Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр. София, 17.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №2309 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на И. Г. В., срещу решение №1575 от 27.06.2019г. по гр.д.№3312/2018г. на Софийски апелативен съд, 12 състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 23.04.2018г. по гр.д.№3367/2015г. на СГС, ГО, I - 16 състав, е отхвърлен предявеният от касатора срещу Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" иск с правно основание чл.284 ал.3 т.2 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син И. И. В. в резултат на ПТП от 31.10.2012г., настъпило в Република Румъния, за разликата над 80 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, противоречие с практиката на СЕС и е необосновано. Касаторът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е отчел, че починалият е бил единствено дете и опора в живота на своя баща, както и че е бил в трудоспособна възраст - 43г. и е осигурявал на своите родители нужните им грижи. Поддържа също, че изводът на въззивния съд за наличие на съпричиняване в размер на 1/3 от страна на пострадалия И. В. е изграден изцяло върху предположения.
Ответникът "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" оспорва жалбата, като счита, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Също твърди, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС №4/1968г., както и от практиката на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, а е отчел всички факти относно увреденото лице, за които са били ангажирани доказателства.
С определение №307 от 07.05.2020г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото правен въпрос: „ Може ли изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между настъпилия инцидент и поведението на пострадалото лице?”
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от преждевременната загуба на неговия син вследствие на процесното ПТП възлиза на 120 000 лв. При определяне размера на обезщетението решаващият съд е съобразил като относими възрастта на ищеца, както и възрастта на загиналия към момента на настъпване на смъртта, а също и обстоятелството, че И. В. е бил единствено дете на ищеца, живели са в едно домакинство и той е обгрижвал емоционално и финансово възрастните си родители. Отчетени са и обществено – икономическите условия към датата на настъпване на ПТП. Съдът е приел за доказано възражението на ответника за принос на пострадалия за настъпване на увреждането, изразяващ се в това, че е пътувал без поставен предпазен колан. С оглед на това съставът на САС е определил приноса на пострадалия в размер на 1/3.
Решението е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС и е частично неправилно. Съгласно решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. №35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. №596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д. №1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д. №44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д. №316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Според разрешенията в решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение №171 от 10.10.2013г. по т.д.№629/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение №169 от 02.10.2013г. по т.д. №1643/2013г. на ВКС, ІІ т.о., само обстоятелствата, че пострадалият при ПТП пътник не е ползвал предпазен колан не са достатъчни, за да се приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД. В тези случаи намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване.
Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС и тъй като възприетото от въззивния съд становище за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат /настъпила смърт/, без обаче съдът да изследва дали твърдяното нарушение, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан от пострадалия, е в пряка причинна връзка с този резултат, е в отклонение с даденото разрешение, обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено, съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК. Поради изложеното не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, съставът на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
В настоящата хипотеза се явяват основателни оплакванията в касационната жалба, че изводите на въззивния съд за съпричиняване на вредите от пострадалия И. И. В. не почиват на събраните по делото доказателства, а са изградени върху предположения. От заключението на назначената в първоинстанционното производство автотехническа експертиза се установява, че при реализиране на произшествието от 31.10.2012г. И. В. е пътувал на предната дясна седалка в лек автомобил джип „Хюндай Теракан“, управляван от водача, като автомобилът е теглел колесар, върху който е бил натоварен микробус „Ситроен“. Автомобилът се е движил по главен път DN5B в Република Румъния, в зоната на 14 км. в посока към [населено място]. На около 60 м. преди напоителен канал, автомобилът се е отклонил вдясно /вероятно поради заспиване на водача/ и е навлязъл в десния банкет под ъгъл около 5 градуса. След изминаване на около 62,5 м. автомобилът е достигнал напречно разположен напоителен канал, дълбок 5,5 м., при навлизането в който е преминал във фаза на летеж и предната му броня се е забила в далечния скат на канала. След удара автомобилът се е преобърнал спрямо напречната си ос и е паднал на покрива си, а върху него се е сгънал колесарът с микробуса. Вследствие на това ПТП е настъпила смъртта на И. В., като същата е причинена от съчетана травма – тъпа травма на главата, без счупване на черепа: кръвонасядания, охлузвания и рани по главата, дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и закрита гръдна травма: счупване на ребра в дясно, разкъсване на десния бял дроб, масивен излив на кръв в дясната гръдна кухина и анемия на органите. Вещите лица посочват, че водеща за настъпването на смъртта е гръдната травма, като в аутопсионния протокол няма увреждания, които да насочат, че в момента на ПТП пострадалият е бил с правилно поставен колан. В заключението си обаче вещите лица не изразяват и категорично становище, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан, нито че ако починалият е пътувал с правилно поставен предпазен колан, травматичните увреждания, довели до смъртта му, е нямало да настъпят, съответно смъртта е щяла да бъде избегната. Формирайки изводите си относно наличието на съпричиняване въззивният съд не е съобразил поясненията на вещите лица, направени в проведеното в първоинстанционното производство открито съдебно заседание на 13.11.2017г., в което е прието заключението на комплексната медико – автотехническа експертиза. В същото заседание вещото лице д-р А. М. е посочило, че няма обективни критерии от съдебно – медицинска гледна точка, които да мотивират, че И. В. е бил с или без правилно поставен колан. Също така е посочило, че при масивни деформации на интериора на автомобила няма никакво значение дали пострадалият е бил с колан или без, защото самият механизъм на ПТП е свързан с притискане в автомобила отпред и отдясно, като при това тялото е било притиснато между части на интериора на автомобила и седалката, като това е довело до счупване на ребрата и нахлуването им в гръдната кухина. Вещите лица от състава на експертизата са изтъкнали и че след началния удар, при който джипът е паднал върху покрива си, върху него се е стоварил сгънатият колесар с натоварен върху него автобус, с обща тежест около 2 тона.
При тези данни необосновано въззивният съд е приел за установено, че И. В. е бил без поставен предпазен колан, въпреки липсата на категорични доказателства за това. Наред с това въпреки данните от заключението на комплексната експертиза, че при конкретния механизъм на ПТП и пътник с предпазен колан би могъл да бъде смазан във вътрешността на автомобила от падналия върху последния колесар с натоварен върху него микробус, съдът е заключил, че използването на предпазен колан би било от значение за предотвратяване на получената травма. Основавайки своите правни изводи на предположението за това, че използването на предпазен колан би предотвратило настъпването на травмата на пострадалия, въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като е намалил полагащото се на касатора обезщетение за неимуществени вреди съразмерно на недоказания принос. При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ не подлежи на редуциране и се дължи в пълния определен от въззивния съд размер - 120 000 лева, доколкото срещу решението в тази му част не е подадена жалба от ответника.
Неоснователни са доводите на касатора за определяне на обезщетението в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението Софийски апелативен съд е съобразил указаните в ППВС №4/1968г. критерии и всички обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост”. Отчетени са момента на настъпване на вредите – 2012г., социално - икономическите условия в страната към този момент, близките отношения на обич и привързаност между починалия и неговите родители, тежките психологически последици за бащата от загубата на неговия единствен син, завладялото го чувство на отчаяние и дълбока тъга, които той не е в състояние да преодолее. Поради това настоящият състав на ВКС споделя становището на въззивната инстанция, че сумата 120 000 лв. съставлява справедливо обезщетение за претърпените от касатора неимуществени вреди.
Поради това на касатора - ищец по предявения иск следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на изтичане на двумесечния срок по чл.285, ал.2 от КЗ /отм./ - 26.10.2014г. до окончателното плащане. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 120 000 лева до 200 000 лева, решението е правилно и следва да се остави в сила.
В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" е осъдено да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева, решението на Софийски апелативен съд не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съразмерно с уважената част от жалбата, в размер на 1572 лева.
При този изход спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3144 лева, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касатора адвокат С. Ч., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 2654,40 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 3200 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1575 от 27.06.2019г. по гр.д.№3312/2018г. на Софийски апелативен съд, 12 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 23.04.2018г. по гр.д.№3367/2015г. на СГС, ГО, I - 16 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Г. В. срещу Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" иск с правно основание чл.284 ал.3 т.2 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син И. И. В. в резултат на ПТП от 31.10.2012г., настъпило в Република Румъния, за разликата над 80 000 лева до размера от 120 000 лева, както и в частта, с която ищецът И. Г. В. е осъден да заплати на Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" разноски за разликата над сумата 4555,20 лева / четири хиляди петстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки/ до размера от 6832,80 лева /шест хиляди осемстотин тридесет и два лева и осемдесет стотинки/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, да заплати на основание чл.284 ал.3 т.2 от КЗ /отм./ на И. Г. В. с [ЕГН], [населено място],[жк], вх.Е, ет.3, ап.136, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.8, чрез адвокат С. Ч., сумата 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решението по в.гр.д.№3312/2018г. на САС/ за неимуществени вреди от смъртта на И. И. В. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 31.10.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2014г. до окончателното плащане, както и сумата 1572 лева /хиляда петстотин седемдесет и два лева/ - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1575 от 27.06.2019г. по гр.д.№3312/2018г. на Софийски апелативен съд, 12 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 23.04.2018г. по гр.д.№3367/2015г. на СГС, ГО, I - 16 състав, в частта, с която предявеният от И. Г. В. срещу Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", иск за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия син И. И. В. при ПТП, настъпило на 31.10.2012г., е отхвърлен за разликата от сумата 120 000 лева до сумата 200 000 лева.
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, да заплати на адвокат С. Ч., адрес [населено място], [улица], ет.8, сумата 2654,40 лева /две хиляди шестстотин петдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за първа и въззивна инстанция, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 3 200 лева /три хиляди и двеста лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Г. В. с [ЕГН], [населено място],[жк], вх.Е, ет.3, ап.136, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.8, чрез адвокат С. Ч., да заплати на Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3144 лева / три хиляди сто четиридесет и четири лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|