8 Р Е Ш Е Н И Е № 169 София, 18.06.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 7213 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу въззивното решение на Апелативен съд-В., постановено на 17.07.2013г. по гр.д.№259/2013г., с което е признато за установено в отношенията между [фирма] и [фирма] /в несъстоятелност/, че [фирма] е собственик на 11128 линейни метра железопътни релси и стрелки, представляващи част от бившата инфраструктура на [фирма]-гр.Д., намиращи се на територията на [фирма] на производствената му площадка в [населено място], подробно описани в приложение №6 към договора за покупко-продажба от 07.09.2010г. и [фирма] / в несъстоятелност/ е осъдено да предаде владението, както и да заплати сумата 261 902.86лв. на основание чл.59 ЗЗД като обезщетение за лишаване от ползването на собственика [фирма] за 11128 линейни метра железопътни релси и стрелки, ведно със законната лихва от 16.05.2011г. до окончателното изплащане на сумата. С определение №137/04.03.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за необходимостта при предявен иск за предаване владението на ж.п. релси и стрелки да се съобрази функционалната им предназначеност като част от железопътната инфраструктура. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-неправилно въззивният съд е приел, че процесните ж.п. релси и стрелки са били собственост само и единствено на праводателя на [фирма], т.е. на [фирма]-гр.Д., след като няма яснота относно съответствието между посочените в баланса наименования на Д. P.-1, P.-2 и [фирма]; неправилно е приета за доказана идентичността на процесните коловози и стрелки с водените в баланса на [фирма]; не се е съобразил с правопогасяващите възражения и опровергаване факта на владението върху процесните ж.п. релси и стрелки при произнасянето по предявения по реда на чл.59 ЗЗД иск; не е изключил от доказателствата оспорения протокол от 03.05.2010г.; приел е като доказателство писмо вх.№23/28.02.2002г. след настъпване на процесуалната преклузия; изводите на съда не кореспондират с установените по делото факти поради нарушения на правилата на формалната логика; не е съобразил функционалната предназначеност на претендираната ж.п. инфраструктура, създадена преимуществено за обслужване дейността на дружеството. Поддържа, че процесните вещи са част от железен път, трайно прикрепен към терена, който като съоръжение е годен за експлоатация само ако са изградени и двете основни части, т.е. долното стоене, включващо подготвено трасе върху терена и баластова призма и горното стоене, което включва ж.п. релси, траверси и скрепителен материал, както и че железопътните линии са една индивидуално определена част от родово определяемата инфраструктура, наречена ж.п. комплекс и практическото обособяване на ж.п. релсите и тяхното отделяне, за да бъдат годен обект на договор за продажба е равносилно на тяхното погиване поради промяна на предназначението им. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове бъдат отхвърлени като бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по 287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмена защита, представена в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Третото лице-помагач [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна в становище, постъпило преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: [фирма] е предявило срещу [фирма] / в несъстоятелност/ иск за предаване владението на 11128 линейни метра железопътни релси и стрелки, представляващи част от бившата железопътна инфраструктура на [фирма]-гр.Д., намиращи се на територията на [фирма] на производствената му площадка в [населено място], както и за заплащане по реда на чл.59 ЗЗД на сумата 285 433.20 лв. обезщетение за лишаване от ползването на тези вещи. С обжалваното решение, постановено на 17.07.2013г. по в.гр.д.№259/2013г. Апелативен съд-В. е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е уважен изцяло, а искът, предявен по реда на чл.59 ЗЗД-за сумата от 261902.86лв. Прието е, че от събраните по делото писмени доказателства и назначените експертизи се установява по убедителен начин, че процесните ж.п. релси и стрелки към тях са били собственост само и единствено на праводателя на [фирма], т.е. на [фирма]-гр.Д. и дружеството-праводател е упражнявало владението върху тях от момента на създаването му с ПМС №176/1991г. Прието е, че идентичността на релсовия път и стрелките е потвърдена от съдебно-икономическите и съдебно-техническите експертизи, които са анализирали периоди и преди образуването на [фирма]-гр.