Р Е Ш Е Н И Е № 87 София, 17.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3814 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. Г. срещу решение № 260150 от 06.07.2021 г. по в. гр. д. № 125/2021 г. на Кюстендилския окръжен съд. Ответникът община Кюстендил оспорва жалбата. С определение № 71 от 25.02.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение, което е постановено по искова молба, в чиято обстоятелствена част се твърди настъпване на неимуществени вреди от неизпълнение на съдебно решение за присъдена парична сума и издаден изпълнителен лист срещу Агенция за социално подпомагане, а петитумът е насочен срещу община Кюстендил. За да се произнесе, съставът на ВКС взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Кюстендилския окръжен съд е потвърдил решение № 260073 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 1833/2021 г. на Кюстендилски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. Ц. Г. срещу община Кюстендил иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 6000 лева, представляваща неимуществени вреди – наскърбяване, душевни болки и страдания от неизпълнение на съдебно решение и издаден изпълнителен лист за изплащане на конкретна сума, присъдена като обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Прието е, че ищцата Н. Ц. Г. е изпълнявала длъжността възпитател в “Дом за възрастни с умствена изостаналост” [населено място]. С влязло в сила на 22.01.2009 г. решение по гр. д. № 1029/2001 г. на Кюстендилски районен съд уволнението на ищцата, извършено със заповед № 49/27.02.2001 г., е признато за незаконно, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и “Общинска служба за социално подпомагане” /О./ [населено място] е осъдена да ѝ заплати сумата 1 550.94 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Бил е издаден изпълнителен лист срещу Агенция за социално подпомагане /АСП/ [населено място], в качеството ѝ на правоприемник на О. [населено място] за присъденото обезщетение. Н. Г. е поискала от АСП изплащане на сумите по изпълнителния лист. С писма от 04.03.2009 г., 06.04.2009 г., 25.03.2010 г., 27.05.2011 г. АСП е уведомила ищцата, че със съдебното решение е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност възпитател с място на работа “Дом за възрастни с умствена изостаналост” [населено място], което заведение за социални услуги не е преминало в правоприемство на Агенция за социално подпомагане. Ищцата е уведомена, че по силата на § 37 ПЗР на ЗИД на Закона за социално подпомагане /ЗИД ЗСП/ изпълнителният лист следва да бъде представен за изплащане на кмета на община Кюстендил. С молба вх. № 94-Н-43/26.02.2009 г., адресирана до община Кюстендил, ищцата е заявила, че желае да заеме длъжността, на която е била възстановена. Със заявление вх. № 94-00-4125/23.11.2018 г. ищцата е предявила изпълнителния лист за изплащане на дължимите суми пред община Кюстендил. Плащане не е последвало. При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен. Предмет на исковата претенция е неимуществена вреда, настъпила в резултат на неизпълнение на съдебно решение и издаден изпълнителен лист. Правната квалификация на този иск е чл.49 ЗЗД. Община Кюстендил не е длъжник по изпълнителния лист, т. е. не е носител на правното задължение спрямо ищцата, поради което не следва да отговаря по предявения иск по чл.49 ЗЗД. Според съдебното решение и издадения въз основа на него изпълнителен лист правно задължена да заплати обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ и съответно - да заплати обезщетение за неимуществени вреди по иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД, се явява Агенция за социално подпомагане [населено място], но иск срещу нея не е предявен. Върховният касационен съд в настоящия си състав приема следното: В чл.519 ГПК е предвидено, че не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет. В случай, че държавното учреждение бездейства и не изплати по предвидения в чл.519 ГПК ред задължението по издадения срещу него изпълнителен лист, носителят на вземането може да се защити по реда на чл.256 АПК, като иска държавното учреждение да бъде осъдено по административен ред да предприеме необходимите действия и изплати сумата по изпълнителния лист, като определи и срок за това – в този смисъл решение № 6590 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9875/2020 г., III отд. Отделно от това лицето, в полза на което е издаден изпълнителен лист, може да предяви иск по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от бездействието на държавното учреждение. Искът следва да бъде насочен срещу лицето, посочено като длъжник в изпълнителния лист. Правилно въззивният съд е квалифицирал предявения иск по чл.49 ЗЗД, тъй като се търсят неимуществени вреди от неизпълнение на задължение по изпълнителен лист срещу държавно учреждение, което не е било изпълнено по предвидения в чл.519 ГПК ред. След като изпълнителният лист е издаден срещу Агенция за социално подпомагане, тя не разполага с възражението, че не е страна по материалното правоотношение, а следва да изпълни задължението. Правилно е прието също, че искът по чл.49 ЗЗД не може да бъде уважен срещу лице, което е различно от лицето по изпълнителния лист. Въззивният съд обаче не е съобразил разминаването между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и не е предприел действия по отстраняване на това разминаване. В обстоятелствената част на исковата молба Н. Г. сочи, че длъжник по изпълнителния лист е Агенция за социално подпомагане, а в петитума неимуществените вреди от неизпълнение на задължението по този изпълнителен лист се претендират от община Кюстендил. Налице е нередовност на исковата молба, която не е отстранена и по тази причина съдът е постановил недопустимо решение, което трябва да се обезсили. Делото следва да се върне на въззивния съд за отстраняване на посочения недостатък на исковата молба, след което да се постанови решение по съществото на правния спор, в случай, че недостатъкът бъде отстранен. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 260150 от 06.07.2021 г. по в. гр. д. № 125/2021 г. на Кюстендилския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: