Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                         № 100                                 гр. София, 20 март 2009 година                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков                        ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска        Капка Костова                                                                                                                                                         при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Красимира Колова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 42/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения С. К. К. за отмяна по този ред на решение № 48 от 18 юни 2008 година на Смолянския окръжен съд, по внохд № 28/2008 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 11 от 24 януари 2008 година на Маданския районен съд, постановена по нохд № 62/2007 година по описа на този съд. При формално заявена в искането „недоказаност” на обвинението като основание за възобновяване на делото, по същество се възразява доказателствената дейност на двете редовни съдебни инстанции и формираните в резултат на тази дейност изводи по фактите, което ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Възразява се и приложението на материалния закон, като се твърди неправилност на правната квалификация на деянието по чл. 129 от НК, а не такава по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, на каквато сочат (според осъдения) данните по делото. Отправеното до ВКС искане е за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд. В съдебно заседание пред ВКС осъденият С. К. не участва лично. Представлява се от защитника си адв. К, която поддържа искането за възобновяване на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неговата неоснователност. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на С. К. К. за това, че на 04. 08. 2006 година, в гр. Р., Смолянска област, е причинил на Н. С. Х. от с. гр., средна телесна повреда, изразяваща се в избиване и счупване на зъби, без които се затруднява дъвченето (във фазата на отхапването) и говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 във вр. ал. 2 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения К. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.   Разгледано по същество, то е неоснователно. Формално ангажираните в него отменителни основания по т. 1 и т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК, са подкрепени с доводи за недоказаност на обвинението, вкл. за неговото авторство, които са относими към обосноваността на фактическите изводи на редовните съдебни инстанции. Те обаче няма как да бъдат обсъждани в настоящето производство, ако се държи сметка за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, която препраща към основанията за касационен контрол, при това ако допуснатите нарушения са съществени. Доколкото съдържанието на искането обаче позволява да се установят действителните причини за недоволството на осъдения К. от постановената по отношение на него и влязла в законна сила осъдителна присъда, ВКС извърши проверка и установи следното: Известно е, че проверката по приложението на материалния закон е възможна само в рамките на признати от обжалващата страна фактически положения, какъвто очевидно не е настоящият случай, или след констатация за надлежно формиране на фактите, каквато в случая ВКС прави. В основата на фактическите си изводи съдът е поставил съдържанието на събраните и проверени по предвидения процесуален ред гласни доказателствени източници - показанията на свидетелите-очевидци на инцидента Б. , Г. , Р. , на свидетелите И полицейски служители, извикани от пострадалия и пристигнали незабавно на мястото на инцидента, показанията на пострадалия Х. , както и заключенията на съдебно-медицинските експертизи: първоначална (д-р Балтов), повторна (д-р Кузманова) и тройна (д-р Сариев, д-р В д-р Димитров) и писмените доказателства по делото. Показанията на посочените свидетели са източници на преки доказателствени факти и са оценени от съда по действителното им съдържание, поради което правилно са кредитирани за достоверност. Всички те установяват по категоричен и безпротиворечив начин нанасянето на удар с ръка от осъдения в областта на устата на пострадалия Х. Експертните заключения също така безпротиворечиво изясняват характера на причиненото на пострадалия Х. увреждане, както то е прието от съда - избиване на един зъб и разклащането на втори до степен, наложила неговото екстрахиране, като зъбите са били естествени и са изпълнявали предназначението си за дъвчене и говорене (в тази насока вж. и ППВС № 3/1979 година, т. 11). Всъщност, основното възражение на осъдения касае оценката на съдържанието на показанията на пострадалия Х. в частта им относно точното място на нанесения му удар. Действително, в съдебно заседание пред първата инстанция свидетелят е заявил, че ударът е попаднал в дясната страна на лицето му. Категорично констатираните увреждания са на втори и трети горни зъби вляво. Това противоречие е обсъдено от съда съобразно цялата доказателствена съвкупност – показанията на посочените вече свидетели, установяващи нанасяне от осъдения на удар с юмрук в областта на устата на пострадалия, показанията на свидетелите д-р Е(извършил първоначалния преглед) и д-р Д(специалист-стоматолог в гр. Е., извършил преглед на пострадалия на следващия ден и издал амбулаторен лист, приложен като доказателство по делото). В резултат на това, съдът е достигнал до категоричните си изводи за мястото на нанасяне на удара (в областта на устата) и причиненото от него увреждане. Изложените в тази връзка съображения (стр. 3 от решението) няма причини да не бъдат споделени, защото напълно кореспондират с данните по делото. Поначало, като се е съгласил с приетите за установени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда отново всички доказателствени източници, ако не приема за установени факти, различни от приетите от първоинстанционния съд, какъвто несъмнено е настоящият случай. Независимо от това, извършеният от този съд собствен доказателствен анализ дава възможност на страните и на контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното му убеждение. Този анализ не разкрива игнориране или превратност при оценката на доказателствата по делото. Затова, заявената в искането процесуална незаконосъобразност в доказателствената дейност на съда не е налице. Съдът е посочил и обсъдил доказателствените източници за направените от него изводи по фактите. Няма причина оценката за достоверност на тези източници да не бъде споделена. При така приетите за установени факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка, в рамките на повдигнатото срещу осъдения К. обвинение, обуславя законосъобразността на съдебния акт. Правните изводи на съда за съставомерността на деянието по чл. 129 от НК, а не по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, както се претендира от осъдения, почиват на надлежно установени факти, а твърдението на осъдения за осъществяване на деянието в състояние на физиологичен афект е напълно произволно и лишено от доказателствена основа. По делото липсват каквито и да било данни за поведение на пострадалия Х. , насочено срещу личността, или честта или достойнството на осъдения или на негов ближен. В рамките на оспорването от осъдения на ангажирането на отговорността му като цяло, съдът провери и нейните конкретни тежест и параметри, при което установи, че индивидуализацията на наложеното на осъдения К. наказание е извършена в рамките на предвиденото в закона, при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства по чл. 54 от НК. Определянето на наказанието в размер, близък до минималния, предвиден в закона и при отлагане на изтърпяването му, удовлетворява изискванията на тази норма на закона и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК, най-вече осъществяването на личната превенция по отношение на осъдения. Направеното от осъдения К. искане за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на атакувания съдебен акт, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. К. К. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на решение № 48 от 18 юни 2008 година на Смолянския окръжен съд, по внохд № 28/2008 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 11 от 24 януари 2008 година на Маданския районен съд, постановена по нохд № 62/2007 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.