Д. още от момента на изграждането на релсовия път, като [фирма] с валиден договор за продажба е продал на [фирма] процесните релси и стрелки и този договор е породил транслативния си ефект. Изложени са съображения, че упражняваната от [фирма] фактическа власт върху процесните релси и стрелки не съдържа признаците на владението по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, тъй като негови надлежни представители по несъмнен начин са изразили писмено волята, че упражняват само държане върху тях. Относно иска по чл.59 ЗЗД е прието, че уважаването му е в зависимост от уважаването на иска по чл.108 ЗС и от тази гледна точка се дължи обезщетение в размер на посочените в изслушаната експертиза минимални цени за ползването. По въпроса за необходимостта при предявен иск за предаване владението на ж.п. релси и стрелки да се съобрази функционалната им предназначеност като част от железопътната инфраструктура настоящият състав приема следното: При предявен иск за предаване владението на ж.п. релси и стрелки е необходимо да се съобрази функционалната предназначеност на железопътната линия, от която те са част, както и установеният от законодателя специален режим на експлоатация, закриване и демонтаж на железопътните линии. Съображенията за това са следните: Железопътните релси и стрелки могат да съществуват самостоятелно като вещи, да бъдат предмет на разпоредителни сделки, както и годен обект на ревандикация. Ако бъдат инкорпорирани в изградена железопътна линия обаче, те губят своята самостоятелност до момента на демонтирането си. Като част от железопътна линия ІІІ категория по смисъла на чл.2, т.3 от Закона за железопътния транспорт /ж.п. линия от вътрешния железопътен транспорт/, железопътните релси и стрелки могат да принадлежат на ведомства, дружества и предприятия, когато са предназначени за осъществяване на връзката с железопътните линии, включени в железопътната инфраструктура. Те могат да бъдат годен обект на разпореждане, доколкото законодателят не е установил изрична забрана за това, но с оглед спецификата на железопътните линии като елемент от железопътната инфраструктура е установен и специфичен режим на закриване и демонтиране на железопътните линии с ІІІ категория-съгласно чл.14, ал.1 от Наредбата за категоризацията на железопътните линии в Република България железопътните линии с ІІІ категория /т.е. железопътните линии от вътрешния железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия по смисъла на чл.2, т.3 от Закона за железопътния транспорт, които са предназначени за осъществяване на връзката с железопътните линии, включени в железопътната инфраструктура/, се закриват от собствениците след съгласуване с министъра на транспорта, като за закриването собствениците уведомяват и министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Съгласно §1, т.2 от ДР на наредбата закриване на железопътна линия или на участъци от линия е преустановяване на експлоатацията на железопътната линия или на участъци от линия със или без демонтиране на съоръженията, от които се състои и извършването на всички действия, свързани с демонтирането, с технически, юридически, екологични и други действия. Ако е предявен иск за предаване владението на елементите от една ж.п. линия /ж.п. релси и стрелки/, по делото следва да се установи, че действието е предприето след съгласуване с министъра на транспорта и не съществува пречка тези елементи да бъдат демонтирани и като обособени вещи да бъдат предадени на претендиращото ги лице. Съгласуването обаче касае само възможността ж.п. релсите и стрелките да бъдат демонтирани и владението им да бъде предадено фактически, тъй като министърът на транспорта не разполага с правомощието да съгласува юридически действия по прехвърляне правото на собственост върху тези вещи. По отношение на действията на разпореждане законът не установява специален разрешителен режим, нито забрана за извършването им. Спорът за принадлежността на правото на собственост следва да бъде разрешен при съобразяване на общите правила за извършване на съответното действие на разпореждане. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.По същество същото е частично неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.14 от Наредбата за категоризация на железопътните линии в Република България/. Правилно в обжалваното решение е прието, че процесните ж.п. релси и стрелки са били собственост на [фирма] /праводател на [фирма]/ от момента на създаването му с ПМС №176/1991г., като с валиден договор за покупко-продажба [фирма] е прехвърлил на [фирма] правото на собственост и този договор е породил транслативния си ефект. Неоснователни са наведените от касатора доводи за липса на идентичност между процесните ж.п. релси и стрелки и включените в баланса на [фирма] при образуването му вещи от същия вид. Събраните по делото доказателства са преценени от въззивния съд в тяхната съвкупност и при спазване на установените в процесуалния закон правила. Констатациите на изслушаните по делото експертизи за включването в баланса на съществуващия като поделение на ДФ”Полимери” “Железопътен комплекс-Д.” към момента на преобразуване на предприятието в търговско дружество с решение №30/24.02.1989г. на Министерски съвет и ПМС №176/1991г. не са опровергани-не се установено, а не е и поддържано в хода на производството по делото, че част от железопътните релси и стрелки, находящи се на територията на преобразуваната ДФ”Полимери” са били включени в нейния баланс. С оглед на това изводът на съда, че цялата железопътна инфраструктура, находяща се на територията на предприятието, по волята на принципала при преобразуването на държавните предприятия в търговски дружества е била включена в капитала на [фирма] /преобразуван впоследствие в [фирма]/,създадено именно с цел поддържане и експлоатация на тази инфраструктура, е правилен и обоснован. Изразената при преобразуването воля на собственика на преобразуващите се предприятия за начина на обособяването им като съвкупност от дейност и имущество е ясно изразена и съдът не разполага с правомощието да обсъжда целесъобразността на така взетото решение. Неоснователни са и доводите на касатора за придобиване по давност на правото на собственост върху процесните ж.п. релси и стрелки. За да достигне до извода, че осъществяваната от [фирма] /в несъстоятелност/ фактическа власт не съдържа признаците на владението по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС въззивният съд е обсъдил изразената от представляващите дружеството лица воля без изрично да отбелязва, че счита оспорения протокол от 03.05.2010г. за автентичен. И доколкото подобни изявления се съдържат и в други, представени по делото и неоспорени писмени доказателства /ликвидационен протокол от 10.12.1991г., разделителен протокол от 24.06.1991г., опис на предадени активи, сключените между дружествата договори/, изводът следва да се приеме за правилен. И тъй като законът не установява специална форма за действителност, нито специален разрешителен режим при извършване на действия по разпореждане с елементи от железопътни линии ІІІ категория, правилно въззивният съд е приел, че собственикът на процесните ж.п. линии и стрелки [фирма]-гр.Д. се е разпоредил валидно със сключения на 07.09.2010г. договор в полза на [фирма], като този договор е породил транслативния си ефект. Поради това в частта, с която е признато за установено, че процесните ж.п. релси и стрелки са собственост на [фирма] обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че предявилото иска дружество може да иска предаване владението на процесните вещи, след като по делото не е установено закриването на ж.п. линията да е било съгласувано с министъра на транспорта. Както вече беше отбелязано, специфичното предназначение на железопътните линии и обстоятелството, че до момента на закриването си те представляват част от железопътното трасе, обуславя и необходимостта от установяване на специален режим по отношение на действията по закриването и демонтирането им. А доколкото предаването на владението е обективно свързано с необходимостта железопътните релси и стрелки да бъдат демонтирани от железопътното трасе, претенцията за предаване на владението може да се приеме за основателна само ако тези действия са били предварително съгласувани с министъра на транспорта. В случая доказателства за подобно съгласуване по делото не са представени, поради което в частта, с която [фирма] /в несъстоятелност/ е осъдено да предаде владението на процесните ж.п. релси и стрелки обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това по реда на чл.293, ал.2 ГПК спорът бъде решен по същество, като това искане бъде отхвърлено. Неправилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на процесните вещи, след като по делото е установено, че ж.п. трасето, част от което са претендираните ж.