Ключови фрази
Възнаграждение * договор за изработка * задължения на съда при постановяване на съдебен акт * служебно начало


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
София, 07.02.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА


при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1187/2013 г.


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 5823 от 10.08.2012 г. по гр. д. № 16474/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав в частта, с която е отменено постановеното от Софийски районен съд, решение № ІІ-61-45 от 28.04.2011 г. по гр. д. № 8646/2010 г. и предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] искове са отхвърлени съответно: искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за изработка на средносрочна програма за развитие на [фирма] от 11.06.2008 г. е отхвърлен за сумата 10 020 лв. /без ДДС/ и за сумата 2 004 лв., представляваща ДДС върху тази сума, а искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 432.54 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 10 020 лв. за периода от 17.11.2009 г. до 23.02.2010 г.
К. поддържа всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Основното му оплакване е срещу извода, че не е доказано изпълнение на възложената с процесния договор работа и че поради това не се дължи разликата между уговорения аванс 6 680 лв. и цялото възнаграждение 16 700 лв. /без ДДС/. Според касатора, в нарушение на процесуалните правила решаващият състав е счел за „непредставена” като доказателство по делото изготвената в съответствие с договора разработка, представена от ищеца за констатация в съдебно заседание на 02.12.2010 г. Поддържа, че въззивната инстанция не е изпълнила задълженията си по чл. 7, ал.1 и чл. 10 във връзка с чл. 146, ал. 2 ГПК да съдейства на страните с цел изясняване на делото и за установяване на истината. Като неточно и дори тенденциозно касаторът определя обсъждането на показанията на свидетеля К. като такива, доказващи готовността на ищеца да представи не самия готов продукт „разработката”, а само „моделът” за нейната реализация.
С определение № 723 от 31.10.2013 г. по настоящото дело касационното обжалване на постановеното от Великотърновски апелативен съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по приетия за обуславящ въпрос за задължението на съда по чл. 7 и чл. 10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото и за установяване на фактите, които са от значение за решаването му.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения в писмен отговор от 20.12.2012 г.
Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от [фирма] срещу [фирма] главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата над 6 680 лв., въззивният съд е приел за дължима само посочената сума, представляваща аванс, който е следвало да бъде платен по сключения между страните договор от 11.06.2008 г. Поради липса на ангажирани от ищеца доказателства, че е изпълнил възложената му работа, решаващият състав е счел за недължима разликата до общо уговореното възнаграждение в размер на 16 700 лв. /без ДДС/. Основното съображение на въззивната инстанция в тази връзка е, че естеството на поръчаното по процесния договор изисква по делото да бъде представена самата разработка, т. е. писменият документ, което обаче не е сторено, а е извършена единствено констатация от съда по представена от ищеца и след това върната му „синя папка с прозрачни корици с надпис на заглавнaта страница „Програма за развитието на [фирма]”, съдържащ 46 листа, отпечатани на принтер и представляващ надпис по програма за развитие на [фирма] 2008-2013 г.” С оглед на това, Софийски градски съд е отказал да сподели приетото от първата инстанция, че синята папка съдържа разработка, която отговаря на уговореното от страните, т. е. че е налице надлежно изпълнение на възложената работа. Като неподкрепящи твърдението на ищеца, че е изпълнил работата, са преценени и показанията на посочения от него свидетел-съдружник в дружеството, тъй като в тях се говори за модел за изработване на такава разработка, т. е. на проект за такава.
Обжалваното решение е неправилно.
В съответствие с принципите на гражданския процес – за служебното начало (чл. 7 ГПК) и за установяване на истината (чл. 10 ГПК), законодателят е вменил в задължение на съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, да им съдейства за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Едно от проявленията на тези принципи е задължението на съда за изготвяне на доклад по делото (чл. 146 ГПК), чието значение е да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права и да обезпечи постановяването на правилно и съобразено с фактическата действителност решение.
По приложението на цитираните норми е формирана задължителна съдебна практика – множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, част от които са цитирани в определението за допускане на касационното обжалване, а понастоящем е прието и Тълкувателно решение на ОСГТК № 1 от 09.12.2013 г.
В случая въззивният съд не е изпълнил задълженията си да съдейства на страните при упражняване на процесуалните им права, с което е допуснал нарушение на посочените по-горе принципи и относимата към тях задължителната съдебна практика.
Видно от изготвения по делото доклад, с оглед изразеното от ответника по иска становище, първоинстанционният съд е приел за спорен въпроса относно точното изпълнение на задължението на ищеца по процесния договор, поради което изрично му е указал необходимостта „да докаже, че е изпълнил всички задължения по договора, точно и в срок”. Именно в изпълнение на това указание в съдебно заседание на 02.12.2010 г. ищецът [фирма] е представил писмено доказателство – „синя папка с прозрачни корици с надпис на заглавнaта страница „Програма за развитието на [фирма]”, съдържащ 46 листа, отпечатани на принтер и представляващ надпис по програма за развитие на [фирма] 2008-2013 г.”, с твърдението, че това е „изготвеният продукт като цяло”. Макар страната да е заявила, че представя посоченото доказателство „за констатация”, съдът, в изпълнение на произтичащото от чл. 7 ГПК задължение за съдействие, както и на установеното в чл. 146, ал. 2 ГПК задължение да посочи на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, е следвало да укаже на ищеца, че за да бъде взето предвид при решаване на спора, представеното от него доказателство следва да бъде прието, т. е. да бъде приобщено към доказателствата по делото, а не е достатъчно да е представено за констатация, каквато се извършва единствено са установяване на идентичност на представения в копие документ с оригинала на същия. Задължението за съдействие се отнася не само за първоинстанционния, но и за въззивния съд като инстанция по съществото на спора. Поради това, въззивният съд е следвало да укаже на ищеца необходимостта от представянето на това доказателство, а не да изгражда своите фактически и правни изводи, като го игнорира.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че в обжалваната му част постановеното от Софийски градски съд решение е неправилно и следва да бъде отменено, като поради необходимостта от извършване на посочените по-горе съдопроизводствени действия, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5823 от 10.08.2012 г. по гр. д. № 16474/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав в частта, с която е отменено постановеното от Софийски районен съд, решение № ІІ-61-45 от 28.04.2011 г. по гр. д. № 8646/2010 г. и предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] искове са отхвърлени съответно: искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за изработка на средносрочна програма за развитие на [фирма] от 11.06.2008 г. е отхвърлен за сумата 10 020 лв. /без ДДС/ и за сумата 2 004 лв., представляваща ДДС върху тази сума, а искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 432.54 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 10 020 лв. за периода от 17.11.2009 г. до 23.02.2010 г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: