Р Е Ш Е Н И Е
№ 50001
София, 03.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: Евгений Стайков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
с участието на секретаря Ина Андонова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2530 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.290 ГПК.
С определение № 50538 от 26.10.2022г. е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ищците М. А. Н., Х. М. Н. и К. М. Н. на решение № 260209 от 03.08.2021г. по в.т.д.№ 212/2021г. на Апелативен съд П. в частта относно началната дата на лихвите за забава върху присъдените в резултат на същото решение застрахователни обезщетения.
Ищците обжалват въззивния акт в частта за отмяна на решението по т.д.№ 633/2019г. на ОС Пловдив, с която ЗАД „Армеец“АД е осъдено да заплати законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 30.07.2017г., вместо което като дата, от която се дължи законна лихва върху всяка една от присъдените главници от по 170 000лв., апелативният съд е определил 15.08.2018г. Касаторите посочват, че заявеното в процеса тяхно искане е лихвата да бъде присъдена от 13.06.2017г., когато са подали уведомление до застрахователното дружество за настъпило застрахователно събитие вх.№ 100-1902, а самата застрахователна претенция по чл.380,ал.1 КЗ са отправили към застрахователя по-късно - на 30.07.2018г. с вх.№ 100-2515. Възразят, че въпреки императивната разпоредба на чл.429,ал.3 КЗ, съгласно която лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя, въззивната инстанция неправилно приела, че релевантна за началната дата на дължимост на това вземане е единствено разпоредбата на чл.497 КЗ, поради което е присъдила лихвите в хипотезата на чл.497,ал.1,т.1 КЗ - считано от датата, следваща изтичане на 15 дневния срок за произнасяне по предявената на 30.07.2018г. претенция за заплащане на застрахователни обезщетения от ищците, т.е. от 15.08.2018г. Изложени са подробни съображения, че задължението на застрахователя да обезщети ведно с вредите и мораторните лихви, е нормативно регламентирано в чл.493,ал.1,т.5 КЗ във вр. с чл.429,ал.2,т.2 и чл.423,ал.3 КЗ, които разпоредби уреждат отговорност на застрахователя и за дължимите от застрахования делинквент законни лихви от най ранната дата измежду: датата на уведомяването му от делинквента или от увредения за настъпилото застрахователно събитие; или предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице по чл.380 КЗ. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на законна лихва считано от 13.06.2017г. - датата на депозиране пред застрахователя на уведомлението за настъпило застрахователно събитие съгласно чл.429,ал.3 КЗ.
В писмен отговор насрещната страна ЗАД „Армеец“АД е оспорило основателността на жалбата на ищците, поддържайки, че въпросът от кой момент се дължи забава от застрахователя е разрешен с определението по т.д.№ 1360/2020г. на 2 т.о. на ВКС (с което не е допуснато касационно обжалване), съгласно което този момент е нормативно разрешен с разпоредбите на чл.497,ал.1 във вр. с чл.496,ал.1, във вр. с чл.380 във вр. с чл.106,ал.3 КЗ. Позовава се и на решението по т.д. № 1523/2020г. на 2 т.о. на ВКС, с което по възражението за неправилно определена начална дата на дължимото обезщетение за забава е прието, че това оплакване не съответства на приложимата разпоредба на чл.497,ал.1,т.2 във вр. с чл.496,ал.1 КЗ. Без да са изложени доводи и аргументи, към отговора е приложено и решението по т.д.№ 2013/2019г. на 1 т.о. на ВКС.
Писмен отговор на касационните жалби от третото лице помагач на ответника Д. С. Т. не е депозиран.
В съдебно заседание представителите на страните поддържат становищата си. Правят искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290,ал. 2 ГПК, приема следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни. Застрахователното дружество е обжалвало решението в частта за уважаване на исковете за разликата над 130 000лв. до присъдените 170 000лв. на ищците М. Н. и Х. Н. и за разликата над 150 000лв. до присъдените 170 000лв. на ищеца К. Н., както и в частта относно началната дата на законната лихва върху застрахователните обезщетения с искане тя да бъде определена от 30.07.2018г., вместо посочената в първоинстанционното решение дата 30.07.2017г.
С насрещна жалба ищците са обжалвали решението в частта за отхвърлянето на исковете им за разликата до пълните предявени размери от по 300 000лв. за всеки, както и определяне началната дата на дължимото обезщетение за забава върху присъдените им обезщетения за неимуществени вреди, с искане лихвата да бъде определена от 13.06.2017г.
По отношение началната дата на дължимата лихва, въведена в спора от двете страни и предмет на настоящата касационна проверка, въззивната инстанция е обсъдила, че ищците са подали уведомление до ответното застрахователно дружество за настъпило застрахователно събитие по чл. 429, ал. 3 КЗ, заведено с вх. № 100-1902 от 13.06.2017г., а с уведомление от 30.07.2018г. са предявили претенциите си за заплащане на застрахователни обезщетения.
За неоснователно е счетено поддържаното от ищците становище, че в случая лихвата се дължи от датата на уведомлението съгласно чл. 429, ал.3 КЗ - от 13.06.2017г. по съображения, че посочените в тази разпоредба начални дати за дължимата от застрахователя лихва се отнасят до покриване отговорността на застрахования в хипотезата на чл. 429,ал.2,т.2 КЗ,, която е неприложима за настоящия случай, доколкото е налице специална норма по чл. 497 КЗ.
Прието е, че разпоредбата на чл. 497 КЗ е релевантна за застрахователните обезщетение по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и в нея изрично е посочен моментът, от който застрахователят дължи лихва за забава. Предвид установената дата на подаване на уведомлението от ищците до ответното дружество - 30.07.2018г. и съобразно разпоредбата на чл. 497 КЗ, е счетено, че в случая лихвата е дължима от датата, следваща изтичане на 15-дневния срок за произнасяне по претенцията на ищеца, т. е. от 15.08.2018г., поради което от този момент следва да се присъди и законната лихва върху главните вземания. Това е обусловило отмяната на решението в частта относно началната дата на лихвата за забава и определянето й считано от 15.08.2018г.
Касационно обжалване е допуснато по уточнения от настоящата инстанция въпрос „Дължи ли застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по прекия иск на увреденото лице лихви за забава върху застрахователното обезщетение, които са в рамките на лимита на отговорност, от датата, на която е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, или по отношение на отговорността на застрахователя за заплащане на лихви за забава приложение следва да намери единствено разпоредбата на чл.497 ГПК“ при допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1, предложение последно ГПК, обоснована от касаторите чрез позоваване на решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по т.д.№ 2273/2018г. на 2т.о. и по т.д.№ 2466/2018г. на 1 т.о.
Настоящата инстанция като отговор на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато приема, че: Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава върху застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, а на основание чл.497,ал.1 КЗ дължи законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок по следните съображения:
I. Съгласно разпоредбата на чл.429,ал.2,т.2, във вр. с ал.3 КЗ в застрахователното обезщетение, дължимо по застраховката „гражданска отговорност“ се включват в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, считано от най ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от застрахования, било от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на застрахователна претенция.
Съгласно разпоредбата на чл.493,ал.1,т.5 КЗ застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите включва (застрахователят покрива) и лихвите по чл.429,ал.2,т.2 КЗ.
Съгласно изричната разпоредба на чл.494, т.10 КЗ, лихвите по чл. 429,ал.2 КЗ при спазване на условията на чл. 429,ал.3 КЗ не са изключени от застрахователното покрие по ЗЗГОА, от дължимото от застрахователя по тази задължителна застраховка обезщетение на увредените лица.
II. Разпоредбата на чл.429,ал.2,т.2 във вр. с чл.429,ал.3 КЗ и тази на чл.497 КЗ по отношение на правата на увреденото лице и ищец по прекия иск не са в съотношение на обща/специална (в какъвто смисъл е аргументът на въззивната инстанция да откаже присъждане на лихвите от по-ранен момент изтичане на 15-дневния срок за произнасяне по претенцията на ищеца):
Разпоредбата на чл.429,ал.2,т.2 КЗ регламентира обема на отговорността на застрахователя по отношение на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди, (респ. договорната му отговорност). Разпоредбата на чл.497 КЗ регламентира задълженията на застрахователя по отношение на лицето, предявило претенция да получи застрахователно обезщетение, което в хипотезата на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е увреденото лице, това, разполагащо с прекия иск по чл.432, ал.1 КЗ, т.е. в чл. 497 КЗ е уредено задължението на застрахователя към увреденото лице, ако не е определил или изплатил застрахователното обезщетение.
