от интереса му от предявяване на иска .Ако ищец е продавачът, положението е различно. Условното уважаване на иска при положение,че купувачът изпълни задължението си за плащане няма да доведе до предвидения от закона резултат. В този случай е необходимо осъждане на купувача да плати. По касационната жалба съдът приема следното: Касаторите, в качеството си на продавачи са предявили иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на сключения между тях и ответника предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Поискали са купувачът да бъде осъден да им заплати уговорената продажна цена в размер на 15 638 лв., 1000 лв. мораторна лихва от 11.09.2008 г. до предявяване на иска и законната лихва.Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. С въззивното решение е уважен предявеният от касаторите иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД, като е обявен за окончателен сключения между тях и ответника предварителен договор за продажба на недвижим имот.Уважаването е условно, ако купувачът им заплати продажната цена от 15 638 лв.,по 7 819 лв. за всеки един, в двуседмичен срок от влизане в сила на решението.Липсва осъждане на купувача да плати. Съображенията на съда за това са,че в особеното исково производство по сключване на окончателен договор не могат да се разглеждат осъдителни искове и че първоинстанционният съд не се е произнасял по това искане.С оглед отговора на поставения обуславящ въпрос, за който е допуснато касационно обжалване на решението,становището на въззивния съд е неправилно. С уважаването на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД предявен от продавач, без осъждане на купувача да му заплати продажната цена, не може да се постигне предвидения от закона резултат.Осъждането да се заплати продажната цена не следва да се разглежда като уважаване на отделен осъдителен иск, а като възпроизвеждане на клауза на предварителния договор за покупко-продажба в съдебното решение.Следва да бъде осъден купувача да заплати продажната цена от 15 638 лв.на касаторите, съобразно наследствените им дялове по чл. 9 ал.1 ЗН в размер на сумата 10 425,34 лв. за Р. И. П. и по 2 606,33 лв. за С. Р. П. и П. Р. П..Следва да бъдат уважени и акцесорните искания за присъждане на мораторна и законна лихва. Искането за мораторна лихва за периода 11.09.2008 г.-16.03.2009 г. трябва да бъде уважено съобразно искането на касаторите до размер на сумата 1000 лв., разпределена между тях, както следва:666,68 лв. за Р. И. П. и по 166,66 лв. за С. Р. П. и П. Р. П. . Не са претендирани разноски. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.2 ГПК ,ВКС състав на ІV г.о. РЕШИ: ОТМЕНЯ решение от 23.12.2010 г. по гр.д.№5803/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав в частта, с която сключения на 30.11.2005 г.предварителен договор за покупко-продажба на 72% идеални части от дворно място,намиращо се в [населено място],представляващо У. **-*** в кв.*** по плана на града е обявен за окончателен, при условие,че купувачът „Д.-**”-О. заплати на продавачите Р. И. П. и Р. И. П. по 7 819 лв., общо 15 638 лв. продажна и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Д.-**”-О. да заплати на Р. И. П. сумата 10 425, 34 лв. представляваща припадащия й се дял от продажната цена на 72% идеални части от дворно място,намиращо се в [населено място],представляващо У. **-*** в кв.*** по плана на града,ведно със сумата 666,68 лв. мораторна лихва за периода от 11.09.2008 г. до 16.03.2009 г. и законната лихва от 16.03.2009 г. до окончателното й плащане. ОСЪЖДА „Д.-**”-О. да заплати на С. Р. П. и П. Р. П. сумите по 2 606,33 лв. за всеки един, представляващи припадащия им се дял от продажната цена на 72% идеални части от дворно място,намиращо се в [населено място],представляващо У. **-*** в кв.*** по плана на града,ведно със сумите по 166,66 лв.за всеки един мораторна лихва за периода от 11.09.2008 г. до 16.03.2009 г. и законната лихва от 16.03.2009 г. до окончателното й плащане. В останалата част решението е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