Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 156

София, 24.06.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА


при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д.N 1605 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх. № 1220 от 17.03.2016 г на Т. Г. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Татарска от АК-В., на влязлото в сила решение № 27 от 29.01.2016 г. по гр.д. № 1149/2015 г. на Мездренския районен съд, с което е осъдена Т. Г. М. от [населено място] да заплаща на навършилото пълнолетие дете Л. Г. Л. от [населено място], [община], месечна издръжка в размер на 140 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, начиная от 19.10.2015 г. до завършване на обучението в средно учебно заведение в предвидения срок, но не по-късно от 09.05.2017 г., както и да й заплати издръжка за минал период – от 19.05.2015 г. до 19.10.2015 г., в размер на 426,60 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2015 г. до окончателното изплащане. Молителката иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като поддържа, че при разглеждане на делото съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради несъобщаване и непризоваване на молителката – ответница в производството, която е била лишена от възможност да участва по делото и да защити правата си, поради което моли да се отмени влязлото в сила решение и делото бъде върнато за ново разглеждане на районния съд от друг състав. В съдебно заседание адв. Татарска поддържа молбата за отмяна на влязлото в сила решение на заявеното основание като моли същото да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Ответницата по молбата за отмяна и ищца в производството Л. Г. Л. от [населено място], [община], не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК.
По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 129 от 18.04.2016 г. по делото, с което е допусната до разглеждане в открито заседание.
Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е основателна.
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страна е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. В случая молителката, която е ответница в производството по делото по искове с правно основание чл. 146 и чл. 149 СК, заявява, че тя е лишена от участие в производството, поради допуснати от съда процесуални нарушения на чл. 38 и чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК и това твърдение се оправдава от фактическа и правна страна.
В исковата молба е посочен адрес на молителката ответница Т. Г. М. - [населено място], област В., [улица]. От този адрес съобщението се е върнало в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваването на 20.10.2015 г., че лицето не е открито на адреса, а по данни на съседите е заминало за чужбина и не са установени близки, на които да се връчи съобщението. Съдът е изискал справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за настоящ и постоянен адрес на лицето, която е предоставена на 21.10.2015 г. като данните на лицето Т. Г. М. са – постоянен адрес - [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 2 и настоящ адрес - [населено място], [улица]. Съдът е разпоредил на 21.10.2015 г. съобщението да се връчи чрез залепване на постоянен адрес, което е сторено на 26.10.2015 г. на входната врата и тъй като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК ответницата не се е явила в канцеларията на съда да получи книжата, съобщението от 10.11.2015 г. е приложено към делото и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК й е назначен особен представител – адв. Д. С. от АК-В..
Според задължителната съдебна практика, създадена по реда на чл.274, ал.1, т.3 ГПК – определение № 565 от 28.10.2009г. по ч.гр.д.№ 577/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., поредността на връчването на призовките и съобщенията е установена в чл. 38 ГПК като гаранция, че страните ще бъдат призовани лично. Отделно от това разпоредбата на чл. 47 ГПК съдържа последователни правила, които съдът трябва стриктно да спази, преди да приложи разпоредбата на чл. 47, ал.6 ГПК, като поредността е следната: ако ответникът не се яви в съда да получи книжата си в канцеларията на съда в двуседмичния срок от залепване на уведомлението - чл. 47, ал. 3 ГПК, съдът указва на ищеца да представи справка за адресната му регистрация, която трябва да съдържа данни за регистрираните по реда на чл. 90, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Установяването на тези данни е необходимо, за да може съдът да провери дали регистрираният адрес - настоящ или постоянен, съвпада с този, на който е било залепено уведомлението. Ако адресите не съвпадат, съдът трябва да разпореди ново връчване на настоящия, респ. на постоянния адрес по общия ред. Освен това съгласно чл. 38 ГПК съобщенията се връчват на адреса, посочен по делото; когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния. В разглеждания случай призоваването на ответницата е извършено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 38 ГПК. Съобщението до ответницата, изпратено на адреса в исковата молба се е върнало в цялост, тъй като адресатът не е бил намерен, след което съдът служебно е изискал справка за нейния постоянен и настоящ адрес, от която е видно, че двата адреса са различни. Вместо да спази поредността по чл. 38 ГПК, а именно да изпрати съобщение до настоящия адрес на ответницата, съдът е разпоредил такова да се изпрати само на постоянния й адрес, след което е провел процедурата по чл. 47, ал. 3 – 6 ГПК, поради което молителката е била нередовно призована и неправилно й е бил назначен особен представител. Следователно, в резултат на нарушаване на правилата за връчване на съобщения и призовки, молителката е била лишена от възможност да участва по делото.
При тези фактически данни следва да се приеме, че съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбите на чл. 38 и чл. 47 ГПК, което налага отмяна на влязлото в сила решение, при постановяване на което е допуснато нарушението, на основание чл. 307, ал. 3 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане на спора от друг състав на Мездренския районен съд, за да се обезпечи надлежното участие на страната в производството.
По искането на пълномощника на молителката за присъждане на разноски за настоящото производство, настоящият съдебен състав не следва да се произнася, а разноските трябва да бъдат съобразени при решаване на делото по същество с оглед изхода на спора/ в този смисъл е даденото разяснение в т. 4 на ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 27 от 29.01.2016 г. по гр.д. № 1149/2015 г. на Мездренския районен съд, ІІ гр. с-в.
ВРЪЩА делото на Мездренския районен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: