Р Е Ш Е Н И Е № 117 гр. София, 05.04.2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянонва ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 108 /2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по протест на И. А. – прокурор в Апелативна прокуратура – Варна, против решение № 164 от 30.11.2011 г. по внохд № 297/2011 г. на Апелативния съд в гр. Варна. В протеста се сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение на материалния закон. Въззивната инстанция не е изпълнила указанията на Върховния касационен съд , съдържащи се в предходно отменително решение, и отново допуснала вече констатираните пропуски при проверката и анализа на доказателствата. С позоваване на касационните основания на чл.348, ал.1, т.1 /неточно технически изписана като т.3/ и т.2 от НПК прокурорът отправя искане за отмяна на решението. Същата позиция поддържа и участващият в съдебното заседание пред касационната инстанция прокурор. Повереникът на частния обвинител К. В. Я. в писмени бележки споделя доводите на държавното обвинение . Защитата на подсъдимия К. Т. У. оспорва основателността на протеста, като подчертава, че указанията на Върховния касационен съд са приложени в рамките на възможното и необходимото за изясняване на фактическата обстановка , която не подкрепя твърденията на обвинението. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка съгласно чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр. Варна с присъда № 106 от 08.10.2010 г. по нохд № 744/2010 г. признал подсъдимия К. Т. У. за невинен в това, че на 23.04.2008 г. в гр. В. нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25,ал.1 от ЗДвП и чл. 77, ал.1 от ППЗДвП, като умишлено причинил средна телесна повреда на К. В. Я., изразяваща се в трайно затрудняване движенията на долен крайник за около 40-50 дни, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 342,ал.3, б.”б” от НК. Апелативният съд в гр. Варна с решение № 21 от 11.03.2011 г. по внохд № 435/2010 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд с решение № 308 от 08.07.2011 г. по наказателно дело № 1685/2011 г. отменил въззивното решение, тъй като открил съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 14, чл. 107 и чл. 154 от НПК при проверката и оценката на доказателствата. Касационният съдебен състав акцентирал върху неубедителните мотиви на предходните инстанции при обсъждане на заключенията на съдебно-медицинските експертизи и върнал делото за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото Апелативният съд в гр. Варна отклонил искането на прокурора за разширена съдебно - медицинска експертиза и отново потвърдил първоинстанционното оправдаване на подсъдимия. Касационният протест срещу така постановения въззивен акт е основателен по следните съображения: Въззивният съд постановил потвърдителното си решение при съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи пълно , обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото, поради което и в нарушение на закона счел поведението на подсъдимия за несъставомерно по повдигнатото обвинение. Установената от двете предходни инстанции фактическа обстановка не показва базисни различия. Прието е, че пострадалият – свидетелят К. В. Я., в стремежа си да спре потеглящия автомобил м.”Лексус”, управляван от подсъдимия , поставил левия си крак под лявата гума на колата и тя преминала върху него. По този начин той изключил възможността подсъдимият да съобрази поведението си като водач на моторно превозно средство с предотвратяване на възможни телесни увреждания за свидетеля, поради което деянието е несъставомерно от субективна страна. Според първата инстанция то е несъставомерно по чл. 342, ал.2, б.”б” от НК и от обективна страна, тъй като причиненото на пострадалия увреждане е от категорията на леките, а не на средните телесни повреди. Въззивният съд сякаш се съгласява с този извод, но пренебрегвайки задължителните указания на отменителното решение на Върховния касационен съд отказва да се задълбочи в изследването на свързаните с него доказателства. На стр. 5 от мотивите на обжалваното решение може да се прочете , че съдебният състав отхвърля данните за трайно затрудняване движението на крака на свидетеля К. Я., съдържащи се в представената медицинска документация, предмет на интерпретиране от петорната съдебномедицинска експертиза. На стр.4 обаче се изразява съгласие с изводите на единичната и тройната експертизи, базирани също на медицинска документация / както и на непосредствени прегледи/. Най-сетне апелативният съдебен състав напълно неглижира спора за характера на телесната повреда с израза „дори и да приемем , че е налице средна телесна повреда, е от значение най-вече налице ли е съставомерност на деянието по чл. 343/ , ал.3, б.”б” от НК/?- вероятно се касае за техническа грешка , тъй като обвинението е по чл. 342, ал.3, б.”б” от НК/. По този начин в мотивите на апелативния съд възниква празно място вместо ясно становище относно задължителна част от предмета на доказване по чл. 102 от НПК.Без да даде еднозначен отговор дали инкриминираната дейност е свързана със съставомерни вредни последици въззивният съд не би могъл да претендира да е изпълнил процесуалните си задължения, произтичащи от чл. 313, чл. 314 и чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК.Спестените усилия на въззивния състав като инстанция по фактите е рефлектирала в практическа липса на мотиви относно съществена част от целта на съдебното дирене , което само по себе си представлява касационно основание за отмяна по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК. На следващо място настоящият съдебен състав намира, че предходната инстанция е направила решаващи за изхода на делото фактически обобщения относно механизма на прегазване на пострадалия К. Я., които са базирани на превратно тълкуване на доказателствата. Въззивният съд приел , че пострадалият е поставил крака си под колата, като се позовал на заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и гласните доказателства. В цитираното експертно заключение не се съдържат еднозначни твърдения за съзряното от съда задължително прегазване на двата крака на жертвата при нейно статично положение. Извън вниманието на решаващия състав са останали разясненията пред първата инстанция на вещите лица, според които „са възможни различни варианти на преминаване на гумата през крака, човекът може да е с 10 см по- наляво или надясно и тогава може да мине / гумата- б.а/ през единия или през двата крака”. Без обсъждане /въпреки направените от повереника на частния обвинител възражения/ са останали и показанията на свидетелите - очевидци. Фаталната крачка, предприета от пострадалия, се описва единствено от св.Д., поради което съдът е следвало най-малкото да изложи съображения защо дава вяра на показанията му , като съобрази неговата роля в установяваните събития, съществуването на евентуални зависимости, начин и възможности за възприемане на описваните факти, подкрепата им от други доказателствени източници. Споделянето на фактическите изводи на първата инстанция не освобождава въззивния съд от задължението да посочи основанията , поради които не приема направените срещу тях доводи. Бланкетното препращане към предходния съдебен акт формализира въззивната проверка и я поставя извън процесуалните стандарти на глава двадесет и първа от НПК. Обобщено , вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите е изградено при съществено нарушение на процесуалните правила, принципно формулирани в чл. 13 и чл.14 от НПК и доразвити в чл. 313, чл. 314, чл. 339 , ал.1 и ал.2 от НПК. Базираните върху тях констатации за обективна и субективна несъставомерност на деянието насочват към нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал.1,т.1 от НПК. Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд, при което да се отстранят посочените нарушения на процесуалния и материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.4 във връзка с чл. 348 ,ал.1, т.1 и т.2 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 164 от 30.11.2011 г. по внохд № 297/2011 г. на Апелативния съд в гр. Варна и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.