п. релси и стрелки, е било неизползваемо през исковия период по причина на извършени от третото лице-помагач действия. По реда на чл.59 ЗЗД обезщетение за лишаване от ползване може да бъде присъдено само ако ползващото съответната вещ лице се е обогатило за сметка на нейния собственик без основание. По делото обаче е установено по категоричен начин, че находящите се на територията на [фирма] /в несъстоятелност/ железопътни линии не могат да бъдат използвани, тъй като изходящите линии, намиращи се на територията на [фирма] са отрязани и достъпът на локомотиви на територията на [фирма] е невъзможен /св.Ц. И./, ж.п. линиите не се използат по предназначение / заключение на съдебно-оценителна експертиза на в.л.Г./. Железопътните релси и стрелки не са били използвани по предназначение от [фирма] / в несъстоятелност/, а не биха могли да се ползват и от друг правен субект, като причинно следствена връзка с извършени от [фирма] /в несъстоятелност/ действия не е налице. Обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД не се установява, поради което по реда на чл.293, ал.2 ГПК в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора разноски в полза на страните не следва да бъдат присъждани. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Апелативен съд-В., постановено на 17.07.2013г. по в.гр.д.№259/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено в отношенията между [фирма] и [фирма] /в несъстоятелност/, че [фирма] е собственик на 11 128 линейни метра железопътни релси и стрелки, представляващи част от бившата железопътна инфраструктура на [фирма], [населено място], намиращи се на територията на [фирма] /в несъстоятелност/, на производствената му площадка в [населено място], подробно описани в приложение №6 към договора за покупко-продажба от 07.09.2010г. ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд-В., постановено на 17.07.2013г. по в.гр.д.№259/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което [фирма] /в несъстоятелност/ е осъдено да предаде на [фирма] владението на 11128 линейни метра железопътни релси и стрелки, представляващи част от бившата железопътна инфраструктура на [фирма],гр.Д., намиращи се на територията на [фирма] /в несъстоятелност/, на производствената му площадка в [населено място], подробно описани в приложение №6 към договора за покупко-продажба от 07.09.2010г., както и в частта, с която [фирма]/в несъстоятелност/ е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 261 902.86лв. на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за лишаване от правото на ползване на собствените си движими вещи, а именно 11 128 линейни метра железопътни релси и стрелки, представляващи част от бившата инфраструктура на [фирма],гр.Д., намиращи се на територията на [фирма] /в несъстоятелност/ на производствената му площадка в [населено място], подробно описани в приложение №6 към договора за покупко-продажба от 07.09.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2011г. до окончателното й изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] по реда на чл.108 ЗС [фирма] /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], област В., Промишлена зона, да бъде осъдено да предаде владението на 11128 линейни метра железопътни релси и стрелки, представляващи част от бившата железопътна инфраструктура на [фирма], [населено място], намиращи се на територията на [фирма] /в несъстоятелност/, на производствената му площадка в [населено място], подробно описани в приложение №6 към договора за покупко-продажба от 07.09.2010г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от [фирма] с ЕИК 10359704, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], по реда на чл.59 ЗЗД иск [фирма] /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], област В., Промишлена зона да бъде осъдено да заплати сумата 261 902.86лв. /двеста шестдесет и една хиляди деветстотин и два лева и 86ст./, представляващи обезщетение за лишаване от правото на ползване на 11 128 линейни метра железопътни релси и стрелки, представляващи част от бившата инфраструктура на [фирма],гр.Д., намиращи се на територията на [фирма] /в несъстоятелност/ на производствената му площадка в [населено място], подробно описани в приложение №6 към договора за покупко-продажба от 07.09.2010г. В производството по делото като трето лице-помагач на страната на ищеца участва [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление:гр.Д., Промишлена зона. Решението е окончателно. Председател: Членове: