5 Р Е Ш Е Н И Е № 64
гр. София, 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев При секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3132 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 1123/ 13.05.2019 г. по гр.д. № 1350/ 2018 г., в частта, с която Софийски апелативен съд, след изменение на решение № 379/ 17.01.2018 г. по гр.д. № 2414/ 2016 г. на Софийски градски съд, е осъдил държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България, да заплати на Н. И. Д. – Д. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законните лихви от 29.02.2016 г.
Решението е допуснато до касационен контрол при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общата и допълнителната) по материално-правния въпрос: По иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди от незаконно обвинение има ли значение обстоятелството, че на увреденото лице вече е пресъдено обезщетение за неимуществените вреди от незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, макар и за друго престъпление?
По повдигнатия въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да съобрази влязлото в сила решение, с което на увреденото лице вече е пресъдено обезщетение за неимуществени вреди от друго незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обвинение, ако установи, че стадии от наказателните производства са се развивали паралелно във времето. Тогава органите на наказателната репресия причиняват общ противоправен резултат, за който държавата дължи обезщетение по справедливост (чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД). Обезщетението е интегрално – според състоянието на неимуществената сфера на увреденото лице преди образуване на първото наказателно производство, по време на висящността на всичките и след приключване на последното. Съдът по предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да зачете обективните предели на силата на пресъдено нещо и да отчете, че обезщетението по влязлото в сила решение има само относителна самостоятелност.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за основателно оплакването в касационната жалба от Прокуратурата на Република България, че като е уважил частично иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконното обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК въззивният съд не е зачел обективните предели на силата на пресъдено нещо на две влезли в сила решения, с които на ищцата Н. Д. е пресъдено обезщетение за неимуществени вреди за други две незаконни по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ обвинения, въпреки че по делото е било установено стадиите от трите наказателни производства (нарушение на чл. 297 ГПК), по които ищцата е била привлечена като обвиняем, да са се развили паралелно във времето. Това е и причината обезщетението от 20 000 лв. за неимуществени вреди, което въззивният съд е определил, да е несправедливо. Не е отчетен общият противоправен резултат, причинен от органите на наказателната репресия по трите дела, приключили с оправдателна присъда (нарушение на чл. 4 ЗООДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД). Решението подлежи на касация. Не се налага повтарянето или извършването на други съдопроизводствени действия, а спорът следва да бъде решен по същество.
С прокурорско постановление от 30.05.2007 г. ищцата е привлечена като обвиняем за това, че през периода 28.10.2005 г. - 13.06.2006 г. в съучастие е участвала в организирана престъпна група на територията на Република България с цел да набави за себе си имотна облага, както и че за периода 25.04.2006 – 13.06.2006 г. на митница Калотина съзнателно се е ползвала от частен документ с невярно съдържание чрез друго лице – престъпления по чл. 321, ал. 2 НК и по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. Наказателното дело приключва с оправдателна присъда, влязла в сила на 01.06.2012 г. За неимуществените вреди по причина на това незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ обвинение на ищцата е пресъдено обезщетение за сумата 30 000 лв. с решение, влязло в сила на 18.06.2015 г.
С прокурорско постановление от 03.07.2007 г. по друго наказателно дело ищцата е привлечена като обвиняем за това, че на неустановена дата през м. октомври 2002 г. в [населено място] се ползвала от неистински официален документ – фактура № *** от 20.10.2002 г. за сумата 156 790 лв., на която е придаден вид, че е издадена от дружество с ограничена отговорност и подпечатана с неговия печат, като от ищцата за самото престъпление не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1 НК. Наказателното дело приключва с оправдателна присъда, влязла в сила на 19.11.2008 г. За неимуществените вреди по причина на това незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ обвинение на ищцата е пресъдено обезщетение за сумата 2 500 лв. с решение, влязло в сила на 19.10.2015 г.
С прокурорско постановление от 04.12.2009 г. ищцата е привлечена като обвиняем за това, че за периода от неустановена дата през втората половина на м.февруари 2003 г. до 16.04.2003 г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у М. В. Г., че е експерт в ДФ „Земеделие“ и ще му съдейства за отпускане на средства по програма „Сапард“ срещу предоставена парична сума от 6 000 лв. и с това е причинила имотна вреда на стойност 6 000 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. И това наказателно дело приключва с оправдателна присъда, влязла в сила на 29.03.2013 г. Неимуществените вреди и от това незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обвинение е заявено като основание на предявения иск.
Следователно стадии от трите наказателни производства са се развивали паралелно във времето. За общия противоправен резултат – накърнената неимуществена сфера на ищцата от всички незаконни по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ обвинения – държавата дължи обезщетение (чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД). От значение е състоянието преди 30.05.2007 г., когато ищцата е обвинена за престъпленията по чл. 321, ал. 2 и по чл. 316, вр. чл. 309 НК, в периода на висящност на наказателните дела и след приключване на последното наказателно производство – за престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Следва да се зачете и силата на пресъдено нещо на двете влезли в сила решения и относителната самостоятелност на вече определените обезщетения за неимуществени вреди (за сумите 30 000 лв. и 2 500 лв.) спрямо общия размер на дължимото, заявено с иска.
Касационният състав е длъжен да изключи част от фактите, заявени в исковата молба като правопораждащи. Това са усложненията във втората бременност на ищцата (развита прееклапсия) и при раждането на дъщеря й Е. на 02.11.2010 г. Двете влезли в сила решения отричат те да имат за причина обвинението на ищцата в престъпленията по чл. 321, ал. 2 НК, по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК и по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1 НК. Решенията са между същите страни. Породената сила на пресъдено нещо отрича причино-следствената връзка на тези усложнения, респ. с понесените от тях болки и страдания, с всеки незаконен акт на органите на наказателното производство. Тя е отречена и за обвинението за престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Изложението следва да се концентрира върху доказаните по делото факти, които имат за причина незаконното по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ обвинение на ищцата и за това престъпление, както и върху онези, които са причинили общия противоправен резултат, не са съобразени с влезлите в сила решения, а са от значение за интегралното обезщетение, което държавата дължи по справедливост.
Към повдигнато обвинение за престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК ищцата е на 36 години. То е за тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпления, извършени при условията на чл. 26, ал. 1 НК. Наказанието за тях е до шест години лишаване от свобода. Това наказателно производство е продължило около три години. На ищцата е взета най-леката мярка за неотклонение – подписка. Тя е привличана като обвиняем двукратно - с постановление от 04.12.2009 г., а след връщане на наказателното производство в досъдебна фаза – и с постановление от 29.10.2010 г. Оправдателната присъда от 09.02.2012 г. е била протестирана, потвърдена и влязла в сила с решение на въззивния съд от 29.03.2013 г.
В периода на висящност и на това наказателно производство негативните преживявания на ищцата са с наситен интензитет – нейните притеснения са от това, че е възможно да бъде несправедливо осъдена за престъпленията и по трите образувани срещу нея наказателни дела. Това е причинило постоянна потиснатост и депресивни състояния. Характерът й се е променил, а и общественият и социалният й живот. Преди първото обвинение ищцата е била весела и общителна, а по време на висящност на трите наказателни производства се изолира от социален живот и се затваря в себе си. Изпитваните по време и на това обвинение унижение и страх също засягат нейната чест и достойнство.
Сред обстоятелствата, налагащи по-висок размер на интегралното обезщетение, което държавата дължи за постигнатия общ противоправен резултат е това, че незаконните обвинения се отразяват в негативен план на нейната кариера като адвокат. Макар с влезлите в сила решения да е отречен отлива на клиенти по причина на другите незаконни по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обвинения, а това означава – и поради обвинението в престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по настоящото дело са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, че депресивните състояния на ищцата като резултат на всичките образувани срещу нея наказателни производства, са довели до съществени затруднения в упражняваната адвокатска професия и нежелание да приема нови клиенти. Една евентуална осъдителна присъда и по това обвинение би причинила невъзможност да осъществява адвокатската си професия (аргумент от чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗА).
Макар влезлите в сила решения да отричат причинно-следствената връзка между усложненията в бременността и раждането на второто й дете (на дъщеря й Е.), по настоящото дело са събрани гласни доказателства, че незаконните по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ обвинения са възпрепятствали ищцата при отглеждането на двете й деца. Тези обстоятелства не са отчетени с влезлите в сила осъдителни решения, а по настоящото дело се установява, че в периода на висящност на наказателните дела, по които ищцата е привличана за обвиняем, тя е изпитвала съществени затруднения в отглеждането на невръстните си деца - синът й К. е [дата на раждане] , а дъщеря й Е. – на 02.11.2010 г. Преживяното психо-емоционално натоварване, довело до депресия, световъртежни кризи, главоболие, зъбни невралгии, неспокоен сън и смутена концентрация, провокират чувство на непълноценност и необходимост да търси помощ от другите членове на семейството. Следователно действията на разследващите органи по трите наказателни дела са незаконна по смисъла на чл. 32, ал. 1 КРБ намеса в личния и семейния живот на ищцата.
При отчитане на всички тези обективно проявени факти и при съобразяване на конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към постановяване на оправдателната присъда и за престъпленията по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, съдът намира обезщетението за сумата 40 000 лв. за адекватно и справедливо на начина, по който незаконните по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ наказателни обвинения са засегнали неимуществената сфера на ищцата. Като отчете, че с влезлите в сила решения, вече са пресъдени сумите от 30 000 лв. и 2 500 лв., искът е основателен до размера от 7 500 лв. Касационната инстанция е длъжна съответно да измени въззивното решение.
При тези мотиви, съдътР Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1123/ 13.05.2019 г. по гр.д. № 1350/ 2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ е уважен над сумата 7 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ на Н. И. Д. – Д. ЕГН [ЕГН] срещу държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България, над сумата 7 500 лв. до сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |