Р Е Ш Е Н И Е № 243 гр. София, 15.02.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Атанасова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 879 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. А. С., чрез защитника, против решение № 159 от 7.06.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 236/2018 г. Жалбата се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че при индивидуализация на наказанието съдът не е анализирал и преценявал наличните по делото смекчаващите отговорността обстоятелства – признанието на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия по време на наказателното производство, искреното самопризнание още на досъдебното производство, а и извън процеса, с които е способствал за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление за извършеното. Тези смекчаващи обстоятелства не са били отчетени от решаващия съдебен състав и техният превес не е намерил адекватно отражение при индивидуализиране на наказанието. Наложеното от съда не отговаря и на целите, посочени в чл. 36 НК. Направено е искане за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. Ш.) поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Счита, че наказанието от дванадесет години лишаване от свобода, законосъобразно редуцирано с една трета, съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Повторното намаляване би било проява на неоправдано снизхождение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 24 от 22.02.2018 г. на Пловдивския окръжен съд по н. о. х. д. № 25/2018 г. подсъдимият А. А. С. е признат за виновен в това, на 20.07.2016 г. на главен път 1-6, км. 240+560, в землището на [населено място], П. област, при управление на моторно превозно средство – л. а. „Ф. Г.” с рег. [рег.номер на МПС] , да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДП, и по непредпазливост да е причинил смъртта на Ю. Ш. Ю., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б” вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от осем години лишаване от свобода, а на основание чл. 343г НК – лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от девет години. Определен е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 159 от 7.06.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 236/2018 г. присъдата е изменена, като подсъдимият е оправдан за нарушения по чл. 5, чл. 20, ал. 2 и чл. 25 ЗДП. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е основателна. При обсъждане на въпроса за наказанието Пловдивският апелативен съд е съобразил като отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи степента на обществена опасност на деянието и дееца - криминалното минало на подсъдимия С., недобрите му характеристични данни и предходните нарушения на правилата за движение по пътищата, санкционирани по административен ред. Коригирал е кръга на отегчаващите отговорността, отчетени от първоинстанционния съд, приемайки оказано съдействие от подсъдимия на досъдебното производство за разкриване на обективната истина. Упрекът на жалбоподателя посоченото обстоятелство да е било игнорирано не отговаря на действителното съдържание на въззивното решение. Само по себе си изявлението по чл. 371, т. 2 НПК, бидейки условие за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура, не е могло да бъде повторно взето предвид при индивидуализация на наказанието. Доводът в този аспект също е неоснователен. Без съмнение характерните белези на деянието с оглед високата концентрация на алкохол и величината на избраната скорост са обстоятелства, завишаващи обществената опасност на деянието и едновременно представят в неблагоприятна светлина неговия извършител. Негативни детайли за личността внасят и установените по делото обстоятелства относно съдебното минало и предходното поведение на подсъдимия като водач на моторно превозно средство. Въззивният съд обаче напълно е изключил от пределите на своето внимание други обстоятелства със силата да смекчат отговорността на подсъдимия, свързани с личността, които е бил длъжен да съобрази при преценката си за постигнато ниво на справедливост от първоинстанционния съд и на чието присъствие по делото се набляга от страна на жалбоподателя - малолетни деца, за които има задължението да полага грижи, изказани съболезнования, съжаление и разкаяние, представляващи показател за преоценка на извършеното, добросъвестно поведение по време на процеса. Ето защо, предвид съвкупността от релевантни обстоятелства по въпроса за наказанието и тяхната относителна тежест, Върховният касационен съд намира, че с отмереното по чл. 54 НК наказание на подсъдимия С. от дванадесет години лишаване от свобода, което гравитира към максимално предвидения предел за престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „б” вр. ал. 1, б. „в” НК, Пловдивският апелативен съд е проявил излишна строгост като е определил неоправдано повече и ненужна по обем наказателна репресия. В случая наказание от осем години лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК, редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК на пет години и четири месеца, в съчетание с лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от осем години отговаря на тежестта на извършеното престъпление и личността на дееца, а единната санкция е напълно достатъчна, за да осигури ефективното постигане на целите по чл. 36 НК. Въззивното решение следва да бъде изменено в този смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 159 от 7.06.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 236/2018 г., като намалява наложеното наказание на подсъдимия А. А. С. на пет години и четири месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от осем години. Оставя в сила решението в останалата му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: