Р Е Ш Е Н И Е № 129 гр. София, 12 март 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори март през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 355 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане на осъдения В. С. А., депозирано на 7.02.2012 г, за възобновяване на ВНОХД № 4094/11 по описа на Софийски градски съд, по което е постановено решение от 31.10.2011 г, с което е изменена присъда на Софийски районен съд от 14.04.2011 г, по НОХД № 5747/10, като наложеното по отношение на подсъдимия В. С. А. наказание е намалено на три месеца „лишаване от свобода”, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият В. С. А. е признат за виновен в това, че на 25.01.2006 г в [населено място], е влязъл в чуждо жилище, като за това е употребил сила, и деянието е извършено от две лица / К. С. С. и В. С. А. /, с оглед на което и на основание чл. 170, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. На основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието три години „лишаване от свобода”, наложено по присъда на СГС, по НОХД № 38/02, за изтърпяването на което е определен „строг” режим, настаняване в затвор. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъква се, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения, че е нарушен материалният закон, че наложеното наказание е явно несправедливо, че осъденият е в невъзможност да изтърпи наказанието поради влошеното си общо здравословно състояние / инвалид І гр, с чужда помощ /, че не са взети предвид семейните му задължения като баща на три малолетни деца. С жалбата се иска да бъдат отменени постановените съдебни актове и молителят да бъде оправдан. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Поддържа, че са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК / липсва квалификацията по чл. 20, ал. 2 НК, превратно са тълкувани доказателствените източници, неправилно е прието, че молителят е извършил инкриминираното деяние, макар и да е установено, че той е инвалид, не е осъществен съставът на престъплението, за което е осъден /. Прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане или за отмяна на постановените актове и оправдаване на осъдения. Молителят заявява, че поради увреденото си здравословно състояние не би могъл да изтърпи наложеното му наказание. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. То е подадено от лице, имащо право да поиска възобновяване, в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Въззивният съд е извършил подробен анализ на доказателствените източници при спазване на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Участието на молителя в инкриминираното деяние е установено въз основа на показанията на свидетелите: Н. К., М. А. и З. А., които са и очевидци на събитията, подкрепени от показанията на св. Ц. П., св. М. М., св. В. Б. Техните твърдения кореспондират на данните от протокола за оглед и на писмените доказателства: нотариален акт, експертно решение на ТЕЛК, справки за съдимост, и съвкупно формират надеждна доказателствена основа за осъждане на молителя. Установено е, че деянието е извършено от две лица - от молителя и от неговия съпроцесник К. С. С., спрямо когото също е постановена осъдителна присъда. От събраните доказателства е изяснено, че независимо от физическото си състояние, осъденият А. е участвал в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 170, ал. 2 НК, поради което няма пречка да бъде ангажирана наказателната му отговорност за това престъпление. Не представлява процесуално нарушение липсата на изрично посочена форма на съучастие по чл. 20, ал. 2 НК, тъй като посочената квалификация се съдържа в елемент от състава на престъплението, а именно: влизането в чуждото жилище е извършено „от две лица” / чл. 170, ал. 2, пр. 3 НК /. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК препятства възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде уважено. При правилно установените релевантни факти е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен. Деянието покрива признаците по чл. 170, ал. 2, пр. 3 НК и такава е възприетата от съдилищата правна квалификация. Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е редуцирал наказанието „лишаване от свобода” до възможния минимум, предвиден в закона / три месеца „лишаване от свобода” /, а самото наказание е определено при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. В тази насока са взети предвид данните за физическото състояние на молителя и за семейните му задължения / баща на три малолетни деца /. Въпросите, касаещи изпълнението на влязлата в сила присъда, нямат отношение към законосъобразността и правилността на присъдата. В закона не е предвидено основание за отмяна на съдебните актове и оправдаване на осъдения поради физическата му невъзможност да изтърпи наказанието. Касационната инстанция разполага с правомощието да оправдае осъдения, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ако молителят е осъден за несъставомерно деяние, но посочената възможност, в случая, не е налице. При наличието на влязла в сила присъда, която не страда от порок по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК, физическото състояние на осъдения и евентуалната му невъзможност да изтърпи наказанието биха имали значение в хипотезата на чл. 447 и сл. НПК, респективно, чл. 74 НК. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. С. А. за възобновяване на ВНОХД № 4094/11 по описа на СГС, приключило с решение от 31.10.2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: