6 Р Е Ш Е Н И Е № 284 София, 05.12.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора....................като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1986 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от К. Н. Д. чрез адв.Ж. Ж. срещу решение № 10 от 8.02.16г.по в.гр.дело № 62/15г.на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 262 от 21.11.12г.по гр.дело № 203/12г.на Окръжен съд-Кърджали.С него е отхвърлен предявения от същата страна против З. М. Г. и И. С. Г. иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД. Решението е постановено при повторно разглеждане на делото след връщането му от Върховния касационен съд по реда на чл.293 ал.3 ГПК. С определение № 500 от 2.06.16г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните релевантни за спора въпроси:1. Възникнало ли е правото да се иска от съда обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД за единия обект,предмет на договора - недвижим имот,когато не е изплатена изцяло цената на имота,която е уговорена да се плати преди прехвърлянето на собствеността на същия; 2. Следва ли да се приложи чл.362 ГПК след като не е извършено цялото плащане на предмета на иска – недвижим имот, с правото на строеж,при условията на ал.1 изр.2,като се даде възможност да се изплати остатъкът от цената на имота в предвидения за това срок – 2 седмици от постановяване на решението. На поставените въпроси е даден отговор в задължителната практика на Върховния касационен съд - решение № 537 от 8.07.10г.по гр.дело № 349/09г.на ІІІ г.о.,решение № 455 от 19.12.13г.по гр.дело № 3635/13г.на ІV г.о.,решение № 28 от 1.07.11г.по т.д.№ 207/10г.на ІІ т.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.В цитираните съдебни актове е прието,че и неизправната страна по предварителния договор за покупко-продажба може успешно да упражни преобразуващото си право по чл.19 ал.3 ЗЗД и да иска обявяването му за окончателен.Неплащането на цената не е пречка за упражняване на правото да бъде предявен иска,щом предварителният договор,съдържащ уговорка за всички съществени условия за окончателния,валидно обвързва страните и не е развален,или прекратен.Ако купувачът не е заплатил изцяло покупната цена,или остатъка от нея,съдът постановява в решението си по реда на чл.362 ал.1 ГПК,че замества окончателния договор при условие,че ищецът изпълни задължението си. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че предмет на сключения на 31.01.97г.между страните предварителен договор е комплексен обект : цех за производство и бутилиране на алкохолни и безалкохолни напитки,който се състои от недвижим имот /сграда/,технологична линия за бутилиране и други вещи,всички свързани с едно производствено предназначение.От назначената техническа експертиза било установено,че част от производствената линия са и цистерни,положени в основата на сградата при нейното построяване,за чието изваждане е необходимо разрушаване на ограждащата стена на изток,а за изваждане на миячната машина,цистерните,за части от линията за бутилиране също ще е необходимо да се изрежат части от металните витрини от западната фасада.Направен е извод от съда,че при това положение не може да се иска обявяване за окончателен на предварителния договор само по отношение на недвижимия имот.На второ място,са изложени съображения,че дори и да се приеме обратното, не е настъпил моментът за сключване на окончателния договор.Съгласно т.4 от предварителния договор продавачите са се задължили да прехвърлят нотариално собствеността върху имота и имуществото до 7 дни от датата на окончателното плащане по сделката.Прието е,че в случая не е налице пълно плащане – цената на имота е 56 200 лв според заключението на вещото лице,а е платена сума от 35 318 лв и съответно продавачите не са изпаднали в забава. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Поддържа се,че предмет на договора са отделни самостоятелни обекти и няма законова пречка да се иска обявяване за окончателен само на част от предмета на процесния предварителен договор – недвижимия имот,чиято цена е установена от вещо лице. Счита,че са налице всички предпоставки съдът да уважи иска по чл.19 ал.3 ЗЗД,като приложи чл.362 ГПК. Ответниците по жалбата З. М. Г. и И. С. Г. чрез адв.Ц. Й. –С. молят да бъде оставено в сила въззивното решение.Излагат съображения,че искът по чл.19 ал.3 ЗЗД не може да бъде успешно проведен,тъй като действителната воля на страните по предварителния договор е за неделимост на предмета на престацията с оглед на неговото предназначение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и провери правилността на обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290 ал.2 ГПК,намира следното: Касационната жалба е основателна. По делото е установено,че на 31.01.2007г.е сключен предварителен договор между З. и И. Г. като продавачи и К. Д. като купувач за продажба за цех за производство и бутилиране на алкохолни и безалкохолни напитки,заедно с правото на строеж върху имот пл.№ 5501 в кв.77 по плана на [населено място],заедно с монтираната в него линия за бутилиране на трапезна вода и цялото оборудване и движимо имущество - собствени машини,части и съоръжения в цеха,описани в 26 пункта на чл.1,за сумата 142 500 лв.В чл.2 е уговорен начина на плащане – 20 000 лв при подписване на договора,а остатъкът от 122 500 лв на 24 равни вноски по 5106 лв всяка,платими всеки месец до 10-то число за предходния месец,считано от 1.05.2007г.до 1.05.2009г.В чл.4 е договорено в 7-дневен срок от датата на окончателното плащане да се прехвърли собствеността по нотариален ред.С подписването на договора е предадено и владението на недвижимия имот и движимото имущество.Купувачът е платил по договора общо сумата 35 318 лв /20 000 лв при сключването му и три вноски по 5 106 лв/,след което е престанал да плаща. В изпълнение на указанията,дадени от ВКС в отменителното му решение при разглеждане на делото при първата касация,въззивният съд е назначил съдебно-техническа експертиза,която е дала заключение за пазарната стойност на обект „Цех за бутилиране на трапезна вода”към 31.01.2007 г.,както следва : стойност на 3 бр.сгради с право на строеж – 56 200 лв,стойност на линия за бутилиране – 28 936 лв, стойност на машини,съоръжения и части – 36 426 лв,обща стойност – 121 562 лв./вж допълнение към заключението от 29.06.15г./ Предмет на предявения иск по чл.19 ал.3 ЗЗД е обявяване за окончателен на предварителния договор от 31.01.07г.само в частта му по отношение на недвижимия имот - цех за производство и бутилиране на алкохолни и безалкохолни напитки,находящ се в [населено място],състоящ се от 4 тела и представляващ едноетажна масивна сграда с приземен етаж под част от сградата,с обща застроена площ от 619 кв.м.,заедно с принадлежащото право на строеж върху терена,върху който е построена сградата,а именно: имот с планоснимачен № 5501 в кв.77 по плана на [населено място],при съседи: север – производствено хале на [фирма],запад – път за [фирма],юг – път за [населено място] и на изток – зелена площ. С оглед отговора на поставените правни въпроси изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения иск по чл.19 ал.3 ЗЗД поради неизправността на ищеца като страна по предварителния договор,е незаконосъобразен.Създадената с разпоредбата на чл.362 ал.1 ГПК правна възможност съдът да постанови решение,заместващо окончателния договор при условие,че ищецът изпълни задължението си,сами по себе си изключват неизправността на последния към датата на предявяване на конститутивния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД. Настоящият съдебен състав не споделя разбирането на въззивния съд,че само недвижимият имот не може да бъде самостоятелен обект на производството по чл.19 ал.3 ГПК,тъй като предмет на предварителния договор е комплексен обект с производствено предназначение /недвижим имот,технологична линия за бутилиране и други движими вещи,които не могат да бъдат физически разделени/.В отменителното си решение съставът на ІІІ г.о.на ВКС изрично е посочил,че съдът има право да обяви за окончателен предварителния договор по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД само за част от уговорената с предварителния договор престация,която е собственост на обещателя към момента на вписване на исковата молба,а неплащането на цената не е основание за отхвърляне на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД.Необоснован е изводът на съда,че предмет на предварителния договор е един неделим обект.Видно от чл.1 от договора същият има за предмет отделни обекти : недвижим имот – цех за бутилиране на алкохолни и безалкохолни напитки, монтираната в имота технологична линия за бутилиране на трапезна вода и движимо имущество.Не може да наложи други изводи обстоятелството,че за да бъдат извадени част от съоръженията/цистерни,миячна машина/е необходимо разрушаване на част от стените.Технологичната линия не е трайно прикрепена към недвижимия имот по начин да е невъзможно да бъде отделена.В подкрепа на тезата,че се касае за самостоятелни обекти са представените по делото договор от 26.02.03г.за продажба на движимите вещи – машини и съоръжения на трето лице,както и договори за наем на части от недвижимия имот и движимите вещи, предхождащи сключването на предварителния договор.Спорът относно движимите вещи касае облигационни отношения между страните извън предмета на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД,които биха могли да бъдат разрешени в друго производство. Като не е съобразил горното въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт при наличие на визираните от жалбоподателя пороци по чл.281 т.3 ГПК,водещи до отмяната му.Настоящият състав намира,че страните са валидно обвързани от сключения предварителен договор по отношение покупко-продажбата на недвижимия имот,поради което искът по чл.19 ал.3 ЗЗД следва да бъде уважен,с условието по чл.362 ал.1 ГПК купувачът да заплати остатъка от цената в размер на сумата 20 882 лв/ разликата между платената сума от 35318 лв до 56 200 лв пазарната стойност на 3 бр.сгради с правото на строеж/. Съгласно чл.364 ал.1 ГПК ищецът дължи следващите се разноски по прехвърляне на имота,а именно – нотариална такса по сметка на ВКС,съгласно чл.85 ал.2 вр.с чл.87,определена по раздел ІІ т.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност,съобразно материалния интерес,възлизаща на сумата 511.50 лв,както и местен данък съгласно Наредбата за определяне размера на местните данъци на [община] за придобиване на имота по сметка на [община] в размер на сумата 1232 лв/2.2% от стойността на имота/,съгласно чл.47 ал.2 ЗМДТ. На ищеца следва да бъде присъдена сумата 15 301.28 лв разноски за всички инстанции. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 10 от 8.02.16г.,постановено по в. гр.дело № 62/15г.на Пловдивския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 31.01.2007г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот,с който З. М. Г.,ЕГН [ЕГН] и И. С. Г.,[ЕГН] в качеството на продавачи продават на К. Н. Д.,ЕГН [ЕГН] в качеството му на купувач,собствения си недвижим имот: цех за производство и бутилиране на алкохолни и безалкохолни напитки,находящ се в [населено място],област К.,състоящ се от четири тела и представляващ едноетажна масивна сграда с приземен етаж под сградата,с обща застроена площ от 619 кв.м.,заедно с припадащото й се право на строеж върху терена,върху който е построена сградата,а именно имот с пл.сн.№ 5501 в кв.77 по плана на [населено място], [община],област К.,при съседи: север – производствено хале на [фирма],запад – път за [фирма],юг- път за [населено място] и изток – зелена площ,който се индивидуализира по КККР,с последно изменение със заповед 18-14671/04.12.14г.на началник на С.-К.,като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.126.124.4.2,с адрес на имота:гр.К., [улица]ет.1,който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.126.124,с предназначение на самостоятелния обект : друг вид самостоятелен обект в сграда,брой нива на обекта 1,с площ от 619 кв.м.и прилежащи части – приземен етаж под част от сградата и припадащото се право на строеж,ниво 1,при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж 40909.126.124.4.1,под обекта – няма,над обекта - няма,съобразно схема № 15-301092/16.07.15г.,издадена от АГКК К.,за сумата 56 200 лв /петдесет и шест хиляди и двеста/,ПРИ УСЛОВИЕ К. Н. Д. да заплати на З. М. Г. и И. С. Г. сумата 20 882 лв /двадесет хиляди осемстотин осемдесет и два лв/ в двуседмичен срок от влизане в сила на решението. ОСЪЖДА К. Н. Д. да заплати на [община] сумата 1232 лв /хиляда двеста тридесет и два /местен данък,както и да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 511.50 лв/петстотин и единадесет лв и петдесет ст/ държавна такса по прехвърляне на имота,за които суми служебно да се впише възбрана върху имота на основание чл.364 ал.1 ГПК. ОСЪЖДА З. М. Г. и И. С. Г. да заплатят на К. Н. Д. сумата 15 301 лв /петнадесет хиляди триста и един/разноски по делото. Препис от решението да се издаде на К. Н. Д. след представяне на документ за внасяне на определената такса в полза на Върховния касационен съд и удостоверение от [община] ,че са изплатени дължимите данъци и такси за имота. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.