Разпоредбата на чл.429,ал.2 във вр.с ал.3 КЗ включва в обема на застрахователното покритие отговорността на застрахования за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредено лице, които лихви се дължат при условията на 429,ал.3 КЗ - т.е. в тази хипотеза застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихви за забава и отговаря за забавата на застрахования в очертаните рамки. Съгласно разпоредбата на чл.497 КЗ застрахователят отговаря вече за собствената си забава ако не е изплатил или определил застрахователното обезщетение.
Следователно отговорността на застрахователя по ЗЗГОА за лихви за забава спрямо увреденото лице включва: както покритата от застраховката отговорност за забава на застрахования - лихвите за забава, за които той отговаря пред увреденото лице; така и отговорността на самия застраховател за забавено плащане на застрахователното обезщетение, ако не е определено и изплатено в срок.
Спрямо увреденото лице по отношение на лихвите за забава при плащане на застрахователното обезщетение по прекия иск, кумулативно, а не в конкуренция и съотношение на обща и специална разпоредба, приложение намират: 1/регламентираната в чл. чл.493,ал.1,т.5 във вр. с чл.429,ал.2,т.2 във вр. с ал.3 КЗ отговорност на застрахователя, който покрива спрямо увреденото лице (с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента) отговорността на застрахования делинквент за дължима лихва за забава от най-ранната измежду датите на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увредения, респ. от последния чрез завеждане на застрахователна претенция (чл.493,ал.1,т.5 във вр. с чл.429,ал.2,т.2 във вр. с ал.3 КЗ); 2/ правилото, че за собствената си забава след изтичането на срока по чл.496,ал.1 КЗ и при липса на определяне или плащане на обезщетението, застрахователят дължи лихви за собствената си забава по чл.497 КЗ.
От датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава (законната лихва за забава) се дължи от делинквента на основание чл.86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор; след уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата) на основание чл.493,ал.1,т.5 във вр. с чл.429,ал.2,т.2 КЗ застрахователят покрива спрямо увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл.496,ал.1 КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената си забава.
Отговорността на застрахователя за забавата на застрахования делинквент е лимитирана (чл.429, ал.3,изр.първо КЗ) - в рамките на лимита на неговата отговорност, а отговорността на застрахователя за собствената му забава не е включена в размера на застрахователната сума и дължимите от застрахователя лихви по чл.497,ал.1 могат да надхвърлят застрахователната сума по чл.492 КЗ. (чл.497,ал.2 КЗ).
С така изведения отговор на правния въпрос настоящият състав се присъединява към практиката, формирана с решенията, послужили като допълнителна предпоставка за допускане на касационния контрол (по т.д.№ 2273/2018г. на 2 т.о. и по т.д.№ 2466/2018г. на 1 т.о. на ВКС), дадена и в решенията по т.д.№ 1191/2021г. на 2 т.о., по т.д.№ 122/2020г. на 1 т.о., по т.д.№ 1865/2021г. на 1 т.о. и по т.д.№ 2026/2021г. също на 1 т.о. на ВКС (последните две постановени след определението по чл.288 ГПК по настоящото дело), споделена от настоящия състав и в решението по т.д.№ 967/2021г. Решението, на което ответникът се позовава по т.д.№ 1523/2020г. на 2 т.о. не формира практика по чл.280,ал.1,т.1,предл.последно ГПК по въпроса, по който е допусната настоящата касационна проверка. Разрешението, дадено от състава на 1 т.о. в цитираното от ответника т.д.№ 2013/2019г. е изоставено, видно от решение № 72 от 29.06.2022г. по т.д.№ 1191/2021г.
По правилността на решението:
По делото няма спор, че ищците са подали уведомление до ответното застрахователно дружество за настъпило застрахователно събитие по чл. 429, ал. 3 КЗ, заведено с вх. № 100-1902 от 13.06.2017г., а с уведомление от 30.07.2018г. са предявили претенциите си за заплащане на застрахователни обезщетения. Ответникът е отказал плащане по образуваната претенция по ЗЗГОА по съображения, че „не са налице предпоставките” за уважаване на искането.
По съображенията, дадени в отговора на правния въпрос, неправилен е изводът на решаващия състав на въззивната инстанция, че в случая лихвата не следва да се присъди от датата на уведомлението, визирано в чл. 429, ал. 3 КЗ - от 13.06.2017г. Неправилни са и съображенията, че посочените в тази разпоредба начални дати за дължимата от застрахователя лихва като отнасящи се до покриване отговорността на застрахования в хипотезата на чл. 429, ал. 2, т. 2 ЗК са неприложими за настоящия случай, а приложение следва да намери „специалната“ норма по чл. 497 КЗ. Неправилно също така въззивният съд, определяйки лихвата за забава считано от 15.08.2018г. не е съобразил, че застрахователят не е оспорил с жалба дължимостта на лихвата от 30.07.2018г.
В конкретния случай застрахователят е в забава от най-ранната дата по чл.429,ал.3,изр.второ КЗ - от 13.06.2017г., от която ищците претендират да им бъде присъдена законна лихва. От тази дата застрахователят е в забава да изпълни задължението си по застрахователното покритие по чл.429,ал.2,т.2 КЗ - да покрие лихвите за забава на застрахования - лихвите за забава, които застрахования дължи, за които той отговаря пред увредените; застрахователят е постановил неоснователен отказ да определи и изплати застрахователно обезщетение, поради което след изтичането на срока по чл.496,ал.1 КЗ дължи лихви за собствената си забава.
По делото няма спор, че лихвите за забава върху присъдените обезщетения от по 170 000лв. за периода от 13.06.2017г. до изтичането на срока за произнасяне по застрахователната претенция по чл.496,ал.1 КЗ - 01.11.2018г. (началната дата на забавата по чл.497,ал.1,т.2, предл.първо КЗ, тъй като в случая липсва искане от застрахователя по чл.106,ал.3 КЗ), които са в общ 71 825лв., не надхвърлят лимита му на отговорност по чл.492,т.1 КЗ в приложимата за спора редакция на разпоредбата.
Изложеното обосновава отмяна на въззивното решение в частта относно началната дата на лихвите за забава върху присъдените в резултат на същото решение застрахователни обезщетения и постановяване на друго, с което лихвата да бъде определена от 13.06.2017г.
При този изход на спора, на основание чл.38,ал.2 ЗА във вр. с чл.7,ал.2, т.4 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата за спора редакция на наредбата - преди изменението й с ДВ бр.88/2022г. (договорите за правна защита и съдействие имат за предмет възложена безплатна защита към момента на образуване на касационното производство, включваща депозиране на касационна жалба от ищците и процесуално представителство при допуснато касационно обжалване, а съгласно трайноустановената съдебна практика, меродавен е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал към момента на образуване на производството пред съответната инстанция), ответното дружество следва да заплати на Адвокатско дружество „Т. и партньори”, [населено място], осъществило безплатна защита на ищците, сумата 2 824 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС общо за тримата, което се претендира единствено за настоящата инстанция. На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса 240 лв.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС
Р Е Ш И :
Отменя решение № 260209 от 03.08.2021г. по в.т.д.№ 212/2021г. на Апелативен съд П. в частта относно началната дата на лихвите за забава върху присъдените в резултат на същото решение застрахователни обезщетения, вместо което:
Осъжда ЗАД „Армеец“АД да заплати законна лихва върху всяко едно от присъдените в полза на М. А. Н., Х. М. Н. и К. М. Н. обезщетения за неимуществени вреди от по 170 000лв., считано от 13.03.2017г.
Осъжда ЗАД”Армеец”АД да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗА на „Адвокатско дружество Т. и партньори”, [населено място], осъществило безплатна защита на ищците, сумата 2 824 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС, дължимо за настоящата инстанция общо за тримата ищци.
Осъжда ЗАД”Армеец”АД да заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК сумата 240 лв. по сметка на Върховен касационен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|